Прокуратурата е осъдена да плати обезщетение на пострадала жена от обвинение, че е нарушила „ковид“ мерките

Прокуратурата е осъдена да плати обезщетение за повдигнато обвинение за нарушение на  Ковид – мерките,  признато от съда за незаконно след като  близо три години е водила дело срещу ищцата М. И. С. за нарушен  правила срещу  разпространение на заразата по време на извънредното положение.

Случаят е от онези,  които в истерията около Ковид – заразата през 2020 г. предизвикаха законодателни промени, които предвидиха  наказателна отговорност  при неспазване на  мерките за защита от заразата по време на извънредно  положение.

Случаят

По това време Софийска районна прокуратура повдига  обвинение  на  М. И. С. според което  през април 2020 г. тя е  нарушила правилата, въведени със заповед №  РД-01-130/17.03.2020 г. на  здравния министър против  разпространяването на заразна болест  (Ковид 19 )по хората.

М. И. С  от 22 ноември 2020 г. – 17 септември 2021 г. се е намирала  във Великбритания, където  полагала труд  договор с една банка като  специалист връзка с клиенти и анализ на трансакции.  По онова време  у нас вече беше  в сила заповедта  на министъра на здравеопзаването,   според която всички които влизат в България от посочени в заповедта държави, бяха  поставяни  под карантина за срок от 14 дни. „Арестът“ бе изпълняван в  дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на директора на съответната РЗИ .

Веднага при  влизането й в  страната,  на 30.03.2020. от Великобритания М. И. С  е  карантинирана за срок от 14 дни в дома си.

По сигнал на съседи, с които съдът по-късно ще установи, че отношенията са прекомерно влошени,  прокуратурата й повдига обвинение, че  на 1 и 2 април 2020 г. тя е  напускала жилището  си като  излязла в двора на сградата, където живее.   Обвинението  е за  извършено  престъпление по време на извънредно положение –  чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК – тоест  тя е привлечена като обвиняема  за нарушение на  правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората.

След близо три години обвинението се увенчава с  оправдателна присъда най-напред от СРС, а по-късно и от СГС , която окончателно влязла в сила на  13 март 2023 г.  Сред мотивите  е  незначителната обществена опасност  в конретния  случай ( чл. 9, ал. 2 НК.).

След проваленото обвинение ищцата предявава  иск срещу прокуратурата пред СГС по реда на по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.   В исковата молба М. И. С. сочи, че е претърпяла  неимуществени вреди – срам, унижение, стрес, притеснение за бъдещето, депресивно състояние, уронване на доброто й име. Казва, че не била назначена на работа поради повдигнатото обвинение, а стресът довел до отключване на неврологичен проблем и др.  Ищцата претендира съда да й  присъди 50 000 лв обезщететние за претърпените неимущствени вреди.

Прокуратуара оспорва иска – твърди че липсва причинна връзка между твърдяните  вреди и повидгнатото обвинение и настоява претенцията да бъде отхвърлена или намалена.  Настоява също, че е налице съпричиняване на вреди поради прекратяването на делото заради незначителна обществена опасност.

Съдът:  Прокуратурата трябва  да повдига обосновани обвинения

След като установява, че две съдебни  инстанци са потвърли невиновността на обвиняемата,  СГС отбелязва:  „Самият факт, че деянието не представлява престъпление е достатъчен, за  да ангажира отговорността на  прокуратурата задето е  възбудила и поддържала незаконосъобразно наказателно производство“.

Съдът посочва, че отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което тя  възниква при наличието на обвинение за  извършено  престъпление, приключило с оправдание на обвиненото лице.  „Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно“, приема СГС  

Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда,акцентира в решението си съдът.

Спрямо ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер като с влязла в сила присъда е била призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането. 

При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Съдът напомня, че Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.

Възражението за съпричиняване е неоснователно

На възражението  на прокуратурата за освобождаване или намаляване на  отговорността   по чл. 5 от ЗОДОВ   поради съпричиняване на вредите от подсъдимата, съдът отговаря, че:  Съпричиняването на резултата не следва от факта, че наказателното производство е прекратено, поради малозначителност на деянието – т. е. поради липса на престъпление по 5 арг. от чл. 9, ал. 2 НК.  

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ и разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, основание да се намали отговорността на правозащитния орган е налице, само в случаите, в които пострадалото лице е допринесло виновно за увреждането, обобщава съдът.  Обяснява,  че съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ има, когато  настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведение на пострадалия, когато с действията си по време на наказателното преследване той недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Например  при недобросъвестно направени неистински признания, при въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление.

Допълва:  основание за приложение на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е пряката причина връзка между поведението на пострадалия и настъпилата вреда, а не извършените от пострадалото лице действия, по повод на които е повдигнато обвинение. Във всеки случай оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието, недоказаност или поради незначителност на обществената опасност по чл. 9, ал.2 НК, няма пряка връзка с поведението на пострадалото лице и не би могла да му се вмени като отговорност по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, посочва СГС.

      Репарацията 

Във финалните си  изводи съдът подчерта,  че не е в тежест на пострадалия да доказва  всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания. Сочи и  решения от съдебнат практиката на  ВКС.  “ Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, нарушеино е и социалното му общуване„.

Като приема, че са налице предпоставките за отговорност на държавата в лицето на прокуратура,   съдът съобразява – периода на наказателното производство, „което надхвърля разумния срок за едно нетежко обвинение,  чистото съдебно минало , влошаването на психическото състояние на ищцата, липсата на взети мерки за процесуална принуда, както отлагане на няколко заседания поради пътувания на ищцата в чужбина и пр., определя, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде 6 700 лв.  Обезщетението  се дължи от датата на влизане в сила на оправдателнат присъда – 13 март 2023 г . От същата  дата прокуратурата дължи и законната лихва до окончателното изплащане.

Съдът присъжда сумата от 517.24 лв. за съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване