DeFakto.bg DeFakto.bg
Промените в Конституцията – политическите компоненти в измененията, бих могла да нарека хелиоцентризъм – прекалено много се концентрират правомощия в Народното събрание. Това заяви доц. Наталия Киселова – преподавател по конституционно право, по БНТ.
„Всички казват да се върне парламентарното управление. Даже вчера слушах в едно предаване на БНТ как щом президентът е сезирал КС опозицията няма смисъл да го прави. Напротив. Когато говорим за парламентарно управление това не е управление на парламента. Това е чрез парламента„, подчерта доц. Киселова.
По думите й, когато правителството не иска да поеме отговорност по определени въпроси, то ги прехвърля на Народното събрание. „Не трябва да привикваш министрите по предварително зададени въпроси, които са селектирани от служителите в Народното събрание. Затова е толкова важно кой ще бъде председател на народното събрание, защото той казва „да“ – този въпрос отива, „не“ – този не отговаря на изискванията на правилника„, коментира доц. Наталия Киселова.
Предстои Конституционният съд да се произнесе по искането на президента срещу текстовето от промените, които отнеха правомощия на държавния глава по назначаване на служебно правителство, въвеждане на двойно гржажданство за депутатите и министри, удължаване на живота на НС, когато не е успяло да избере редовно правителство и пр. Според доц. Киселова КС ще раоти върху два акцента – дали определени промени, които са направени, са в компетентността на НС или е трябвало да ги извърши Великото народно събрание и дали са дали са нарушени принципи.
Преподавателят по конституционно право изрази мнението, че сега има много ярък политически момент с избора на конституционните съдии, според направените поправки в Конституцията. „Заявките са за много ярки политически фигури“, категорична е тя. От изключителна важност според нея е да се види дали по време на избор на конституционни съдии ще има публичност и откритост. „Дали ще допуснат да има задаване на въпроси към кандидат конституционните съдии. По този начин те сами ще покажат дали искането на президента е основателно“, обобщи тя.
Не очаквам конституционното дело по искането на президента Румен Радев да получи своята развръзка по-рано от средата на годината.
Това прогнозира пред БНР Дилян Начев, преподавател по „Обща теория на държавата“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
За да не се получи празнота в Конституцията, ако КС обяви за противоконституционни текстовете, свързани със служебните правителства, Начев изказа мнение, че би трябвало да се върнат текстовете от предходната им редакция:
„Иначе можем да стигнем не просто до управленска, а до конституционна криза, в която рисковете за българската държавност са значителни. Допускам, че ако КС вземе решение да отмени част от текстовете, може би поне в мотивите си ще намекне за това какво трябва да се случва“.
Във връзка с поправката в Конституцията, предвиждаща Народното събрание да продължи да работи до свикването на ново, Дилян Начев коментира, че теоретично съществува възможност да се „застъпят“ двата парламента: „Кому е необходимо това прекомерно засилване на ролята на парламента? Това, че България е парламентарна република, означава, че изпълнителната власт е политически отговорна пред НС, а не че парламентът е в състояние да взема всички решения за управлението на страната“.
Президентът Радев сезира конституционния съд за преврата срещу конституцията, който спретнаха от сглобката. Поздравления за аргументираната му позиция както срещу налагането на служебен премиер от ограничен кръг, посочени от сглобката лица, през позицията срещу възможността депутати и министри да са чужди граждани – без значение дали канадски, турски или руски, до спирането на задължителното избиране на регулаторите с 2/3 мнозинство, изискващо постоянната подкрепа не само от ППДБ и ГЕРБ, но и от ДПС.
