DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийски апелативен съд потвърди решение на СГС, с което Окръжен съд София е осъден да заплати 93 500 лева обезщетение на турска фирма заради конфискация на нейна собственост, без да й е дадена възможност да се защити.
Проблемът
На 3 август 2018 г. Софийският окръжен съд одобрява споразумение, с което турски шофьор е признат за виновен за контрабанда на високорисково наркотично вещество по член 242,ал.2, пр.1 от НК. Той е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, глоба в размер на 100 000 лева. Като предметът на престъплението – над 31 кг. наркотични вещества на стойност от 797 132 лева заедно с превозното средство (автовлекач и полуремарке), послужило за извършване на престъплението на стойност ( 83 960 лева) са отнети в полза на държавата.
Проблемът е, че въпросното транспортно средство не е принадлежало на осъдения шофьор, а на фирмата за която работел.
По този повод турската компания завежда дело срещу Софийския окръжен съд по чл. 2в от ЗОДОВ за вреди от съществено нарушение на правото на ЕС.
Като първа инстанция СГС приема, че СОС е допуснал нарушение на член 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС и чл. 17 от ХОПЕС , което е достатъчно съществено и ангажира отговорността на ответника за произтеклите вреди. Отсъжда, че ОС – София трябва да заплати 93 500 лева на турския собственик за вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното отнемане на товарната композиция. Стойността й е определена от вещо лице в хода на процеса.
Оспорването
Турското дружество („ Е. У. Наклият Отомотив Санан Ве Тиджарет“ АД) обаче оспорва пред Апелативен съд – София отхвърлените му още два иска от СГС – единият – за платената цена за придобиване на нова транспортна композиция в резултаг на отнемането и другият – за пропуснати ползи от неизползване на конфискуваната композиция. Ищецът настоява, че освен стойността на конфискувана товарна композиция от 93 500 лева, СОС му дължи 268 320 лева, платени за нова товарна композиция. Иска да му бъдат признати и 603 581 лева – пропуснати ползи от транспорт на стоки ( от износ на замразена риба и внос на цветя ) от Измир до европейски държави и обратно в двегодишен срок – от 9.02.2018 г. до 9.02.2021 г., които щял да осъществи, ако не му е била отнета товарната композиция.
В жалбата си дружеството подчерта, че товарната му композиция е била отнета по споразумение с признатия за виновен шофьор, но собстнвеникът не е бил участник в наказателния процес, не е изслушан от съда и не е могъл като несъпричастен към извършеното престъпление да защити правото си на собственост заради липсата на предвидена и уредена в националното законодателство процедура. В жалбата на дружеството е акцентирано, че ответникът СОС не е отправил преюдициално запитване, преди да одобри споразумуението, макар да е бил длъжен да го отправи и поради това му дължи посочените разходи. Ищецът пише в жалбата си, че конфискаицята е извършена в нарушеине на ПЕС. Сочи още, че товарната композиция е била пригодена за транспортирането в две посоки на различни по обем и характер стоки ( с оглед възможностите на полуремаркето за странично отваряне и преустрояване на рафтовете ) и на 17.01.2017 г. между ищеца и турското дружество „ Инка Амбалаж Сан. ве Иншаат Тиджарет ЛТД. Шти“ е сключен договор със срок на действие – 2 години, а в резултат на конфискацията, ищецът е претърпял загуби – предмет на два от исковете и е пропуснал ползи – предмет на третия иск.
САС: Решението на СГС да признае един от исковете е законосъобразно
Най-напред Апелтивен съд – София установява, че по реда на закона СГС е приел, че собственикът на товарната композиция – е добросъвестно лице ( несъпричастно към извършеното престъпление ). Това се установява от мотивите на прокурорския отказ от 30.05.2018 г. за връщане на вещественото доказателство, като ищецът не е имал на разположение ефективни правни средства за защита на правото си на собственост според правилата на европейското законодателство, тъй като жалбата по член 111,ал.3 от НПК не е такова средство. Градските съдии са посочили, че в националното право не е предвиден процесуален ред за такава защита, а ОС – София не е осигурил достъп до съд на пострадалия собственик. Позовавайки се на решения на две решения на ЕСПЧ, едно от които срещу България , САС отбелязва , че СГС правилно е ангажирал отговорността на ответника – СОС и заради произтеклите преки и непосредтвени вреди от отнемането е присъдил в полза на турската фирма обезщетение в размер на 93 500 лева.
Апелативният съд обръща внимание още, че правото на ЕС не забранява при престъпления за трафик на наркотици да се конфискува имущество, което не принадлежи на дееца. (Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от 25.10.2004 г. , Рамково решение 2005 /212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. и Директива 2014/42/ЕС от 3.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС) Освен това заварената при приемането на страната за член на ЕС норма на член 242,ал.8 от НК ( бивша ал.5 от първоначална ред. от Дв,бр.26 от 2.04.1968 година с последвали незначителни редакционни изменения ) не противоречи на ПЕС и СГС не е приел противното, посочва САС.
Градският съд е приел, че отнемането на средството на престъплението по одобреното от Окръжния съд споразумение нарушава европейското право, тъй като собственикът – ищец не е имал на разположение процедура, в която да бъдат разгледани неговите твърдения и оспорвания срещу мярката по отнемането на товарната му композиция с оглед нейната законосъобразност и пропорционалност. Изводът на СГС е обоснован с практика на ЕСПЧ ( решение от 13.10.2015 г. по делото UNSPED PAKET SERVISI SAN VE TIC. A.S. срещу България и решение от 17.01. 2017 г. по делото B. K.:. Lojistik. Tasimacilik Ticaret Limited Sirketi срещу Словения).
В нея е утвърдено разбирането, че когато държавата конфискува вещи – предмет, средство на престъпление или имущество, придобито от престъпление , тя може да лиши собственика само в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС – в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право и на член 17 от ХОПЕС – в обществена полза, в предвидените в закона случаи и условия. „Това означава, че отнемането се постановява на основание, предвидено във вътрешното право и при необходимите процесуални гаранции – процедури, които осигуряват възможност за собственика да изложи аргументите си и да оспори налагането на мярката с оглед нейната законосъобразност, обоснованост или наличие на произвол и след преценка на съда, че конфискацията е пропорционална на преследваната цел мярка“, пише СГС.
Същото разбиране е застъпено в по – късно постановеното решение от 14.01.2021 г. на СЕС по дело С – 393/2019 г. В него е прието, че когато собственикът е трето добросъвестно лице, конфискацията е по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която засяга същността на правото му на собственост, отбелязва САС като въззивна инстнация.
Правилно СГС е приел, че жалбата по член 111,ал.3 от НПК срещу отказа на прокурора да върне задържания като веществено доказателство влекач не е ефективно правно средство за защита.
На твърденията на СОС, че съдебният състав е одобрил споразумението при преценка за пропорционалност между конфискацията и обществения интерес по изискванията на ПЕС и в съответствие с практиката на ЕПСЧ и ВКС, АС отговаря, че: спазването на принципа за пропорционалност не може да се обосновава абстрактно, без изслушване на засегнатия собственик и осигуравене на възможност да изложи становището си и представи доказателства във връзка с него.
От документацията по делото и досъдебно производство е ясно, че такава процесуална възможност той не е получил, а добросъвестността , на която се е позовал в исковата молба, не е била отречена от прокуратурата и не е оборена от събрани в наказателния процес доказателства, констатира САС.
„Следователно отнемането на товарната композиция е извършено при съществено нарушение на по член 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС и член 17 от ХОПЕС и обосновава отговорността на ответника като процесуален субституент на държавата по член 2в от ЗОДОВ„. Пряка и непосредствена вреда от правонарушението е стойността на отнетите влекач и полуремарке, заключават апелативните съдии и отсъждат: Правилно СГС е приел, че дължимото от ответника обезщетение се равнява на действителната стойност на отнетата товарна композиция в размер от 93 500 лева .
Останалите искове на турското дружество са отхвърлени основателно
След обстойна ревизия на първоинстнационното решение САС стига до извода, че отхврълянето на остналите два иска е мотивирано – както е посочено в обжалваното решение, правото на ЕС (, включващо действалите“ Цената, по която ищецът закупил нов влекач и ново ремарке , не съставлява пряка и непосредствена вреда от извръшеното отнемане, посочва АС СГС – ги е отхвърлил, тъй като представеният подписан рамков договор не доказва , че отнетият камион е имал гарантиран непрекъсваем пробег, както и че приходите на ищеца след конфискацията са намалели и в какъв размер .
Ищецът е придобил нови влекач и полуремарке на 8 юни 2018 г. преди отнемането на 3 август 2018 г. на тези, с които е извършено пренасянето на контрабантните стоки . Направените разходи за придобиване на новата товарна композиция не са пряка и непосредствена вреда от правонарушението . По делото не е установено, че отнетата композиция е имала твърдяната функционалност за превозване на различни по обем стоки, а назначената по делото СИЕ установява, че между 18.08.2017 г. и 2.02.2018 г. ищецът е извършил в полза на различни свои клиенти транспортни услуги на стойност 94 610 евро или 563,15 евро за ден .
Правилно СГС е приел, че сключеният на 17.01.2017 г. между ищеца и турското дружество „ Инка Амбалаж Сан. ве Иншаат Тиджарет ЛТД. Шти“ договор за транспорт е рамков, казва АС. Не гарантира възлагането от изпращача на превози на стоки и получаването със сигурност на приходи като тези за миналия период още повече , че от 8.06.2018 г. ищецът е могъл да използва новопридобитите автовлекач и полуремарке . Според разясненията на ТР № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, а неустановяването им обуславя неоснователност на претенцията за тяхното обезщетение .
Отхвърлянето на тези два иска е законосъобразно, а в обобщение обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, отсъжда АС- София.
Резултатът от решението е, че СОС дължи само 93 500 лева на турския собственик. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
През януари 2020 г. Софийски окръжен съд бе осъден да плати обезщетение от над 1,5 млн. лв. за конфискация на недекларирани средства.
Същата година през април ВКС потвърди друго осъждане на СОС за конфискация също отречена от правото на ЕС.
Обобщения не могат да се правят, но е очевидно, че когато за едни съдебни решения се разплащат данъкоплатците, с практиката по конфискациите трябва поне да се внимава.
