КС решава каква ще е продължителността на мандатите на „закъснелите“ конституционни съдии, излъчени от НС

В искането си президентът напомни, че през ноември 2021 г. трябваше да се извърши поредното обновяване на състава на КС, като този път беше ред на Народното събрание да избере двама конституционни съдии, а на президента и  съдии от ВКС и ВАС да излъчат по един. Държавният глава назначи проф. Янаки Стоилов, а магистратите съдията от Върховния административен съд Соня Янкулова. Квотата на парламента обаче все още е не е попълнена и съдът работи в състав от 10 души. През есента на 2024 г. е  следващото обновяване на състава на КС, а тогава изтича  мандатът на назначените от президента проф. Мариана Карагьозова и Филип Димитров, на излъчения от Народното събрание Константин Пенчев и на избраната от върховните съдии Таня Райковска.

Държавният глава обърна внимание на хаоса, създаден от  НС:  „При това положение новите конституционни съдии, избрани от НС, ще встъпят в длъжност и техният 9-годишен мандат ще изтече в един по-късен момент. По този начин макар и срокът на мандата на конституционните съдии да е конкретно определен, неговото начало и край фактически се превръщат в променливи според поведението на органа по избора и назначаването. В тази връзка закъснялото запълване на мандатите винаги ще засегне установения принцип на обновяване, който, за да бъде ефективен, следва да бъде прилаган последователно и в определени моменти – на всеки три години, в едномесечен срок след изтичането на мандата на съдията от съответната квота.

Като се позова на практиката на  самия КС, Радев  препоръча предимство  да се даде на обновяването  на състава на КС за сметка на индивидтуалния мандат на съдиите:   „Ето защо и в тези случаи приоритет следва да бъде дадено на обновяването за сметка на индивидуалния мандат на съдиите. Когато конституционен съдия е избран (назначен) и встъпил в длъжност след предвиденото в чл.147, ал.2 от Конституцията обновяване на състава на Съда, поради бездействие на органа по избиране (назначаване), начало на неговия мандат следва да бъде отнесено към дължания момент на конкретното обновяване, което органът е пропуснал. Така не се подменя 9-годишният конституционно определен срок на мандата, който се дължи на всеки съдия, а се отнася към обективното му конституционно начало, което гарантира непрекъсваемостта на правомощията – денят следващ,  изтичането на мандата на съдията, чиито мандат е прекратен на основание чл. 148, ал.1, т.1“, посочи държавният глава.

Номинираните 

Според  последна неофициална информация се очаква за конституционни съдии да бъдат номинирани председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова и бившият съдия от Върховния касационен съд Борислав Белазелков.

Очевидно е, ако информацията се потвърди,  ГЕРБ иска да нареди до дългогодишни съдии и представители на академичната общност „свой“ ярък политически представител в Конституционния съд.   Към КС се бе запътила още една ярка политическа фигура – лидерът на  ДБ ген. Атанас Атанасов, но той размисили, че председателското място НС е по подходящо за него.

Необясними преференции си засвояват  политици, избрани с общи, а не с мажоритарни листи,  които  дори не са спечелили избори, за да управляват самостоятелно, но чрез сглобки са се домогнали до властта  и оттам превземат всичко, което  удобно са си харесали.

Кандидатурата на бившия съдия от ВКС и председател на  ССБ  Борислав  Белазелков,  предлагана последно от ПП-ДБ, изглежда професионално безпогрешна.

Конституцията: 

Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.

(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.

(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години.

(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.

Чл. 148. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:

1. изтичане на определения срок;
2. подаване на оставка пред Конституционния съд;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5;
6. смърт.

(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.

(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.