DeFakto.bg DeFakto.bg
За две отложени дела с по няколко дни, но решени без забавяне, председателят на СРС Александър Ангелов налага дисициплнарно наказание на съдия Велизар Костадинов за неснователно забавяне на производствата. Звучи респектиращо след като в най-натоварения районен съд в страната наказват за две краткосрочни отлагания на дела. На съдията е „обърнато внимание по официален ред“ за извършено дисциплинарно нарушение по реда на чл. 307, ал.3, т.2 от ЗСВ.
Магистратът заслужил дисципинарната мярка е председател на 9-то наказателно отделение в СРС, ползва се с репутация на експедитивен и добър съдия. Около случката, разбира се има и други щрихи, за които в заповедта за наказание и в самото съдебно производство не се споменава.
Факт е обаче, че АССГ отменя наказанието на съдия Велизар Костадинов като незаконосъобразно и извършено при съществени нарушения на закона, показва решение на съда от 17 януари т.г.
Пред първоинстнационния административен съд съдия Велизар Костадинов оспорва наложеното наказание, пред който се разплита една необичайна ситуацията, в която ръководство на съда проявява необичайна строгост към един съдия, алармирал многократно, че не желае да работи с определения му съдебен секретар поради „липса на качества“. Ситуацията около въпросната служителка е обремена с оплаквания и на други председатели на съдебни състави (11-ти, 22-ри, 96-ти и 129-ти състав), поради което тя е била преразпределяна на други състави.
Ексцесията
За късмет на Костадинов председателството не се съобразява с исканията му и определя именно нежеланата служителка за съдебен секретар по две негови дела. За участие в заседания е определено да присъства и началникък на отдел „Съдебни секретари“ при СРС Е, „за да да възприеме непосредствено работата на служителя“ И.И. Според съдия Костадинов обаче целта е била различна – да бъдат следени неговите процесуални действия като съдия.
Така се стига до ексцесията, довела и до наказанието на съдията.
На 16 феврурари 2023 г. при влизането в съдебната зала №5 на СРС, в която е трябвало да се гледат насрочените дела, съдията като забелязва двете служителки и им разпорежда да напуснат залата. Съдебни заседания не се провеждат, а двете дела делата са отложени за 21.02.2023г. и за 28.02.2023г.
Председателят на СРС Алекандър Ангелов възприема, че разпореждането на Костадинов към двете служителки да напуснат съдебната зала е довело до необосновано отлагане и забавяне на производствата по делата.
Пред съда са изложени мотиви, че поведение на съдията е безпрецедентно налагане на собствената му преценка за организацията на работата на съда, както и нежеланието му да работи с определения му съдебен секретар. Недопустимо той пренебрегнал решението на ръководството да организира наблюдение на служителя от непосредствения й ръководител за анализиране на работата й. На лицето (съдията) е предоставена възможност да проведе разговори с ръководството на съда и преди това, но същият не се е възползвал от нея, а само от възможността да представи писмено становище в хода на образуваното дисциплинарно производство, сочи в своя защита ръководството на СРС.
В своя защита съдия Велизар Костадинов отговаря, че не е част от структурата на СРС, нито служител на администрацията, за да е длъжен да се ява на срещи с него. Обръща внимание, че е отправил 18 искания по случая, които не са уважени без мотиви.
Смята за недопустимо недостатъците на администрацията да бъдат прехвърляни върху него, както казва, че се е случило в казуса. Изтъква, че винаги е бил безупречен като съдия и постига изключително високи резултати. Посочва, че по едно от делата (НОХД 23649/2014г.), висящо в съда от 22.12.2014 г. до 07. 10. 2019 г., когато той го е поел, липсват данни да е търсена нечия отговорност за това, че делото е било необосновано забавено през този период.
Дава обилни данни за обема работа, която е извършил, считано от поемането на 9-ти наказателен състав при СРС, НО, които потвърждават оценката, че сред най-експедитивните съдии в СРС. Костадинов е категоричен , че спрямо него приложен избирателен подход и лично отношение.
Съдът: Фактите опровергават административния ръководител на СРС
Съдът установява, че в случая са допуснати съществени нарушения в хода на производството по налагане на наказанието, които се изразяват в непълно изясняване на обстоятелствата, което е довело и до противоречие с материалния закон.
Най – напред посочва, че на основание чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Изяснява, че „обръщането на внимание“ по чл. 327 от ЗСВ е особена административно дисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата. „Поради това тя следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функци“.
Второ – когато мярката се налага само за едно нарушение, както е в настоящия случай, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ.
Установеното в случая нарушение, състоящо се в отлагане на две дела на дати, които отстоят на 5 дни, съответно на две седмици от първоначално обявеното съдебно заседание, не обосновава необходимост от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел дисциплинирането на магистрата, отсъжда съдът.
Трето – за да бъде възприето безспорно извършване на нарушение на чл. 307, ал.3, т.2 от ЗСВ, установено за допуснато в случая, е необходимо да бъде изследвана общата натовареност на съдията, което в процесния случай не е сторено.
Четвърто- съдът отбелязва, че отлагането на делата не следва да се приравнява на „забавяне“ по смисъла на нормата на чл. 307, ал.3, т.2 от ЗСВ. „За да е налице вмененото забавяне, следва да бъде изследвано всяко от производствата поотделно, от образуването му, респ. от възлагането му на конкретен съдия, до приключването му. В процесния случай такъв анализ не е извършван по отношение на двете съдебни дела, казва съдът.
Вместо председателството на СРС , анализът е извършен от съда, който констатира се, че първото отожено дело (НАХД №15906/2022г) от дата 16.02.2023г. за дата 21.02.2023 г. е обявено за решаване на посочената дата, като съдебен акт по същото е постановен на 24.02.2023 г.
Същото е образувано на 14.12.2022 г. и е решено на 24.02.2023 г., т.е. общата продължителност е три месеца и 10 дни, а решението е изготвено в тридневен срок от обявяването му за решаване.
По отношение на другото наказателно производство се установява: Продължителността на производството по НОХД № 23649/2014 г. е от 22.12.2014 г., като е разглеждано от различни съдии, поемли 9-ти състав, НО на СРС. На съдия Костадинов делото е разпределено на 07.10.2019 г . Същото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2023г. от 10.00 часа, като е отложено от дата 12.01.2023г., поради необходимостта от събиране на писмени доказателства В същото заседание на страните е предложена и алтернативна дата – 28.02.2023г., на която дата всъщност е отложено делото от 16.02.2023г. В заседанието на 28.02.2023г. е даден ход на устните състезания и делото е прикючило с постановяване на присъда.
АССГ отбелязва, че тези обстоятелства не са изследвани от административния ръководител на СРС, а „формално е прието, че е налице забавяне на производствата, необосновано от процесуална необходимост в производствата. Както бе посочено, съдът приема, че отлагането на двете дела на съвсем близки дати, не представлява „забавяне“, като следва да бъде отчетено цялото движение по делата, което опровергава тези изводи“.
Изгонването на двете служителки е неколегиално
Изгонване на служители от съдебна зала в присъствието на участници (страни) по делото, съдът приема за неколегиално поведение, с което се уронва престижа на съдебната власт, тъй като смяната на съдебния секретар е от компетенсто на ръводството на съда. Обвинение обаче за неспазване на правилата на Етичния кодекс от страна на административния раководител на СРС не е вменявано на съдия Костадинов, поради което това не е предмет на обсъждане, сочи съставът. Съдии, с които Де Факто разговаря по случая са категорични, че няма нарушение на Етичния кодекс.
Окончателно съдът приема, че „ установеното деяние е несъответно квалифицирано като нарушение, поради което противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено“.
Исканията за разглеждане инцидентно на други актове, издавани от Председателя на СРС в настоящото производство, са недопустими, посочва още съдът.
„Качествата на служителя И. И., както и приложеното досие на служителя в настоящото дело, също са неотносими за изхода от спора, отбелязва АССГ, а неявяването на съдия К. на срещата със заместник- председателите на СРС е част от мерките, които са взети от СРС във връзка с негово оплакване, а не е част от обвинението за допуснати от него нарушения, поради което изложеното относно липсата на субординация по отношение на ръководството на СРС спрямо съдията се явява, макар и вярно, ирелевантно“.
В заключение АССГ отменя наложена заповед за дисциплинарон наказание от председателя на СРС. Уважава и искането на съдията за съдебни разноски, които присъжда в размер на при 1010 лева.
Остава загадка защо в СРС така упорито е пренебрегвано мнението на един от най-ефикасните му съдии за иначе важната фигура на съдебния секретар, след като безуславно е зачитана преценката на други председатели на наказателни отделения по същия случай.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
