DeFakto.bg DeFakto.bg
Републиканският омбудсман Диана Ковачева е получили политическа подкрепа при избора ѝ за съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Това каза пред БНР доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“.
„Два от случаите, в които България е осъждана, по повод на нарушаване на конвенцията“ е в случаи, в които Ковачева е била министър и е подържала и респективно участвала във взимане на решение.
Това е проблемът, може ли като министър на правосъдието, да съдействаш за наказание и уволнение на съдия и след това съдията да осъди държавата в Страсбург?
Може ли като министър, да поддържаш законопроект по отношение на гражданската конфискация и в последствие да има редица дела срещу държавата?
Това вече са въпроси, които е трябвало да й бъдат зададени на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, но по гласуването може да се види, че явно е имало политическа подкрепа и там„, коментира Киселова в предаването „Неделя 150“.
B нитo eдин мoмeнт нe cъм билa oбвъpзaнa c пapтия, нe cъм билa члeн нa пapтия. Явиx ce ĸaтo eĸcпepт“. Toвa зaяви в интepвю за БTB избpaнaтa миналата седмица зa бългapcĸи cъдия в Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa Диaнa Koвaчeвa. Tя e oмбyдcмaн и бивш миниcтъp нa пpaвocъдиeтo в пъpвия ĸaбинeт нa Бoйĸo Бopиcoв. Πpoфecиoнaлнaтa ĸoмиcия пo избopa нa пpoф.Πлaмeн Πaнaйoтoв в MΠ ĸлacиpa нa пъpвo мяcтo cъдия Гaля Bълĸoвa, нa втopo Диaнa Koвaчeвa и нa тpeтo – Дpaгoмиp Йopдaнoв.
Kaндидaдитe бяxa излyшaни и от комитета за оценка на кандидатите в ПАСЕ. Според класирането на първо място cъщo бe излъчена съдия Галя Вълкова, която получи най-голяма подкрепа и от професионалната общност.
Πpaĸтиĸa e oбaчe нaциoнaлнитe дeлeгaции oт дeпyтaти дa пpoмeнят ĸлacaциятa нa изпитнaтa ĸoмиcия и cлeд бaлoтaж Koвaчeвa излeзe нa пъpвa пoзиция.
Пред БНР преподавателят по конституционно право доц Киселова изрази мнението си по избора на конституционни съдии и по отношение на клетвата в петък, 26 януари т. г., когато Десислава Атанасова и Борислав Белазелков официално положиха клетва, но на нея не присъства държавният глава Румен Радев.
„Какво ще се случи наесен, ако някой отсъства? Дали ще бъде пълноценна клетвата? Тогава съдът може да се наложи да прави 3 клетви, ако всеки иска да присъства само на онази част от съдиите, които той е излъчил, избрал или назначил. Идеята на тези клетви всъщност не е да са публични, както стана миналия петък, а по-скоро, за да се постави формално началото на мандата. С времето обаче мандатът се измества или заради клетвите, или заради тези 9 години и затова от октомври вече е към 15 ноември полагането на клетва. Според мен това не е проблем по-скоро знак„, каза доц. Киселова.
И допълни: И президентът даде два знака. Първо като сезира КС по отношение на решението и другият знак е вече към обществото – дали по този начин НС трябва да прилага текста, който прие преди малко повече от месец.
„Аз лично считам, че КС сбърка, че не се произнесе по-бързо по това конституционно дело, защото колкото повече наближават европейските избори и вероятността за доклад за готовността на България за пълноценно присъединяване към еврозоната, толкова повече това ще налива вода в мелницата на Възраждане респективно в предстоящата кампания за членове в ЕП, така че те имат интерес да се забави още малко и дори да не е в техен интерес, те ще го използват в кампанията“, коментира Наталия Киселова очакваното решение на КС за референдума.
„Поради тази причина КС в стремежа си да чуе всички страни, да се допита до повече експерти, тъй като се отправят покани към приятели на съда, се забавя и по отношение на определени конституционни делла, ефектите на решенията много често имат политически, а не само правни последици. Поради тази причина това дело ще бъде такова по отношение на оспорване на решението за референдума. Там имаше процедурни нарушения, това също може да даде аргументи на КС, но в другата посока“, прогнозира специалистът по конституционно право.
