DeFakto.bg DeFakto.bg
Прекалено е шестима от парламента да избират прокурорски съвет, казва професорът
Прокуратурата беше позиционирана, така че придоби прекалено голям самостоятелност и власт. Самият начин, по който се избира извън професионалната квота е порочен. Избира го не кой да е, а най-политизираният орган – Народното събрание. Това позволява да прониква политическо влияние в системата“. Това каза в „120 минути“ по бТВ професор Пенчо Пенев – бивш конституционен съдия и първият министър на правосъдието след идването на демокрацията в България.
„В съдебната колегия трябва да има превес на професионалистите – съдии, избрани от съдии, но не в тази пропорция, която проектът предлага, защото в прокуратурата навлиза повече политическият фактор, тъй като се предвижда съотношение 1:2:6. Шестима души ще бъдат посочените от парламента. Освен главния прокурор, ще има двама прокурори и един следовател. Смисълът на извън професионалната квота е да контролира, наблюдава и да създава усещане, че обществото не е изолирано от дейността на съвета. В случая това е прекалено“, допълни проф. Пенев.
Преди години професор Пенчо Пенев предложи в Конституцията да залегнат текстове, ограничаващи правомощията на главния прокурор и да навлезе моделът „прокуратурата към съда“. Предложенията обаче срещнаха отпора на прокуратурата и мнозинството от ГЕРБ в парламента.
„Моделът означава признаване ролята на съда като основен носител на съдебната власт, а този модел не позволява прокуратурата да има собствен голям апарат, с който вероятно да упражнява нерегламентирано по-голямо влияние, от това, което законът дава. „Прокуратурата към съда“ означава, че йерархията се упражнява без прескачане на нива, последователно и не може главният прокурор да командва как да се решава делото на един първостепенен или второстепенен прокурор“, обясни Пенев.
По думите му, ако главният прокурор бъде избиран по начина, залегнал в новите промени, той ще бъде по-зависим.
„Това, което предлагам, е или парламентът да избира, но друг да номинира, или – парламентът да избира най-много четирима, но други институции да избират останалите до 11, президентът, академичните среди, адвокатурата. Тогава ще е ясно кой стои зад кандидатурите. Най-важният въпрос за прокуратурата е как да функционира йерархията – тя трябва да бъде законово установена, йерархичната намеса да става без прескачания на нива, да бъде проследима, открита и да бъде упражнявана по начин, който да укрепва независимостта на наблюдаващия прокурор“, допълни проф. Пенев.
По думите му неспазването на йерархията трябва да води до тежка дисциплинарна отговорност.
Мнозинството в конституционната комисия запази превеса на НС при избора на членове нв ВПС
В неделя комисията одобри окончателно за второ четене законапроекта за промени в Конституцията. Прие се, че Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избрани пряко от съдиите от всички съдилища и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Депутатите на мнозниството запазиха оспорваното предложение на Христо Иванов , според което Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главният прокурор, който е негов член по право, двама членове, избрани пряко от прокурори, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Сред изискванията за членовете на ВСС и Висшия прокурорски съвет бе записано, че те са юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж.
Предвидено е Народното събрание да избира членовете на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители. Техният мандат е четиригодишен и те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Предвижда се Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет да осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание.
Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово от отсъствие от председателя на Върховния административен съд, решиха още депутатите от комисията. Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избрани пряко от съдиите от всички съдилища и шестима членове, избрани от Народното събрание.
В частта, свързана със съдебната реформа, депутатите приеха още, че председателят на ВКС и председателят на Върховният административен съд (ВАС) ще се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет (ВСС) за срок от седем години без право на повторно избиране. Текстовете предвиждат още указът на президента да се издава в седемдневен срок. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието, като отново е предвидено указът на президента да се издава в седемдневен срок. Промените гласят, че президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
С измененията се възприе подходът за непрекъсваемост на законодателната власт. Въпреки критики от професионалната общност и изричното настояване на ВКС по отношение на фигурата на служебния министър-председател, депутатите оставиха в кръга от лица председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и председателя и заместник-председателя на Сметната палата.
Подкрепено бе и предложението на Христо Иванов, Кирил Петков и Бойко Борисов за народни представители и министрати да бъдат избирани лица с двойно гражданство. По време на първото четене от „БСП за България“ остро възразиха срещу това предложение. Според приетите разпоредби за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната.
Депутатите записаха още, че за президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.
Депутатите се отказаха от идеята за промяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24-ти май, предложена първоначално от ПП-ДБ, ГЕРБ- СДС и ДПС.
Предстои текстовете да бъдат гласувани на второ четене в пленарна зала на извънредно заседание във вторник – 19 декември. За да бъдат приети промените, следва за всеки текст на второ четене да бъде събрано мнозинство от 160 гласа „за“. За да бъдат окончателно приети измененията след второто четене, те ще бъдат гласувани и на трето четене в цялост и поименно.
Има съгласие по окончателните текстове преди второто гласуване на конституционната промяна и се надявам точно тези текстове да бъдат приети. Новите редакции са дори по-добри от внесените в началото. Това заяви министърът на правосъдието Атанас Славов в предаването “Панорама”. “Прави се стъпка напред за постигането на двете основни цели – независим и справедлив съд и отчетна и отговорна прокуратура, като се съобразяваме със становищата на ЕК и Венецианската комисия в рамките на консултативния процес”, каза той.
