DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд образува дело №1 за 2024 г. по искането на държавния глава Румен Радев за обявяване на противоконституционност на част от разпоредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията.
За докладчици по делото са определени председателят на съда Павлина Панова и съдиите Соня Янкулова и Мариана Карагьозова-Финкова. Идеята за трима докладчици е на Павлина Панова. Очаква се в съда да пристигне още едно искане, този път от депутати и най-вероятно ще бъде образувано едно общо дело, по което ще работят трите авторитетни съдийки. До произнасянето на Съда, промените се прилагат такива, каквито са приети.
Президентът Радев оспори като противоконституционни разпоредбите, които дават право на лица с двойно гражданство да бъдат депутати и министри, възможността със закон да се определят квалифицирани мнозинства за избора на ръководства на държавни органи, реда за назначаване на служебно правителство, както и разпоредбите, уреждащи срока на пълномощията на различните легислатури на Народното събрание. По отношение на промените в глава шеста „Съдебна власт“ държавният глава оспори новият ред за назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, който позволява това да става и без издаване на президентски указ.
Оспорени са разпоредбите на § 2, § 3, § 5 (относно чл. 916, ал. 2), § 7, § 8, § 9,§ 14 (относно чл. 129, ал. 3) и § 15 (относно чл. 130, ал. 3) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията.
Според президента всички тези изменения, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях като засягат пряко формата на държавно управление и затова са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.
С промените в конституцията се размива отговорността, коментира по-рано пред БНР бившият правосъден министър Крум Зарков, сега секретар по правните въпроси в президентството.
Поправките ограничават президента за избор на премиер на служебен кабинет. От публикуването в Държавен вестник се показва пълно неразбиране, категоричен беше Зарков. „Служебните правителства не са проблем за президента, а за държавата ни. Кога има служебно правителство? Когато има криза и не може да се управлява страната. В тези периоди при различни президенти служебните правителства се показаха като инструмент да преведат страната през кризата„, припомни президентският секретар.
„Изредени са длъжностите, кои да станат премиери, без да се има предвид, че не могат да се съчетават длъжностите – не може едновременно да си председател на НС и да си премиер“, даде пример Зарков.
Вторият аргумент е кой носи отговорността за служебния кабинет. Според промените на президента се предлагат хората и той ги назначава с указ и как те ще му търсят отговорност, след като не са избрани от парламента, а са назначени. „Ами, ако никой от посочените хора не пожелае да бъде премиер и не се постигне съгласие за състав на МС, тогава на власт остава онова правителство, което е загубило доверие„, коментира още бившият министър на правосъдието.
Чувството на безотговорност, с което се подхожда към тази тематика, за да остане сглобката, е изключително опасно. Радвам се, че президентът се обърна към Конституционния съд, каза Зарков.
Народните представители взели примери от Германия за промените, но не са съобразили, че депутатите в България са овластени от деня на своя избор, не е като в Германия – от деня, в който се събере парламентът, коментира още той.
„Президентът е заинтересована страна заради промените, свързани със служебните правителства. Всеобщо е политическото мнение на политическите сили, които подкрепиха промените в Конституцията, че беше необходима промяна, както правосъдната система, която, както виждаме, се оспорва, така и по отношение на статута на служебните правителства, които се оказаха без парламентарен контрол в дълги периоди от време„, коментира премиерът Денков в Монтана.
Всички министри от служебните правителства на Радев се явяваха на парламентарен контрол, за което дори председателят на НС Росен Желязков им благодари след встъпване на последното редовно правителство. В случая държавния глава не оспорва промените в съдебната власт, а само нoвият peд зa нaзнaчaвaнe нa пpeдceдaтeлитe нa въpxoвнитe cъдилищa и глaвния пpoĸypop, ĸoйтo пoзвoлявa тoвa дa cтaвa и бeз издaвaнe нa пpeзидeнтcĸи yĸaз.
Интересно е, че съставът е изключително дамски. Поне за разнообразие или за известна равнопоставеност да бяха включили един мъж. Замисля ли се някой, че висшите съдийските длъжности са почти окупирани от жени – във ВКС, ВАС. Досега усилията в демократичните държави бяха насочени да бъде постигната равнопоставеност на половете, което се разбираше, че жените трябва да имат равно с мъжете участие в институциите на държавата. Изглежда, че поне в България и то в съдебната система трябва да се направят усилия за равно участие на мъжете в нея.
Допълнение с мой контракоментар: Казаното в никакъв случай не означава, че оспорвам високите професионални и нравствени качества на избраните за докладчици, по това особено важно конституционно дело, както и на дамския състав на ВКС и ВАС. Просто констатирам, че стремежът за равнопоставеност на половете в институциите на ЕС по парадоксален начин се обръща в обратна посока в българската правосъдна система, което поставя въпроса дали той не е един отминал етап и критерият за персоналния състав на тези институции трябва да бъде само наличието на професионални и нравствени качества. Но все пак, явен дисбаланс очевидно е проблем, който при една дългосрочна визия трябва да намери разрешение.