DeFakto.bg DeFakto.bg
Не може едни да са по-равни от другите, както казва Оруел във „Фермата на животните“, заяви бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров в предаването „България, Европа и светът на Фокус„ .
„Знаете ли колко позиции в Министерството на отбраната и в Министерството на вътрешните работи са резервирани само за лица, които са само български граждани? Тогава значи, че ние широко трябва да отворим вратата на двойни граждани да заемат тези позиции. Когато вие разрешавате за народните представители и на министрите, на какво основание вие ще забраните на магистратите да имат двойно гражданство, служителите в ДАНС, ръководителите на ДАНС, на ДАР и т.н., и т.н. По същия начин са нотариусите – защо трябва да бъдат само български граждани? Подобни ограничения, създавани със закон, могат да бъдат атакувани като противоконституционни, след като принципът в Конституцията е нарушен, т.е. че двойни граждани могат да заемат висшите етажи на властта в България и да упражняват властта. Нещо повече – че нашата Конституция, що се отнася до правата на гражданите, е изградена върху принципа на равноправието и недопускането на дискриминация„, обърна внимание бившият конституционен съдия.По думите му нито една балканска държава не допуска подобно нещо: „По обясними съображения – от гледна точка на историята на националните държави на Балканския полуостров. Има над 10 закона в България, които са свързани със структуриране и кадрово попълване на държавната администрация, включително на съдебната власт, които изискват съответните позиции да бъдат заемани от лица, които са само български граждани. Например, не може да бъдете нито съдия, нито прокурор, нито следовател, ако имате двойно гражданство“.
Според проф. Пламен Киров нищо чудно да дойде един момент, в който народните представители дълбоко да съжаляват за това, което са извършили в рамките на седмица: „Не може едни да са по-равни от другите, както казва Оруел във „Фермата на животните“, обобщи професорът
Моята първосигнална реакция също беше отрицателна по съображения част, от които ги излага проф.Киров и които са доста убедителни. Но продължавам да се замислям върху този проблем, след като си припомням известни конкретни исторически примери. Евлоги Георгиевн е. бил касиран като народен представител, защото е нямал българско гражданство / даже не е бил с дсвойно гражданство /.Правилно, но каква загуба за българския парламент в тези ранни години на съществуването му, когато интелигентните и с опит личности са се брояли на пръсти.И обратно: Константин Иричек е бил български министър, макар и да не бил български гражданин, а такъв на една империя, която определено се е месила в своя изгода във вътрешната и външна политика на България. Но България дължи много на участието на Иричек в управлението й. Това е в миналото когато много чужденци са оставили името си като строители на съвременна, модерна България. Днес, като че ли, посоката е променена. В чужбина се намират повече от милион българи, мнозинството от тях напуснали родината си по икономически причини. Някои от тях напълно са се отчуждили от нея, но други са запазили не само българското си гражданство, но и връзките с България и нейната съдба не им е безразлична. Лично аз имам поне два примера на мои познати с подобна характеристика. Никаква опасност за българския национален интерес не би имало ако са депутати в НС. В момента не правя юридически коментар, а само разсъждавам като гражданин. Мисля, че, независимо от това какво становище ще заеме КС, еволюцията ще е в посока на положително разрешаване на проблема с двойното гражданство. Поне за депутатите и за тези които са граждани на ЕС