Последни новини
Home / Актуално / Какви изменения са нужни по отношение на правомощията на съда при уреждане на въпросите за родителските права

Какви изменения са нужни по отношение на правомощията на съда при уреждане на въпросите за родителските права

Defakto.bg

д-р Васил Петров,

съдия в Софийския районен съд

 

Съществуват достатъчно съмнения дали действащата уредба на правомощията на съда при уреждане на въпросите за родителските права е адекватна на съвременните обществени отношения. Че тези съмнения вероятно са оправдани, е видно дори само от факта, че основната уредба на тези правомощия е при развода, в чл. 59 СК, макар вече повечето деца да се раждат у нас извън гражданския брак. Това, както и факта, че вече съм публикувал няколко статии по въпросите на съдийските правомощия за уреждане на въпросите по упражняване на родителските права, ме кара да предложа следващите мисли относно една по-дълбока реформа на чл. 59 СК.

   1. Понастоящем при развод, когато съпрузите имат общи деца, съдът служебно се произнася и относно упражняването на родителските права – дори без искане на съпрузите и дори без те да могат по общо съгласие да оставят тези въпроси неуредени. В редица европейски държави уредбата е различна – бракоразводният съд се произнася по въпросите на родителската отговорност само ако някой съпруг поиска това. Това е и по-модерното разбиране: нека съпрузите получат по-бърз и по-лесен развод, а по-спорните въпроси за родителските права да се уредят допълнително, при по-спокойна обстановка. Задължителното съединяване на брачни с небрачни искове понастоящем създава възможности и за шикани – подаване на насрещни въззивни или касационни жалби срещу части от решението, които първоначално страната не е обжалвала, за да се тормози насрещната страна. Когато обаче един съпруг родител е поискал произнасяне по въпросите на родителските права, следва тази му молба да бъде неоттегляема. Причината е проста: съдът може да прецени, че и двамата родители са негодни да отглеждат детето и да го изведе извън семейството, като го настани при баба, дядо, друг роднина и пр. Ако се позволи съпрузите да десезират съда от молбата за уреждане на родителските права, децата ще трябва да останат в семейството на единия или другия родител, до последващо сезиране на ДСП по реда на ЗЗДет. Съдът обаче е длъжен да изведе детето от семейство на алкохоличка и сексуален насилник, дори и двамата да не желаят произнасяне по въпросите на родителските права. Няма как да лишим съда от това правомощие.

2. Въпросите, които съдът в момента решава са пет: упражняване на родителските права; мерки относно упражняването на родителските права; местоживеене на детето; режим на контакт родител дете; издръжка на детето.

По отношение на първите два въпроса, смятам, че е необходимо ясно да се разграничи упражняването на родителските права, от една страна, и, от друга, мерките по упражняването на родителските права – понастоящем съдиите, когато предоставят упражняването на родителски права на единия родител, не се досещат (макар семейноправната теория да сочи ясно, че това са два различни въпроса), че съдът е властен да дадат право на другия родител да има вето по отношение на това напр. дали детето ще живее в София, а не да се премести с отглеждащия родител в Силистра, дали детето ще бъде отписано от едно училище и записано в друго и пр., кой да управлява имотите на детето и пр., въпросите за избор на религия, избор на езиково училище – днес много деца се раждат в смесени семейства и има спор за училище и пр. Всички тези въпроси понастоящем сякаш априори се смята, че следва еднолично да се решават от този родител, у когото с решението съдът е концентрирал упражняването на родителските права. Съдът обаче е властен да наложи мерки относно упражняването на родителските права и са овласти двамата родители заедно да решават важни въпроси относно детето.

3. По отношение на упражняването на родителските права и мерките относно упражняването на родителските права понастоящем съдилищата прилагат Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГК, според което разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Това е вярно тълкуване на буквата на закона, но то не отговаря на висшия интерес на детето, тъй като предполага, че родителите, когато постигат съглашения помежду си, имат и трябва да имат по-голяма власт по уреждане на родителските права, отколкото съдът. Точно обратна е била логиката в периода след приемането на НЗ на брака от 1945 г. и до приемането на първия Семеен кодекс – съдът е имал по-голяма власт от двамата родители и не е бил длъжен да зачита споразуменията им относно родителските права. И двете „логики“ са грешни: съдът не може да е високомерен и всевластен и следва да зачита споразуменията на родителите, но висшият интерес на детето изисква съдът да има същата власт, както двамата родители, и в някои случаи да може им наложи дори споделено родителство, ако това е в интерес на детето; дори и двамата родители да са против. Такава възможност – за постановяване на споделено родителство – следва да се уреди изрично като правомощие на съда.

Критерият „пол на детето“ по сегашния чл. 59, ал. 4 СК следва да отпадне, като дискриминационен и отживял времето си.

   4. Понятието „местоживеене“ по чл. 59, ал. 2 СК, „съвместно живеене“ по чл. 126 СК и „при кого да живее детето“ е доста неудачно, тъй като често се бърка с населено място, а то е всъщност custodia – непосредствен надзор и отглеждане – вж. чл. 47, ал. 2 ЗЗД и чл. 48 ЗЗД.  Този непосредствен надзор може да се предостави и на съвсем друго лице и трябва да се уреди в отделна алинея. Всъщност, когато съдът извежда детето извън семейството на бащата и майката по реда на чл. 59, ал. 7 СК, чл. 131 и сл. СК, чл. 26-28 ЗЗДет., във всички тези случаи съдът предоставя кустодията на лице, различно от бащата и майката. Лицето или организацията, получили кустодията (непосредствения надзор), получават определени права да управляват неимуществената сфера на детето и по изключение – да претендират издръжка за детето. Чл. 137 СК нарича такива лица, имащи кустодия, „лица, упражняващи заместваща грижа“. Бабата напр., на която е поверено детето, обаче понастоящем не може да управлява имуществото на детето, тъй като чл. 137 СК не й дава такива права. Тя не може и да го заведе на екскурзия или лечение в чужбина, и пр. Според мен след като съдът е преценил, че детето не следва да е под непосредствения надзор на родителите си, няма причина да се смята, че родителите трябва да вземат важните решения за детето – да иде ли в чужбина за операция, в кое училище да учи, имотни въпроси. Ето защо временното прехвърляне на кустодията поначало трябва да бъде съпроводено и с временно прехвърляне упражняването на родителските права, а не както досега – упражняването на родителските права да се оставя у родителите, които съдът преценява за негодни да отглеждат детето. Възможно е обаче настаняването да е за кратък срок и по невиновни за родителите причини, в такъв случай съдът може да им остави родителските права.

   5. По отношение на режима на контакт родител дете следва да се предвиди възможност за съда да постанови както равновременен престой на детето при всеки един от двамата родители, така и режим в обема по сегашния чл. 59, ал. 4 СК. Във връзка с честите шикани и злоупотреби в практиката да се препятства режим на контакт с другия родител, като се използват реални или фалшиви медицински причини, или като се записва детето на допълнителни учебни или извънучебни ангажименти именно в режима на контакт на другия родител, следва да се уточни, че режимът на лични контакти на родителя не може да бъде нарушаван или променян без съгласието на родителя, който има право на контакт, във връзка с училищни или лични ангажименти на детето, определени от родителя, упражняващ непосредствения надзор над детето. Заболяването на детето не би трябвало да е основание за неосъществяване на режим на лични контакти, освен ако режимът е без престой при родителя или ако съдът не е определил друго. Няма причина да се смята, че неотглеждащият родител няма да се погрижи за здравето на детето толкова, колкото и отглеждащият.

   6. Понастоящем, ако родителят временно не може да осъществи режим на контакт с детето по обективни причини – например, заболял е и е в болница, то режимът може да се изпълнява от баба или дядо. Но това е разпоредба без санкция. Тези лица – бабата и дядото – по действащата уредба не са споменати в диспозитива на съдебното решение и то няма изпълнителна сила по отношение на отглеждащия родител в тяхна полза; недаването на детето на бабата и дядото не е неспазване на съдебното решение и не се носи отговорност по чл. 182 НК. Те ще трябва да водят отделен иск по чл. 128 СК. Съдът de lege ferenda трябва може да посочи в съдебното решение баба и дядо и друг роднина на детето – напр. леля, вуйчо, чичо – които да упражняват режима на контакт при временна невъзможност на родителя. Тези лица така или иначе са част от „подкрепящата среда“ за родителя с режим.

  7. По отношение на издръжката действащата уредба следва да се допълни с правилото, че детето има право да се ползва от последващото увеличаване на стандарта на живот на дължащия издръжка родител. По действащото сега право у нас (за разлика от законодателствата на други държави) последващото забогатяване на дължащия издръжка родител не е

основание за увеличаване издръжката на детето. Необходимо е още да се докаже, че и нуждите на детето едновременно с това са се увеличили. А това не е целесъобразно законово разрешение. Напр. детето учи в държавно училище, доходите на бащата при развода са били средни за страната и съдът го е осъдил на „обикновена“ по размер издръжка. Бащата впоследствие става милионер. Майката иска да запише детето в частно училище с висока такса. Сега тя първо трябва да намери пари, за да предплати поне първата вноска и после да търси увеличение на издръжката. Ако не е записала детето в частно училище, нуждите му няма да са повишени и искът за увеличаване на издръжката ще се отхвърли. При предлаганото допълнение на разпоредбата няма нужда да се чака нуждите на детето да се повишат.

    8. По въпросите на изменението на веднъж уредени въпроси на упражняването на родителски права сегашният чл. 59, ал. 9 СК постановява, че ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Въпреки че разпоредбата дава право на съда служебно да преразглежда вече уредените въпроси, няма изрична уредба на привременни мерки в това производство. Неслучайно преобладаващо съдиите сега отказват да постановяват такива мерки, макар нуждата от тях да е фрапантно явна. Следва да се допълни разпоредбата.

В заключение в порядъка на дискусия предлагам примерни текстове на чл. 59 СК:

„Чл. 59. (1) Съдът решава въпросите относно упражняването на родителските права по отношение на общите на съпрузите деца само ако някой от съпрузите е поискал това. Молбата за решаване на въпросите по предходната алинея е неоттеглима.

(2) Съдът решава въпросите за упражняването на родителските права, за необходимите мерки при упражняването на родителските права, за непосредствения надзор над детето, за режима на личните отношения между децата и родителите, както и издръжката на детето.

(3) Съдът решава въпросите за упражняването на родителските права и за необходимите мерки при упражняването на родителските права, като може да предостави упражняването на родителските права на единия родител или на двамата съвместно.

(4) Във всички случаи съдът може да вземе мерки за упражняването на родителските права, като определи част от правата да се упражняват съвместно или по съгласие на двамата родители, а друга – от единия, според интереса на детето.

(5) Съдът определя кой от родителите или двамата родители ще упражнява непосредствения надзор над детето, включващ правото и задължението за съвместно живеене с детето, неговото ежедневно отглеждане и възпитаване. При определен равновременен престой на детето при двамата родители всеки от тях упражнява непосредствения надзор във времето, когато е с детето.

(6) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да възложи непосредствения надзор над детето на дядо и баба или на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, непосредственият надзор над детето се възлага на приемно семейство, специализирана институция, посочени от дирекция „Социално подпомагане“ или на социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите. Освен ако съдът не постанови друго, докато непосредственият надзор е възложен на лице, различно от родителите, родителските права се упражняват от лицето, на което е възложен надзорът, за срока на настаняването на детето.

(7) Определянето на режима на личните отношения между родителя и детето включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Когато, поради заболяване, отсъствие от страната или друга обективна причина, родителят не може да упражнява режима на контакт, режимът може да се упражнява временно от баба или дядо или друг роднина на детето, ако е посочен от съда в решението.

(8) Родителят, който упражнява непосредствен надзор, съдейства за изпълнението на определения режим на личните отношения с другия родител. Режимът на лични контакти на родителя не може да бъде нарушаван или променян без съгласието на родителя, който има право на контакт, във връзка с училищни или лични ангажименти на детето, определени от родителя, упражняващ непосредствения надзор над детето. Заболяването на детето не е основание за неосъществяване на режим на лични контакти, освен ако режимът е без престой при родителя или ако съдът не е определил друго.

(9) Съдът решава въпросите по предходните алинеи с оглед най-добрия интерес на детето, след като прецени всички обстоятелства като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

(10) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Детето има право да се ползва от последващото увеличаване на стандарта на живот на дължащия издръжка родител.

(11)  Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица.

(12) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението като:

  1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
  2. осъществяване на личните отношения на определено място;
  3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.

(13) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. В това производство съдът може да постанови привременни мерки с оглед интересите на детето по реда на чл. 127, ал. 3.

(14) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.

 

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Адв. Ана Велкова: За мнозинството от ВАдвС е важен резултатът, пътят до него няма значение

  За мнозинството от ВАдвС е важен резултатът, пътят до него няма значение. И ако в …

Следи от шпионски софтуер в Брюксел: Елена Йончева и Натали Лоазо са били подслушвани

 Депутатите от Европарламента откриха в телефоните си зловреден софтуер, което предизвика тревога за поверителната работа …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.