DeFakto.bg DeFakto.bg
Поправките в Конституцията бяха приети окончателно и на трето четене от Народното събрание без обсъждане и поименно. Промените бяха внесени от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС през юни, значително редактирани и приети на три четения, последните две от които спешни, с гласовете на конституционното мнозинство със 165 гласа „за“, 71 „против“ и един „въздържал се“. Опозицията от БСП, ИТН и „Възраждане“ гласува против, а Бойко Рашков от управляващото мнозинство „- въздържал се“. Отсъстваха Драгомир Стойнов (БСП), Мустафа Карадайъ (ДПС) и Петя Ставрева (ПП-ДБ).
Вчера, вторник, промените бяха гласувани на второ четене от пленарната зала, а днес проектът за трето четене беше изчетен от зам.-председателя на Народното събрание Никола Минчев от ПП-ДБ.
В преходните и разпоредби е записано, че в срок от 6 месеца след влизането в сила на поправките трябва да бъдат приети и законите, които се отнасят до прилагането им. Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет трябва да бъдат избрани 3 месеца след това. Това означава, че настоящият ВСС остава да работи дотогава, макар и мандатът му да изтече на 3 октомври миналата година. На поста главен прокурор още близо година ще остане настоящият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
Според измененията главният прокурор ще представлява прокуратурата и ще ръководи Върховната прокуратура. Върховна административна прокуратура отпадна от номенклатурата на държавното обвинение. Обвинител № 1 ще утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на съдебен контрол. Отпада досегшнато правомощия, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Той ще има има право само на един мандат, който се намалява от сегашните 7 на 5 години. В основния закон беше записан и специалният механизъм за разследване на главния прокурор, въпреки настояванията на правната и академичната общност, че този текст няма място в Конституцията.
Висшият съдебен съвет се разделя на ВСС и на ВПС – съдийският се състои от 15 членове и включва председателите на двете върховни съдилища, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима, избирани от Народното събрание. Прокурорският съвет е от 10 членове, който включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от политическата квота на Народното събрание.
Членовете на съветите трябва да имат поне 15 години юридически стаж и да са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора. Парламентарната квота се избира с мнозинство от 2/3 от депутатите. Мандатът на изборните членове на прокурорския и съдебния съвет ще е 4 години, като не могат да бъдат повторно веднага след първия мандат.
Въвежда се възможност съграждани с двойно гражданство – българско и друго, да бъдат депутати и министри, като за министреските постове не се изисква уседналост от 18 месеца, както е за депутатите.
Президентът няма да има самостоятелност да подбира служебно правителство, той ще прави това „след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател“. Освен това държавният глава няма да разпуска Народното събрание, ако то се е провалило в опита си да излъчи редовно правителство. Той ще избира служебен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. „Служебното правителство ще организира честни и свободни избори“ . Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон“, пише още в Конституцията.
Не е ясно дали ще забраняват на министрите от служебния кабинет да пишат закони, така както направиха те в третия служебен кабинет на Радев и запушиха пробойните на редовния кабинет „Петков“ по ангажиментите за ПВУ, а изработеният механизъм за независимо разследване на главния прокурор стана причина да падне мониторинга над съдебната власт.
