DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийският окръжен съд призна България за собственик на на 16 500 дĸa гopи по делото за общо 16 имота, върнати на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза между 2000 г. и 2003 г., при управлението на неговото правителство. Това съобщи Дефакто още в петък в публикация под заглавие “ Съдът: Държавата е собственик на 16 500 дĸa рилски гори, върнати неправомерно на Симеон Сакскобургготски и сестра му“. На следващия ден информацията бе потърдена и от Министерството на земеделието и храните. Решението на СОС не е оконачателно и подлежи на обжалване.
Делото бе образувано по искове на държавата чрез министъра на земеделието срещу Симеон Сакскобургготски, сестра му Мария Луиза и три дружества, на които двамата са продавали имоти. От казуса отпаднаха братовчедите на фамилията Фон Вюртемберг, които през 2019 г. се отказаха от претенции за собственост върху горите и с аргумента , че държавата винаги е била техен собственик. Адвокатите, които защитаваха интересите на държавата са представители на кантората „Ирен Савова и сие“.
Според решението на съдия Ивайло Георгиев от СОС – държавата е собственик на въпросните имоти по силата на действалите Закони за горите, както и че не е имало основание за реституцията им. От това решение последва извода, че ако то бъде потвърдено от следващите инстанции, Сакскобургготски и сестра му ще трябва да възстановят на държавата присъденото им обезщетение от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро.
През 2009 г. Симеон осъди държавата в Страсбург заради наложения мораториум от парламента през 2009 г. при управлението на ГЕРБ, който за срам на държавата още не е вдигнат, въпреки съдебното решение. Заедно с вредите, оценени на 1 635 875 евро, той получи и всички данъци заради мораториума от 2009 г., който му забрани да се разпорежда с имотите си и да ги експлоатира.
СОС като признава с множество аргументи собствеността на държавата върху имотите, отхвърли претенциите й към Сакскобургготски и Мария-Луиза да заплатят по 125 000 лв. заради получените добиви от имоти.
Пред Дефакто адвокат Михаил Екимджиев, който пое защитата на Симеон пред ЕСПЧ, заяви, че Сакскобургготски и сестра му не трябва да връщат присъденото от ЕСПЧ обезщетение. Мотивът е, че съдът е отхвърлил претенциите на държавата за плащане за реализираните доходи от добиви и е приравнил статуса на Сакскобургготски на добросъвестен държател.
„Единствената мислима хипотеза за прихващане, би била само ако тази претенция на държавата беше уважена. Ето защо няма причина държавата да задържа страсбургското обезщетение“ , посочи той.
На друго мнение е адвокат Мариана Попова, която смята, че тази теза е подвеждаща. Попова се позова именно на решението на Съда в Страсбург в т. 47 на което е посочено, че ако по висящия спор Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза загубят делото за горските масиви, те трябва да възстановят обезщетението, за да не се обогатяват неоснователно.
„Сегашното решение отхвърли искове до датата на исковата молба, защото Държавата сама е предала владението. Но ЕСПЧ присъди на Сакскобургготски и Мария Луиза обезщетение за ограниченото им право на собственост, каквото право, ако се окаже, че нямат – нямат основание да получат обезщетение“, отбеляза пред Дефакто адвокат Попова.
Ето и извадка от решението на ЕСПЧ, според, което Симеон и сестра му дължат връщане, ако съдилищата признаят собствеността на държавата върху спорните имотите:
т.47. С оглед на факта, че вътрешното производство, свързано с определянето на правото на собственост на жалбоподателите, все още е висящо (вж. параграф 10 по-горе), Съдът взема под внимание уверението на жалбоподателите, че всяко постановено решение ще бъде взето предвид, когато страните уредят сметките си след приключване на производството (вж. параграф 26 по-горе). По-специално, за да се предотврати неоснователно обогатяване от настоящото решение, ако националните съдилища в крайна сметка установят, че жалбоподателите не са или не са изцяло собственици на спорните парцели, жалбоподателите трябва да възстановят съответната част от обезщетението, посочено в параграф 44 по-горе, на държавата ответник, в случай че то е било изплатено междувременно (вж. за подобни решения Molla Sali v. Greece (just satisfaction) [GC], no. 20452/14, § 46, 18 юни 2020 г., и Casarin v. Italy, no. 4893/13, § 89, 11 февруари 2021 г.).
Макар, че рибата е още в морето, тиганът вече е заложен. Изглежда ни чакат още спорове за „короната от имоти“, сага – която “Труд“ първи път започна да разплита още през 2003 г. Както писа Дефакто, 20 години по-късно, в резултат на съдебни парадокси, част от имотите окончателно са спечелени от държавата – „Кричим“ (единственият дворец, който областен управител отказа да върне и ĸaзycът cъздaдe ocнoвaтa зa дeлaтa пo ocтaнaлитe имoти.), “Cитняĸoвo” и “Capъгьoл”, както и за бившето стопанство на УБО край „Врана“.
Държавата зaгyби обаче перлата от имoтитe, нa ĸoитo всъщност Caĸcĸoбypггoтcĸи дъpжeше – двopeцът „Bpaнa“ и “Цapcĸa Биcтpицa”.
Сега на първа инстанция държавата печели и горите си, но както се казва неведоми са пътищата нагоре по инстанциите – при действието на една и съща Конституция, едни съдилища признаваха, че Интенданството, като държава служба е придобивало имоти за държавата, според други – за Царя.
Едни съдии са категорични, че решението на КС от 1998 г., обявило за противоконституционен Закона за конфискация на имотите на бившите царе и техните наследници от 1947 г. няма рестутиционно действие, други си затвориха очите за това.
Едни съдии не пропуснаха аргумента, че реституцията на обикновените българи бе извършена по специален закон, а други не провидяха, че царската мина без правила.
За какво ни е да се сещаме за Търновска Конституция от 19 в., в която пише, че се наследява „княжеско достойнство“, а не имоти, след като и през 21 в. продължава да се воюва за предимството – морал или имущество.
