DeFakto.bg DeFakto.bg
Иван Брегов, Институт пазарна икономика
През последните дни сензационно прозвучава възраждането на две мъртви правни фигури – Пленумът на Висшия съдебен съвет и надзорът за законност, упражняван от главния прокурор.
Последните изменения на Конституцията трансформираха общия съвет на съдии, прокурори и следователи в два отделни административни органа. Спорният въпрос за надзора за законност намери своето безспорно разрешение – беше отменен на конституционно ниво. Така широкото правомощие на държавното обвинение за намеса от името на държавата в сфери на публичния живот, нямащи нищо общо с обвинителните и разследващите функции, за кратко се връща. Важно е да отбележим, че и двете изменения имат за цел да подпомогнат чисто административни процеси докато бъде прието изменението на Закона за съдебната власт в изпълнение на действащите конституционни текстове. Така след само няколко месеца тази законодателна поразия няма да има особено значение. А дотогава все някой на базата на законова делегация трябва да администрира бюджетните въпроси на съдилищата и прокуратурата /за детайли виж становището на ВКС тук/.
И пределно ясно е на всички, че с нормативен акт от по-ниска степен не може да бъде изменен такъв от по-висока. Със закон не можете да отмените най-висшия държавен правен акт – конституцията. Но имиджовите щети ще се помнят дълго.
Можеше ли да не се стигне дотук?
Да – ако Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България не беше гласуван между отделните четения само за седмица. Тогава самата дирекция „Законодателство“ в Народното събрание би имала времето да прегледа всички текстове. А да не говорим, ако бе организирано пълноценно публично обсъждане на текстовете с професионалните среди.
И тук идва другият въпрос. Дали лошата законодателна техника не издава лош държавнически манталитет, един вид реставрация на най-неприятните години на законодателстване, 2017 – 2021 г. Тогава със закон се преразглеждаха и решения на Конституционния съд и тълкувателната практика на Върховния касационен съд.
А предвидимото и непротиворечиво законодателство е именно основен белег на правовата държава – тази, която стои далеч от имитативното политическо поведение, скрито зад празни фрази като съдебна реформа, евроатлантизъм и всичко от този ред.
Заглавието е на Де Факто
