DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционинят съд образува дело по искането на съдия Елена Динева-Илиева от Софийския районен съд (СРС) срещу на отмяната на ал. 2, 3 и 4 от чл. 6 на Семейния кодекс (СК). Отменениет разпоредби даваха възможност на съда по изключение да разрешава сключване на брак на навършилите 16 години лица.
Съдия докладчик е Павлина Панова.
Искането на съдия Динева – Илиева бе първото след промените в основния закон, които дадоха възможност на всички съдии да се обрат към съда, ако установят противоконституционност на разпоредби с основния закон по делата пред тях.
Повод за искането до КС е висящо дело пред съдията по искане на 16-годишно момиче, което моли съда да му разреши да се омъжи за 20-годишния си приятел, с когото живеят заедно и имат дъщеря, която искат да отглеждат заедно. След образуването му обаче, по предложение на три депутатки от ГЕРБ – Деница Сачева, Илиана Жекова и Екатерина Захариева, парламентът премахна възможността навършилите 16 години да сключват брак след разрешение на съда. Идеята на трите бе, че ранните бракове са форма на насилие над детето, а и от международни институции настоявали да се премахне възможността за сключване брак преди настъпване на пълнолетие.
Аргументите на съдия Динев а-Илиева сами по себе си са показателни за пропуснатия от депутатите дебат по темата.
В искането си съдията изтъкна, че е налице нарушение на принципа на правовата държава, тъй като в атакувания закон не е предвиден особен режим за висящите случаи, коеото засяга правната сигурност на гражданите.
Посочва, че отмяната на текста от СК е предложена между първо и второ четене на закоан и на практика е гласувана само един път, а не два пъти, както изисква Конституцията. Така не е допуснат никакъв публичен дебат.
Съдията напомня, че премахването на чл. 6, ал. 2, 3 и 4 СК нарушава правото на личен живот и чл. 47, ал. 1 от Конституцията, който предвижда, че „отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“.
Посочва, че на 16 години приключва задължителното образование и непълнолетният може да започне самостоятелно да води живота си, освен това със същата възраст е свързано и настъпването на дееспособността по трудовото право.
„Така се оказва, че един непълнолетен, който може да има собствено домакинство, да работи сам и да се издържа, не може да официализира връзката си с човека, с когото живее, като по този начин, доколкото българският закон не предвижда алтернативни форми на официализиране на интимна връзка освен брака, се нарушава и правото на защита на личния живот по чл. 32, ал. 1, изр. първо от Конституцията, което включва и позитивни задължения на държавата“, отбелязва съдия Динева-Илиева.
Сред още множеството аргументи на районния съдия се казва, че основната причина за разрешаване на брак на ненавършили пълнолетие винаги е била бременността на жената и желанието й да се омъжи.
„Това е и една от основните цели на уредбата, въведена още при нейното създаване (вж. Венедиков, П. Коментар на Наредбата-закон за брака. Второ изд. С., 2022, с. 23 – 24) – тъй като половата зрялост и възможността за раждане настъпват преди предвидената възраст за сключване на брак, макар и целта на закона е встъпващият в брак да има достатъчна зрялост, за да вземе това решение, ако е налице бременност, в интерес на детето е родителите му да са в брак. Поради това, доколкото установяването на бащинство извън брака е поставено в зависимост от волята на бащата, която може да се промени от узнаването за бременността до раждането на детето, разрешението за брак в тези случаи има важно значение за установяване на произхода“, посочва Динева-Илиева в искането си.
Съдията напомня още, че именно правото на децата да бъдат възпитавани и от двамата си родители гарантира защитата им по чл. 47, ал. 1 от Конституцията.
