DeFakto.bg DeFakto.bg
В петък (19/01/2024) Народното събрание избра за членове на Конституционния съд Десислава Атанасова и Борислав Белазелков. В решенията на парламента беше записано, че тези юристи се избират за срок от 9 години. Дни преди това (11/01/2024) Конституционният съд се произнесе по искане на президента Румен Радев във връзка със закъснелия избор на Народното събрание, че при забавено избрани конституционни съдии, те имат и по-кратък мандат, за да може да се осъществява едновременно обновяване на част от състава на Съда (на всеки три години). Междувременно Тълкувателното решение на КС бе обнародвано във вторник (16/01/2024) и явно неговите последици са мотивирали народните представители да побързат с избора на двамата съдии. С риск да нарушат правилата и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (не беше спазен 3-дневния срок за внасяне на Доклада на Комисията по конституционни въпроси за обсъждане в пленарна зала).
Опитът на „конституционното“ мнозинство да заобиколи и да изпревари ефекта на Тълкувателно решение № 1 от 2024 г. може да предизвика само негативни чувства у изкушените от материята. Най-видимата причина е, защото изборът на Атанасова и Белазелков идва в момент на очаквано допускане на две искания по промените в Конституцията, внесени от президента и от 48 народни представители. Но не само.
Проведеният през изминалата седмица избор е проблемен. Не само защото бе посочена продължителност на мандата „9 години“. А и защото в решенията на парламента беше посочено кой нов съдия на мястото на кой с изтекъл мандат следва да встъпи. В 32-годишната история на прилагане на Конституцията не е имало случай да е посочен мандата и/или кой кого заменя. Темата в петък беше разпозната като проблемна и от депутатите. Но само за продължителността на мандата. А защо има персонално заместване / наследяване не беше повдигнато като въпрос.
В днешния брой на ДВ (бр. 7 от 2024 г.) са обнародвани решенията за избор на двамата съдии в КС. Тези решения ще бъдат оспорени най-вероятно пред КС. Няма спор, че решенията на парламента не са нормативни по своята същност, а правоприлагащи, и те са произвели действие още в петък. Но полагането на клетва от избраните е момента, от който започва да тече мандата на съдиите. Избраните не са положили клетва преди Решението на Конституционния съд да влезе в сила и поради тази причина са избрани до довършване на мандата, когато ще трябва да се обнови състава на Съда, т.е. след по-малко от 7 години.
Предстоящите дни ще поставят нови въпроси. Единият е свързан с потенциалната несъвместимост, в която попада Десислава Атанасова. Според мен тя би трябвало първо да бъде освободена от работата си в парламента (да подаде оставка), а след това да положи клетва като конституционен съдия. Ако го направи след клетвата, още повече ще се засили усещането за нередности в процедурата.
През тази седмица ще започнем да говорим и по въпроса за това от кой момент се счита за задължително тълкуването на конституционната разпоредба. Страхувам се, че на полето на теорията на народните ни представители малко им куцаше правната подготовка.
В мотивите към Тълкувателно решение № 8 от 2005 г. Конституционния съд (раздел I.1. Относно същината и функциите на тълкуването) посочва, че „тълкуването, предвидено в чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, е абстрактно. То не е свързано с определен, конкретен конституционноправен спор. Тълкуването, което Конституционният съд прави на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, се отнася до всеобхватно изясняване на възможни юридически проблеми, които съществуват или които ще възникнат и по чийто точен смисъл се спори (Определение № 2 по к.д. № 5 от 2005 г.).“. И продължава: „Ноторно е, че между двата акта – тълкувания (съответната разпоредба, част от такава или комплекс от няколко разпоредби на Конституцията) и тълкуващия (съответното решение на КС), съществува определено отношение и взаимовръзка. Единият от тях е първичен и в този смисъл предпоставка за издаване на другия, тълкуващия акт, който винаги е вторичен. След издаването му обаче той образува с първичния акт единство, като, образно казано, тълкуващият акт се слива с тълкувания. Първичният акт не може повече да се прилага по начин, който се различава от постановеното във връзка с него решение на Конституционния съд.“.
Изборът на конституционни съдии постави началото на поредица от конститутивни решения, които през 2024-та година предстои да вземе Народното събрание.
Началото беше доста некомпетентно и спорно. Дано да има промяна!
