DeFakto.bg DeFakto.bg
Не е ясно дали искът на NEXO към България е за 3 млрд. долара, защото така е обявено на сайта на самата компанията в този размер, но това официално го няма като предявена сума.
Това каза пред БНР адв. Ивайло Дерменджиев, председател на Висшия адвоктаски съет и доктор по международно право.
Пред БНР той коментира претенцията на компанията към държавата и обясни процедурите на Международния център за уреждане на инвестиционните спорете към Световната банка.
„Защото процедурата по тези производства във Вашингтон, по конвенцията за защита на инвестициите, е по-различна от обикновения арбитраж“, допълни адв. Дерменджиев по подадения от NEXO иск срещу България в Секретариата на Международния център за уреждане на инвестиционни спортове в Световната банка.
„В момента няма предявен размер, има обаче процедура по размяна на книжа между страните, а страните са няколко – швейцарската компания на NEXO плюс български компании, с които работят срещу българската държава и българската прокуратура, което по силата на конвенцията за Вашингтон е една страна, защото тя ще плаща евентуално“, каза адв. Дерменджиев.
Той обясни какво представлява този арбитражен съд във Вашингтон:
„Центърът е създаден с конвенция, която за по-кратко се казва Вашингтонска, и тя е именно за спорове за инвеститори и между държави. Като тук има специфика. Доста спорове води България по тази конвенция, но едната част от тях бяха ограничени с едно решение, което излезе в рамките на ЕС, т. нар. „Решение по делото Акмея“. То най-общо каза, че когато се прилага европейско право между държави членки на ЕС, не са приложими въпросните спогодби, които са за защита на инвестиционния климат. По силата на това решение вече във Вашингтон такива се образуват, но с много големи уговорки и в общи линии не се гледат, когато става въпрос за спорове между държави членки. В случая става въпрос между швейцарска компания и българската държава, този тип спор е допустим във Вашингтон. Той се разглежда по силата на двустранния договор за защита на инвестициите между България и Швейцария„.
Адв. Дерменджиев смята, че „може да няма основание за подобен иск, защото собствениците на компанията са българи и не става дума за чужди инвеститори“. А това било винаги аргумент, който се реализира, уточни адвокатът.
И в случая с NEXO собствениците не са швейцарци и „не могат да се прилагат тези спогодби“.
„Това беше аргументът по първото дело, което въобще се водеше по тази конвенция между България и т. нар. Нова Плама, подобен вид консорциум с български собственици“, посочи пример със старо дело адвокатът по международно право.
„В момента производството е образувано и съдът ще процедира – идентифициран е ищецът, идентифициран е ответникът, ще има размяна на книжа, ще бъде посочен арбитражният състав, ще бъде посочен от българска страна арбитър и от тяхна страна, вероятно от всяка страна ще бъде посочен американец или швейцарец, от българска – не мога да кажа, защото не знам какво ще реши Министерство на финансите, защото те отговарят за тези дела“, коментира още адв. Дерменджиев.
Кой защитава интересите на държавата при такива дела?
„Имаше и идея постоянното представителство да се прехвърли от Министерство на финансите в правосъдието, не се осъществи и в момента сега има координационен съвет между двете ведомства плюс други заинтересовани от няколко министерства, и външни експерти, които да преценяват как да се осъществява постоянното представителство. Защото то в момента се осъществява само от една кантора – американска, която работи за Министерство на финансите при неясни условия. Защото там е една процедура, която е далеч от прозрачността„, допълни Дерменджиев.
Той прогнозира, че нещата вървят към сключване на споразумение и няма да се стигне до процес.
Източник БНР
