През 2020 г. т.нар. Банда на чуковете за дрога, грабежи и побои доживя правосъдие 11 г. след залавянето й, и 6 г. след старта на делото в Специализирания наказателен съд.
На 18 юли 2022 г. осем от членовете на Бандата получиха различни срокове затвор и от Апелативния спецнаказателен съд, а след закриване на спецправосъдието довършителните дейности по съдебния му акт се пренесоха в Апелативен съд София. Част от подсъдимите и прокуратурата оспорват наложените наказания.
Проблемът, е че жалбите и протестът за 18 месеца, след осъждането можеха да стигнат пеша до Архипелаг Гулаг, но в столицата е трудно да преодолеят „разстоянието “ от АС – София до ВКС.
Осъдените от Бандата вече 15 г. след залавянето им и близо девет години след началото на делото, все още нямат статут на окончателно осъдени за престъпленията си.
Причините са вътрешноведомствени
На 7 август 2023 г. председателят на второ наказателно отделение във Върховен касационен съд Галина Тонева, след като се запознава с касационните жалби и протест, против присъдата на Апелативен съд София – Апелативен специализиран наказателен съд (закрит) установява, че депозираните касационни не отговаря на изискванията на закона по чл. 351, ал. 1 НПК. Дава подробни указания как трябва да изглеждат описаните декларативно основания срещу въззивната присъда.
И връща делото на АС София–АСНС (закрит), който по закон трябва да приведе касационната жалба в съответствие с изискванията на закона и даде изрично указание, че в случай на неизпълнение, последната ще бъде върната. Преписката следва да бъде надлежно администрирана до всички останали страни в производството и след това и след това й делото да бъде изпратено обратно на ВКС, посочва съдия Тонева. С тези аргументи тя отказва да образува касационно производство пред ВКС и връща жалбата на Апелативен съд София за изпълнение на дадените указания.
На 8 декември т.г. съдия Мина Топузова, председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, при която постъпва обртано постъпилата а жалба и пр. , установява, че някои указания са изпълени, но не са спазени изискванията за размяна на книжата по делото по отношение на останалите подсъдими.
“ За да се гарантират в пълен обем правата на подсъдимите в процеса – взели лично участие във въззивното производство (единствено спрямо подс. К. К. Б. производството е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК), същите следва да бъдат уведомени по надлежния ред за постъпилите касационни жалби и допълнения към тях, както и касационен протест и допълнение към него, както и да им се осигури възможност да се запознаят лично с тяхното съдържание“, пише съдия Топузова.
И още: Съдията от въззивния съд следва да положи усилия, вкл. чрез справки от Национална база данни „Население“, както и съдействие от ГД „Охрана“ при МП, да установи дали посочените подсъдими, вкл. подс. Б., имат регистриран като постоянен и/или настоящ адрес и друг адрес, извън тези, на които са им изпращани съобщения. В зависимост от резултатите следва да се извършат справки и от ГД „ИН“ при МП, следствените арести в страната, ГД „Гранична полиция“ (относно регистрираните пътувания на лицата) и други, каквито съдията от въззивния съд намери за необходимо. Едва тогава следва да се извърши връчване на съдебните книжа на лице по чл. 180, ал. 2 от НПК (пълнолетен член на семейството, при липса – на домоуправител или портиер, както и на съквартирант или съсед със задължение да ги предаде), а при невъзможност горепосоченото да бъде направено – чрез упълномощените защитници на изброените подсъдими при положение, че последните се съгласят да приемат съдебните книжа, съобразно изискването на чл. 180, ал. 3 от НПК, и поемат задължение да информират подзащитните им за тяхното съдържание.
И съдия Топузова отказва касационно производство срещу атакуваната присъда на Апелативен съд – София ( Апелативен специализиран наказателен съд -закрит). Делото се връща отново заедно с жалбите, протеста и допълненията отново в Апелативен съд – София за изпълнение на дадените указания.
И в двата случая отказите на върховните съдии са основателни, защото са мотивирани с изискванията на закона. Но е чудно не знаят ли апелативните съдии правилата, та те трябва да им се повтарят като на първокурсници? Или по-ниските инстанции „заработват“ имуществени претенции срещу протакано правосъдие,, тъй и тъй промените в конституцията не пипнаха отговорността на отделните магистрати при съдене за мудно правосъдие.
Да напомняме ли, че т.нар. Банда на Чуковете нашумя в София с жестоки побои на шанаджии и дилъри от конкурентни групировки до 2009 г. А един от нея, с още няколко души беше осъден по друго дело, влезе в затвора и отдавна е на свобода.
Много хубаво не е на хубаво, ако професионалната съвест е отпуск
„Бащите“ и „майките“ на последните промени в Конституцията уверяват, че те ще ни напряват „свободни“. Успокоително е. Но истинските поздравления ще получат, когото се справят не само с прокурорските злоупотреби, но и със съдийските дяволии.
Съдиите получаха значителни екстри в променената Конституция. Както каза при едно от обсъжданията бившият зам. председател на ВКС Румен Ненков – много хубаво не е на хубаво – има опасност обществено мнение да се обърне срещу съда, инстинктивно усети и предупреди за заплахата той.
Не че нещо, но една от малкото поправки в основния закон, която не изглежда ни най-малко застрашена от бъдеща ревизия на промените в Конституцията, е записът в нея, че cъдът e ocнoвeн нocитeл нa cъдeбнaтa влacт. Като гаранция зa нeгoвaтa нeзaвиcимocт и caмoyпpaвлeниe пpoфecиoнaлнaтa ĸвoтa пoлyчи и пpeвec във Bиcшия cъдeбeн cъвeт. Много задължаващо.
Но гражданите се интересуват дали качеството, ефективността на правораздаването и професионализма на съдиите са насочени към обществото, а не само към сигурността на съсловието.
Красивите думи в Конституцията обикновено не се забелязват, особено ако има небрежни магистрати, чиято професионална съвест е задрямала като в отпуск, а „чуковете“ си остават „съдени недосъдени“.
Какво писа пресата за Бандата на чуковете през 2020 г.
Това е групировката, за чийто ръководител през 2009 г. беше посочен, обвинен и обявен за издирване в Интерпол Христофорос Аманатидис – Таки. По-късно обвиненията срещу него бяха свалени поради липса на доказателства. Според присъдата Бандата на чуковете, свързана и със знакови фигури от “София Запад”, е била ръководена от безследно изчезналия през 2008 г. Христо Вартерян – Ицо Исуса, един от тарторите на “синята агинка” в миналото, а след него от застреляния през 2015 г. до затвора в Казичене Борис Борисов – Боби Белята. Групировката от “Люлин” продавала дрога, занимавала се с побои, имала строга йерархия и жестоко наказвала конкурентите си.
Веселин Христов – Паяка осъден на 3 г. затвор. В миналото той е бил на по-ниско ниво в наркоразпространението. Името му нашумя през август 2019 г., когато ГДБОП и Специализираната прокуратура разбиха поредната наркобанда в София. Тя е най-голямата, удряна досега – с 42-ма души обвиняеми. Тогава Весо Паяка и другият лидер Радмил Ранов – Радо Ланеца избягаха. Появиха се изненадващо 1 г. по-късно, когато бяха арестувани шефовете на отдел “Наркотици” в ГДБОП Цветан Панков и Кирил Ванков. Паяка и Ланеца станаха свидетели срещу полицаите, които ги изнудвали за пари и удряли техни конкуренти срещу заплащане.
Освен Весо Паяка ефективно в затвора ще лежат още 7 души от Бандата на чуковете, решава първата инстанция по делото – Специализираният наказателен съд. Най-леко е наказан бившият шеф на фен фракцията “София Запад” Антон Калчев – Тони Застраховката – 3 г. при общ режим. Останалите – Сашо Пацов – Боксьора, Даниел Душков – Даци, Калоян Преждаров – Макса, Михаил Димитров, Кирил Муртов Георги Лазаров, са с присъди от 3 г. условно до 6 г. затвор. През последните години някои от лейтенантите в групировката като Иван Бегов, Кирил Киров – Руския и Веселин Ермалаев – Телото се признаха за виновни и сключиха споразумения с прокуратурата. Повечето от осъдените са и в бандата на Паяка и Ланеца, разбита миналото лято.
Трима от групировката са оправдани. Това са Камен Балбузанов – Куката, Радостин Бързанов – Радо Слънцето и Любомир Симеонов – Любо Чука. Куката беше осъден на 4 г. по друго дело. Радо Слънцето преживя атентат през 2014 г. пред дискотеката си в Слънчев бряг. Бившият бодигард на Таки Любо Чука е спортист, ММА боец, треньор и собственик на бутик за дрехи. От 2009 г., когато беше обвинен за участие в наркогрупата, не се е замесвал в престъпления.
По онова време присъдата също не е окончателна, пред нея са хоризонтите за обжалване и протестиране, които още се виждат близо десетилетие след влизането им в съда.
DeFakto.bg DeFakto.bg









