DeFakto.bg DeFakto.bg
Националният референдум е мощно средство за пряко упражняване на държавната власт от гражданите и това налага Народното събрание да упражнява правомощията си така, че „да не допусне народът да бъде подвеждан да участва в гласуване, за което изначално е ясно, че резултатът няма да произведе целените правни последици“.
Това се казва в мотивите на Конституционния съд (КС), който в петък публикува решението си, обявена ден по-рано, с което отхвърля искането на 49 народин представители от Възраждане и ИТН срещу отказаното от НС на 7 юли 2023 т. допитване до народа с въпроса: Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година? “. Предложението бе подкрепенс 600 000 подписа, от коиото бяха зачетени над 470 000 .
Решението на КС бе прието с гласовете на 11 съдии, едно особено мнение на Янаки Стоилов и със становище на съдия Атанас Семов.
Като посочва, че според чл. 1 от Конституцията цялата цялата държавна власт произтича от народа, който е нейн титуляр, съдът подчертава две основни форми с „равностоен конституционен ранг“ за нейното осъществаване – чрез избори за държавни и местни органи на властта и допитване до народа (чл. 42, ал. 1 от Конституцията).
Националният референдум, като начин за пряко осъществяване на държавната власт от народа, решава пряко въпроса, поставен на референдум. Това решение, обективиращо народната воля по различни въпроси относно общите дела, е определящо за действията, които трябва да предприеме компетентният държавен орган, за да осъществи неговото изпълнение, пояснява съдът.
И още: Смисълът на един национален референдум е непосредствено изразената воля на суверена по въпроси от кръга на компетентност на Народното събрание и произведен въз основа на негово решение (чл. 84, т. 5 от Конституцията) да обвърже народното представителство с предприемане на действия за нейната реализация. Ако въпросът, предмет на предложението за национален референдум, не е от компетентността на Народното събрание, исканият от суверена резултат не би могъл да бъде постигнат, защото парламентът не би могъл да приведе в действие, да осъществи решението, взето чрез националния референдум, а суверенът не може сам да изпълни взетото на референдума решение. Именно това конституционно изискване установява и чл. 9, ал. 1 ЗПУГДВМС.
Следователно, казва съдът, резултатът от един решаващ референдум, произведен при спазване на установения в правото ред, задължава Народното събрание, но това не означава, че то е обвързано автоматично от отправеното до него предложение за произвеждане на национален референдум с поставения в него въпрос, включително когато са спазени изискванията на закон, към който препраща Конституцията.
„Дори когато волята на активното гражданство е обективирана чрез подписите на повече от 400 000 граждани с избирателни права, това не задължава парламента да вземе решение единствено за произвеждане на национален референдум“, отбелязват съдиите в решението си.
Народното събрание като представителство на целия народ е длъжно при осъществяване на възложената му компетентност да спазва конституционните ценности и принципи, включително и когато приема решение по чл. 84, т. 5 от Конституцията. Това разбиране Конституционният съд поддържа в Решение №9/2016 г. по к.д. №8/2016 г. и не намира основания да се отклони от него в настоящото производство, посочва в мотивите си КС.
При упражняване на правомощието по чл. 84, т. 5 от Конституцията Народното събрание, когато е сезирано с предложение за произвеждане на национален референдум чрез подписка от повече от 400 000 граждани с избирателни права, самостоятелно формира воля по предложението, преценявайки го както с оглед на спазването на изискуемата организация и ред, уредени от текущия законодател въз основа на изричното конституционно възлагане, така и относно съответствието с конституционните изисквания на съдържащия се в предложението въпрос за инициирания референдум. Такава преценка представителното учреждение следва да прави независимо и задължително по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Основния закон.
Подчертано е, че „Броят на гражданите с избирателни права, които са подписали предложението за произвеждане на национален референдум, не може да замени ценностите, установени от общата воля на суверена в Конституцията, в частност – принципа на върховенство на правото, на който са подчинени и който ограничава едновременно както учредените власти, така и титуляря на държавната власт“,
Конституционният съд приема за „неоснователно твърдението на вносителя за липса на компетентност на Народното събрание да приеме решение за отхвърляне на предложение за произвеждане на национален референдум, когато е сезирано чрез подписка от повече от 400 000 граждани с избирателни права – такова твърдение е в несъответствие с логиката, духа и разума на основополагащите за съвременната представителна демокрация принципи на народен суверенитет, върховенство на правото и разделение на властите„, приема съдът.
С множество аргументи той отлонява и оспорването, че взетото решение е съпътствано от сериозни нарушения при взимането му, като след гласуването му в „Държавен вестник“ излиза текст, различен от приетия. Съдът намира за неоснователен довода за подмяна на волята на народните представители.
Обнародването в Държавен вестник, бр. 60 от 14.07.2023 г., оспорено решение на Народното събрание, е идентично по своя смисъл – „не приема“, с решението, документирано в стенографския протокол от заседанието на Народното събрание от 07.07.2023 г., на което е прието. И в стенографския протокол, и в Държавен вестник диспозитивът на решението на Народното събрание е идентичен – не приема предложението за произвеждане на национален референдум. Действителните мотиви на оспореното решение могат ясно да бъдат изведени от проведения дебат в пленарната зала, отразен в същия стенографски протокол, гласи изводът на 11-те конституционни съдии.
С пространни мотиви конституционните съдии отхвърлят и мнението, че въпросът за отлагане на еврото с 20 г. не нарушава правото на Съюза, тъй като в член 140 ДФЕС не е определен конкретен срок за отпадане на дерогацията, т.е. за приемане на еврото като парична единица на България –държава членка с дерогация, а само „уточнява“ съдържанието на международен договор.
„Конституционният съд намира, че предложението за произвеждане на национален референдум, съдържащо въпрос за определяне на конкретен срок, до който еврото няма да се приема като национална валута, не е „уточняване на съдържанието на елемент на международен договор“ , както се твърди, а е по същество пренаписване на условията в противоречие на установеното с ратифициран от Народното събрание договор“, пише в решението.
Даденото от България в хода на присъединителния процес съгласие за участие в паричния съюз, включително и за приемането на еврото, е предварително и обвързващо държавата условие за членство в Европейския съюз, обясняват съдиите.
Решението е препоръчително да се прочете и от привържаниците на референдума, и от противниците му. Има сериозно опознавателно значение особено в частта, свързана с договорите за присъединяване на България към ЕС и невъзможни средства за юридическо въздействие.
Правото на ЕС не предвижда възможност държава членка едностранно да създава в своя полза отросчка (дерогация) на задълженията си, предвидени в първичното право и на базата на национален референдум, е обобщеният извод на съда.
Пълният текст на решението тук
