DeFakto.bg DeFakto.bg
Депутати и министри ще могат да имат двойно гражданство, а държавните регулатори ще се избират с мнозинство от две трети, ако Народното събрание приеме на второ четене проектозакона за промяна в Конституцията.
Близо седем часа парламентарната конституционна комисия обсъжда редактираните текстове за промяна в Основния закон, като част от тях бяха отложени за друго заседание, поради необходимостта от пренаписване. Една от най-разгорещените теми от обсъждането беше тази за двойното гражданство.
Според гласуваното, лице с двойно гражданство може да стане депутат, ако е живяло последните 18 месеца в България. Изискване за уседналост за министрите не се изисква. Въведеното изключение няма де се отнася за държавния глава.
Опозицията и бившите конституционни съдии проф. Пенчо Пенев, Румен Ненков предупредиха, че този текст поставя под риск националната сигурност, както и че може да последват лавинообразни искания отпадане на ограничението за двойно гражданство, например в съдебната власт. Припомненото решение на КС от 2005 г. , че нaличиeтo нa чyждo гpaждaнcтвo oзнaчaвa пyбличнoпpaвнa вpъзĸa мeждy лицeтo и чyждaтa дъpжaвa. Taзи вpъзĸa ce изpaзявa в пpaвa и зaдължeния, ĸoитo мoгaт дa бъдaт в ĸoнфлиĸт cъc зaдължeниятa ĸъм бългapcĸaтa дъpжaвa“, правосъдният министър Атанас Славов сведе до репликата: “ 2005 г. си е 2005 -а, вече отиваме към 2025 г. „
Според него: „Това е големият дебат за това как се изгражда нашата национална общност – дали искаме всички български граждани да участват във формирането на политиката в страната. Не виждам фундаментален проблем с предложението за двойно гражданството. Въпросът е вече да се уредят, вероятно на законово ниво, изискванията, лоялностите, да се избягва конфликт на интереси, за да е ясно, че се брани българския интерес, а не интереса на други държави или други субекти„.
Депутатите отложиха гласуването на разпоредбите, свързани със служебното правителство. Спорен се оказа кръгът от лица, измежду които, президентът може да избира за служебен министър-председател. Според предложените текстове от Христо Иванов „за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“
Проф. Пенчо Пенев постави въпроса кой ще носи политическата отговорност за служебното правителство и какво ще стане, ако служебният премиер откаже, защото това не е неговият Министерски съвет. „Текстът създава повече проблеми, отколкото решава“, коментира Пенев.
Доц. Наталия Киселова посочи, че Сметната палата осъществява одит върху публичните разходи на държавата и голяма част от дейностите на служебното правителство, може да бъде подлагано после на одит отново от Сметната палата, включително и финансирането на изборите.
Отново бе поставен и въпросът какво ще се случи, ако всички тези лица откажат да станат служебни премиери или ако са в конфликт на интереси. Според Румен Ненков по принцип не е добре да се ограничава президентът да избира между служебни премиери от списъци.
Съдии, прокурори, магистрати нямат право да бъдат с двойно гражданство. Ако променим това за народни представители, ще последват въпроси защо за депутат може да бъде избран човек с двойно гражданство, а за магистрат – не. Готови ли сме да отваряме тази врата?“, попита доц. Наталия Киселова.
Въпросът засяга и националната сигурност, казаха още конституционалистите по повод текста и дадоха пример за американско и руско гражданство. Беше поставен и въпросът дали поправката се прави заради случая с Кирил Петков, който беше с канадско гражданство към момента, в който стана министър на икономиката.
Предложението премина на косъм – с 5 на 4 гласа, като председателят на комисията Радомир Чолаков гласува против с мотив, че „се приема текст, с който да си купуваме котка в чувал“. Чолаков обяви, че ще предложи да се отложи влизането в сила на новата разпоредба, докато не се установи колко и къде са българите с двойно гражданство.
Комисията прие предложението парламентът да не се разпуска при невъзможност за сформиране на кабинет. НС ще се разпуска не с конституирането на новото, както първоначално предвиждаше проектът, а с произвеждането на изборите за него.
Министър на правосъдието Атанас Славов подкрепи становището на Върховния касационен съд, с което изрично възразяват председателят на ВКС да е едно от лицата, измежду които да може да се избира служебен премиер. Славов каза, че приема аргументацията, че така по недопустим начин биха се смесили изпълнителна и съдебна власт.
Прие се, че Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на Съдебен и Прокурорски, като се въвежда Общо събрание на двата съвета. Много спорев и критики предизвика а предложението в новия Висш съвет на съдиите да има 15 членове – председателите на ВКС и ВАС, 8 избрани от съдиите и 5 от Народното събрание, а във Висшия прокурорски съвет да влязат 10 членове – главният прокурор, двама избрани от прокурорите, един от следователите и 6 от парламента. Според текстовете на вносителите Народното събрание няма да има право да избира в двата съвета действащи прокурори и следователи, но няма забрана да номинира и избира действащи съдии.
Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“ заяви, че проблемите с разделянето на сега действащия ВСС и разпределението на квотите трябва да бъдат обсъждани от присъстващите като юристи, а не политически, въпреки че прокуратурата си върши безобразно работата.
Величков се обърна към председателят на комисията Радомир Чолаков, който каза, че би подкрепил всички предложения, тъй като министърът на правосъдието ги подкрепя и ще е ясно кой нови отговорността. „Министърът не е вносител, вие сте вносители. Министърът очевидно подкрепя този текст, защото изпълнява политическо задание. Не мисля, че е редно действащ съдия да избира административните ръководители в прокуратурата. Цялата политическа отговорност с мнозинството на тези 6 гласа ще падне върху Народното събрание“, подчерта Величков.
Унижение за бългаската държава е в Конституцията а да се запаисва как ще бъде наказван главния и прокурор, уважавайте малко тази държава, продължи Ненков и настоя да отпаднат серия от текстове в предложения проект за статута на съдиите и прокурорите. Той и проф. Пенчо Пенев предпуредиха, че разделянето на ВСС на два отдели съвета не е в комптенциите на Обикновеното народно събрание и с промените се навлиза в територията на ВНС.
Конституционалистите изразиха несъгласие с пpeвecа, дaдeн нa пapлaмeнтa зa избopa нa члeнoвe на прокурорсикя съвет с аргумента, че схемата гарантира политически контрол над прокуратурата и избора нов главен прокурор. Дори Венецианскатя комисия посочи, че проектозаконът ocигypявa мнoгo мaлĸo пpeдcтaвитeлcтвo нa пpoĸypopитe в Πpoĸypopcĸия cъвeт, напомин Ненков.
Комисията отхвърли предложенията на Бойко Рашков и Гроздан Караджов, които бяха свързани с текстовете за разпределението на квотите в прокурорския съвет. Рашков предлагаше във Висшия прокурорски съвет прокурорите да избират четирима, а не двама членове; следователите да избират един, а парламентът четирима, а не шестима представители. Караджов и депутати от „Има такъв народ“ предложи прокурорският съвет да се състои от 10 членове, сред които главния прокурор, трима, избрани от прокурорите, един от следователите и петима, избрани от Народното събрание.
Вече ще избираме на две стъпки главния прокурор – в Народното събрание от мнозинство и от Прокурорския съвет с членовете, които му излъчва мнозинството, коментира Йордан Караджов. Той определи промените като абсолютна подмяна на съдебната реформа „такава, каквато беше през 2015 г.“ Ако по този начин сте решили да замажете очите – това ще бъде поредното второ опраскване на съдебната реформа, такава каквато я виждахме, и такава каквато смятахме, че трябва да бъде “ Припомни Конституцията от 1947 г. , когато главният прокурор се е избирал от НС и се отчитал пред НС. Нещо, което все повече и повече се опитваме да направим. Това е поредното опраскване на съдебнате реформа, заключи той.
Депутатите се отказаха окончателно от идеята за промяна на датата на националния празник от 3 март на 24 май. Бяха обсъдени и текстовете, свързани с индивидуалната конституционна жалба. Заседанието на комисията бе прекъснато от председателя ѝ Радомир Чолаков, за да бъде подновено утре от 10:00 часа.
