Новоизбраните членове на Конституционния съд от Народното събрание няма да имат пълни деветгодишни мандати. Те ще останат в съда толкова по-малко време с колкото е забавен избора им поради бездействие парламента, след изтичане на мандатите на бившите съдии. В случая мандатът на Анастас Анастасов изтече през ноември 2021 г., а през март 2022 г. на Гроздан Илиев. С други думи новоизбарните съдии ще бъдат с по-малко от 7-годишни индивидуалнин мандати, чиято точна продължителност ще се определя от деня на полагането на клетва. (Кандидатите за конституционни съдии на парламента виж по-долу)
Това следва от решението на КС, взето единодушно от 10-те конституционни съдии. То гласи: „Конституционен съдия, избран или назначен след предвиденото в чл. 147, ал. 2, изр. трето от Конституцията обновяване на състава на Конституционния съд, упражнява правомощията си само за оставащия срок от мандата, считано от конституционно дължимия момент за обновяването на състава на Съда.“
В текста е посочено, че мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години, а съставът на съдиите се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.
Решението на КС се отнася и до евентуални просрочия от страна на президента или при избора на конституционни съдии от съдебната власт. То осуетява променливите гранции на мандатите на съдиите, според поведението на органа по избора и назначаването. Съдия докладчик по делото е Таня Райковска, бивш зам.председател на ВКС.
Конституционните съдии споделят идеята, че според Конституцията, органите, ангажирани с излъчване на конституционни съдии и др. трябва да изпълняват точно конституционните предписания. В конституционен конфликт, като сегашния, се налага общественият интерес да бъде защитен с предимство пред индивидуалния интерес, приемат съдиите. Поради това избраният (назначеният) със закъснение съдия ще трябва да изтърпи последиците от неоправданата забава на органа, който е бил длъжен да го определи своевременно при съобразяване на конституционните норми, става ясно от решението.
Решението на съда бе взето в отговор на искане за задължително тълкуване на президента Румен Радев, който сезира съда след като две години Конституционният съд работи в непълен състав заради непопълнената парламентарна квота. Той поиска от съда да разтълкува разпоредбите от Конституцията за началото, края и продължителността на мандата на конституционните съдии. Радев попита: „Каква е продължителността на мандата, неговото начало и край, когато конституционен съдия е избран (назначен) и встъпил в длъжност след предвиденото в чл.147, ал.2 от Конституцията обновяване на състава на Съда?“
В искането си президентът напомни, че през ноември 2021 г. трябваше да се извърши поредното обновяване на състава на КС, като тогава беше ред на Народното събрание да избере двама конституционни съдии, а на президента и съдии от ВКС и ВАС да излъчат по един. Държавният глава назначи проф. Янаки Стоилов, а магистратите съдията от Върховния административен съд Соня Янкулова. Квотата на парламента обаче все още е не е попълнена и съдът работи в състав от 10 души.
Държавният глава обърна внимание, че на хаосът от закъснялото запълване на мандатите винаги ще засегне установения принцип на обновяване, който, за да бъде ефективен, следва да бъде прилаган последователно и в определени моменти – на всеки три години, в едномесечен срок след изтичането на мандата на съдията от съответната квота.
Като се позова на практиката на самия КС, Радев препоръча предимство да се даде на обновяването на състава на КС за сметка на индивидтуалния мандат на съдиите: „Ето защо и в тези случаи приоритет следва да бъде даден на обновяването за сметка на индивидуалния мандат на съдиите“ . Така не се подменя 9-годишният конституционно определен срок на мандата, който се дължи на всеки съдия, а се отнася към обективното му конституционно начало, което гарантира непрекъсваемостта на правомощията – денят следващ, изтичането на мандата на съдията, чиито мандат е прекратен на основание чл. 148, ал.1, т.1“, посочи държавният глава.
ГЕРБ номинира Десислава Атанасова, ПП-ДБ – бившия съдия от Върховния касационен съд Борислав Белазелков, Възраждане – Цвета Рангелова.
Политическо острие на ГЕРБ Десислава Атанасова
Десислава Атанасова има скромен юридически опит, но яркото й полическо амплоа е смятано за сериозен недостатък като член на съда.
Тя е родена на 8 октомври 1978 г.. в Дулово. През 2001 г. получава магистърска степен по право в УНСС. След това завършва магистратура по политология и дипломация във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От 2002 г. е съдебен кандидат в Окръжен съд-Русе, а между 2005 и 2007 г. е юрисконсулт в Областния диспансер за психиатрични заболявания със стационар в град Русе. В периода 2007 до 2009 година е юрисконсулт в болница. Вписана е като адвокат в русенската адвокатска колегия от 2011 г.
От 2009 г. Атанасова бележи стремителна политическа кариера с новата към онзи момент партия ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов и оттогава е депутат без прекъсване в последните девет парламента.
Тя е един от отговорните политици за непопълнения състав на КС цели две години.
„В Конституционния съд думата „съдия“ е малко условна. Там присъди не се издават. За Конституционния съд трябва голям политически, правен и юридически опит“, заяви Борисов, който представи кандидатурата й. Изтъкна, че в КС има много политически лица: „Последният пример е Янаки Стоилов, който веднага след служебния кабинет влезе в Конституционния съд“. Според Борисов, Десислава Атанасова ще се справи много добре в КС като нейните качества като юрист далеч надвишават тези на Янаки Стоилов!? Самата Атанасова не видя в липсата си на опит в съдебната система като минус – „Да, магистратски опит ми липсва, но съм убедена, че имам парламентарен такъв ..“
Борислав Белазелков
Бившият магистрат от ВКС и председател на ССБ Борислав Белазелков е съдия от кариерата. Той завършва „Право“ през 1981 г. в СУ “Св. Климент Охридски”. Започва работа като съдия-изпълнител при Софийския районен съд през 1984 г., а две години по-късно става съдия и остава такъв до края на кариерата си. От 1992 г. за две години той е съдия в административното отделение на Софийския градски съд, а от 1994 г. до 1999 г. е в търговското. Над 22 години е съдия във Върховния касационен съд.
През май 2021 г. се пенсионира като Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет го отличи със служебна благодарност и грамота, „личен почетен знак първа степен – златен“ и 1000 лева като реши да предложи на президента да го награди и с орден „Стара планина“. Белазелков има значителен принос за реформите в принудителното изпълнение, в търговската регистрация и за множество изменения в гражданския процес. Бил е председател на Съюза на съдиите.
Цвета Рангелова
От „Възраждане“ номинираха Цвета Рангелова за член на КС . Тя е родена на 22 октомври 1976 г. във Видин. През 2000 г. е завършила „Право“ в ЮФ на Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
Две години по-късно придобива юридическа правоспособност и става адвокат първоначално в Адвокатската колегия в Кюстендил, а по-късно в Благоевград.
В периода 2015-2019 г. е била общински съветник в Благоевград, а от октомври 2022 г. до момента е депутат от „Възраждане“.
През есента на 2024 г. трябва да се случи следващата ротация в КС. Тогава изтича мандатът на още четирима съдии – назначените от президента проф. Мариана Карагьозова и Филип Димитров, избраният от парламента Константин Пенчев и избраната от квотата на съдебната власт Таня Райковска.
Или, тази година ще се подмени половината от състава на КС. Парламентът ще назначи общо трима съдии, а президентът – двама. Съдията от квотата на съдебната власт този път ще бъде назначен по предложение на съдиите от Върховния касационен съд, тъй като предишният конституционен съдия бе предложен от Върховния административен съд.
DeFakto.bg DeFakto.bg
