Казусът „Ева“: След 20 години травматично правосъдие, една пострадала жена успя да осъди именити съдилища. На два пъти.

Defakto.bg

Общо 20 години от живота си Ева Д. Д. (името е променено)  е прекарала в търсене на  правосъдие, което най-сетнe в средатата  на декември 2023 г. я застига.  Сам по себе си случаят е уникален –  ищцата успява на два пъти пъти да  осъди съдилища с добра репутация, станали причина да претърпи множество вреди от забавено правосъдие.  Случаят е  пример за технология на размотаването –  след като водила 11 години дело за лишаване от родителски права на бившия си съпруг, (напълно игнорирал детето си),  ищцата  завежда  дело за обезщетение  по ЗОДОВ срещу СРС, СГС и ВКС  за вреди, претърпени от бавното правосъдие на държавата.

Оказва се обаче, съдилищата, които е трябвало да решат  делото за бавност  зациклят и на свой ред натрупват 7 г. години до произнасянето, с които минават границите на разумните  срокове при едно нормално правосъдие.

Уж  българското и европейкото законодателство гарантират, че съдиите се произнасят  обективно  и безпристрастно и по делата за своите грешки, казусът „Ева“ е показателен, че те не обичат да съдят сами себе си.

 Началото на съдебния  туризъм

На 20 януари 2015 г. Ева  Д. Д.подава пред СГС искова молба по ЗОДОВ за  обезщетение за   имуществени вреди поради нарушаване на правото й на разглеждане и решаване на делото й в разумен срок ( чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ) . Претенцията и не е трудна за доказване, тъй като извън всякакви срокове за нормалност съдилищата над 11 г. са решавали дело по исковата  й молба, подадена  2003 г. С нея тя искала бившият й съпруг -– домашен насилник да бъде лишен от родителски права –  не полагал грижи за детето,   без основателан причина,  не плащал издръжка и  представлявал  опасност за  възпитанието, здравето и имуществото на детето.

Делото, за вреди от бавното правосъдие   е насочено срещу  СРС, СГС и ВКС, които Ева смята за отговорни, че вместо защита на детото й,  са й осигурили тежки здравсловни проблеми  и психически травми.

От  кабинет на кабинет,  от съд на съд

В СГС  най – напред  исковата й молба се сблъсква с феномена правосъдие в отвод   – 144 съдии на СГС отказват да разгледат жалбата, защото сред  ответниците по нея  е  техният съд.

Три години молбата на Ева влиза и излиза от кабинет в  кабинет, докато най накрая   30.11.2018  г. и.ф. „зам. – председател на СГС“  постановява  делото  да се изпрати на Софийския апелативен съд (САС),  който  да определи друг, равен по степен съд, компетентен да разгледа делото.

„С определение от 27.01.2015 г. определеният за докладчик съдия се отвел, тъй като ответник по делото е именно СГС. В периода от 28.01.2015 г. до 30.11.2018 г. по същата причина се отвели от разглеждане на делото останалите 144 съдии при СГС“, пише в съдебната документация по случая

САС изпраща делото за разглеждане в Окръжен съд Перник, който на  22.01.2019 г.  решава,  че  искът за вреди от  11-годишното дело за родителските права е недопустим, връща исковата молба и  прекратява  производството.

По частна жалба на Ева от месец май 2019 г. , след  близо седем  месеца,  САС връща делото на ОС –  Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.  

На 20.01.2020 г. пернишките съдии  оставят исковата молба без движение,  дават  указания на ищцата да поправи молбата си и разпореждат препис от нея да се връчи на  ответниците  – СРС, СГС и ВКС за писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК. Все действия,  които  са могли  да бъдат извършени година по-рано.

На петата година от подаването  на искова молба пред СГС,  в Окръжен съд Перник се провежда първото заседание по нея – 19.08.2020 г. След  няколко отлагания на 20 ноември 2020 г ОС – Перник, отхвърля претенциите на Ева Д.Д. за обезщетяване на вреди от бавно правосъдие.

По  нейна жалба срещу решението на на ОС – Перник  на  18 февруари 2021 г.   делото потегля обратно към  САС.

 Най-после резултат 

    На 09 август 2021 г.  апелативните  съдии отменят   решението на  ОС – Перник и уважават частично  претенцията на ищцата.  САС осъжда  ответниците СРС, СГС е ВКС да заплатят солидарно на ищцата сумата от 12 000 лв.

Напомняме: Това е обезщетение за  нарушеното  правото на ищцата да получи правосъдие в разумен срок по  продължилия 11 години процес за прекратяване на родителски  права.

Осъдените съдилища – СРС, СГС и ВКС подават  касационнии жалби срещу осъждането им за „разумното“ 11- годишно  бавно правосъдие, които  през април 2022 г. ВКС не допуска до касационно обжалване с аргумента –  безуславно е, че  делото е надскочило всички стандари на разумното правосъдието, приемат върховните съдии.

     Равносметката

 Така делото за вреди от бавно правосъдие,  което не се отличавало с каквато и да е правна и фактическа сложност, (събрани били само писмени доказателства, изслушани двама свидетели и едно вещо лице,) ,  оказва се, на свой ред е натрупало 7 години, 2 месеца и 19 дни – от подаването на исковата молба на 20.01.2015 г. до отказа на ВКС да допусне касационното обжалване през април 2022 година.

„Нито ищцата, нито процесуалният й представител допринесли със свои действия за забавяне на производството“,   констатират съдиите от  Окръжен съд София.

 Следва  второ дело за вреди по  ЗОДОВ

Междувременно на 26 септември 2022 г. Инспекторатът към ВСС  съставя по казуса констативен протокол за забава на производството от СГС и ОС – Перник, а Министерството  на правосъдието предлага на Ева Д. Д. да я обезщети с  1 900 лв. за вреди от постигналото я  правосъдие.

Жената отхвърля като абсурдна предложената компенсация – след повече  от 20 години опити да получи съдебна защита на правата си, през  които съдебнопсихологичните   експертизи и свидетели  сочат,  че е натрупала гняв и е обсебена от  чувството,  безнадеждност, малоценност и  здравословни проблеми.

Така след 20 години  чутовни усилия  да защити правата си, Ева Д.Д. завежда ново дело за  вреди от бавност, този път добавя като  ответниции  Окръжен съд – Перник., САС ,  станали причина заедно  със СГС и  ВКС за 7 – годишното протакане на делото й, което е водила за вреди, причинени й  от 11-годишното  правосъдие за родителските  права.  Сочи като  основание е  чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД., а отказът й да сключи споразумение с МП  за обезщетяване  е  процесуална предпостава за Окръжен съд София да разгледа новата й  молба.

В нея жената иска  да й бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 370 000 лева, както и имуществени в от 15 804 лева, отразяващи се в индекса на ръста на потребителските цени за периода от м. януари 2015 г. до 19.07.2022 г.  Алтернативно  претендира да получи сумата от 9 129 лева –  законната лихва върху присъденото обезщетение от 12 000 лева за периода от 20.01.2015 г. до 19.07.2022 година.

Софийски окръжен – София: Обезщетение се дължи, независимо кой съд е виновен за забавата  

 Без значение е кой съд  е причина за забавата, държавата отговаря за забавеното разглеждане и решаване на делото – от  предявяването на иска до влизането в сила на решението, „като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия, е без значение“,  отбелязавт  окръжните е съдии в решението си.   Констатират, че фактите, описани и от ищцата по  делото пред  ОС – Перник, са били лесно установими, а  извод за правна сложност на производството е изключена, установяват те.

След обстоен анализ на тежката фактология по делото ОС –  София научава, че ищцата изпитвала гняв и притеснения от забавяне на делото, касаещо претенция за обезвреда за вреди от бавно правосъдие по повод спора между ищцата и бившия й съпруг. Ищцата изгубила вяра в правосъдието, което без причина не получила навреме.  Като последица от това ограничила общуването си с външния свят.   „Според  заключението на вещото лице воденото в периода 2015 г. – 2022 г. съдебно произвдство, за забавянето на което се търси обезщетение в настоящия процес,  е предизвикало негативни емоции у ищцата, но интензивността им не може да бъде изведена единствено от продължителността на делото, тъй като при беседата с експерта ищцата споделила за съпътстващи живота й травматични обстоятелства – преживяно насилие от брачния партньор, здравословни проблеми с детето й, трудности при отглеждане на двете й деца и пр.“

И тръгват отломките от исковата претенция  

Съдът приема,  че правото на ищцата  за разглеждане и решаване в разумен срок на гражданското дело е нарушено от периода на отводите в СГС – от 20.01.2015 г. до 30.11.2018 г. „Ето защо предявеният срещу този ответник иск за неимуществени вреди е основателен, посочва в  мотивите си ОС – София.

 Има една извинителна забележка, че   отвеждането на съдиите, правораздавали в този съд се е  извършвало своевременно, през кратки интервали от време, както и че СГС е най-големият съд в страната и щатната численост на съдиите предопределя обективно времетраенето на този процес.  Но независимо от това, отговорността на СГС следва бъде ангажирана, тъй като,  държавата е длъжна да организира правораздавателната система по начин, че да не засяга правата на гражданите.

Окръжният съд намира за  недоказано твърдението на ищцата, че  забавянето на делото и е причинило вреди над обичайните и при  отчитане интензивността на негативните емоции, които тя е търпяла по време на висящността на производството, установени от свидетелските показания и заключението към СПЕ, съдът приема, че сумата от 4 000 лева „е онзи размер на обезщетение за обичайните вреди от забавянето на производството, който справедливо ги репарира“.

За разликата над тази сума до пълния размер за неимуществени вреди  до 370 000 лв искът срещу СГС, ВКС, ОС – Перник и САС е отхвърлен.  Окръжните съдии  приемат, че пред  ОС – Перник., САС и ВКС  не е налице забавяне на производството, а ритмично и срочно са извършвани и действията по движение на делото и пред САС и ВКС, поради което извод за допусната забава пред тези съдилища е изключена.

Отхвърлят и иска  Ева Д.Д. срещу  тези съдилища  за присъждане на  обезщетение за имуществени вреди от  15 804 лева.  „Ищцата твърди, че присъденото й по забавеното производство обезщетение от 12 000 лева всъщност не репарирало вредите, които търпяла от нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 1 400/2003 г. по описа на СРС, защото покупателната стойност на присъдените й 12 000 лева била една към 20.01.2015 г., а към 19.07.2022 г . – много по ниска (уточнение на иска в молба от 09.05.2023 г.)., пише съдът.  Отбелязва, че “ тези твърдения  представляват оплаквания срещу размера на присъденото й с влязло в сила съдебно решение обезщетение за вреди от бавно правосъдие, „по които оплаквания настоящият съдебен състав няма правомощия да се произнася“.  

Или,  исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 370 000 лева, както и имуществени вреди в размер на 15 804 лева ,  насочени срещу ОС – Перник,  САС и ВКС  са  отхвърлени.

Лихвата

Окръжните съдии обаче признават иска за солидарно осъждане на СГС и ВКС за сумата от 9 129 лева – която е  размер на законната лихва върху присъденото от САС през 2021 г. обезщетение от 12 000 лева за вреди от 7-годишното правосъдие в периода от 20.01.2015 г. до 19.07.2022 година.  „Уважаването на осъдителната претенция за дължима лихва за забава е предпоставено от  съществуването на главно парично вземане, настъпила изискуемост и изпадането на ответниците СГС и ВКС в забава за изпълнение“, казват окръжните съдии.

Отделно  осъждат  ВКС и СГС  да заплатят  1 212.90 лева и  700 лева – адвокатско възнаграждение и  10 лева –държавна такса по делото.

Съдът  осъжда и пострадалата  от експедитивното  правосъдие да   заплати юрисконсултско възнаграждние на ответниците  Окържен съд  – Перник,  САС, ВКС общо в размер на 800 лв.

 Последно

– за 20 години травматично  правосъдие  Ева Д.Д.  е обезщетена  общо с  16 000 лв. плюс лихва от   9 129 лева.  Интересно е,  че съдът признава  воденото от нея  дело, минало през СГС, кръстосвало  между ОС – Перник ,  САС и ВКС,  за производство  без правна сложност, но  пък  съдилищата  поотделно проявали изрядност и ритмичност.  Да се  чуди човек откъде се взеха тези  7 г.   “яваш – яваш“  правосъдие,   извън всякакви  разумни срокове?!   Или едно е  държавата да отговаря във всички случаи за забавено правосъдие,  но  стигне ли се до  размера на обезщетението на обикновения българин,  се задейства  омертата – не посягай на бюджета ближния.

В случая  пострадалата,  е осъдена  да заплати  процесуалната защита на съдилищата, станали причина 20 години да бъде подмятана от инстанция на инстнация и от съд на съд.  Тук представите за справедливост вече напълно  се изпаряват.   Наскоро един прокурор получи обезщетение от 220 000 лв. за 5-годишно незаконно обвинение. Сигурно е правилно – цената на репутацията е скъпа.  Но тя не е по-висока от цената на преживяванията на  всеки  обикновен гражданин, особено когато се заплаща от бюджета  на данъкоплатците.  Не е ясно  трябва ли всеки човек  да е магистрат, за да  има гаранции, че  ще бъде справедливо обезщетен за вредите,  причинени му от слугите на правосъдието?

Макар да си е ясно,  размерът на обезщетението за  безобразието по казуса „Ева“ щеше да е друг, ако пострадалата носеше белези на елитарност,  а тя –  обикновена жена, но с кураж да търси отговорност  за униженията,  на които е подлагана.

  Решението  подлежи на обжалване пред САС.