DeFakto.bg DeFakto.bg
Едно заседание на Съдйската колегия на ВСС, което ще се запомни със странна амнезия на и.ф. главен прокурор Сарафов по случая „Божанов“ и дълбокото проникване на журналиста Николой Стайков в тъмните коьшета и влияния над съдебната власт.
И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов бе поканен от Съдийската колегия да информира съвета по скандала, който тресе държавата след убийството на небезизвестния Мартин Божинов – Нотариуса. Очакваше се да говори за неговите контакти с магистрати, за влиянито му в съдебната система, за частния му клуб, както и за разследванията, които прокуратурата е провеждала или е отказвала да провежда срещу него. Досега опитите на съдия Вадислава Цариградска да прикове вниманието на прокуратура за оказания й натиск от Нотариуса, оставаха в дебрите на досъдебинете тайни. Очакваше се от Сарафов да повдигне критично завесата, но това не се случи.
Той започна изявлението си с новина, от която трябваше да се разбере, че не само съдии, а и прокурори са обект на натиск и заплахи. Двама прокурори от Софийската градска прокуратура (СГП) са получили заплахи за живота си в неделя, каза Сарафов. Единият е бил на разходка със семейството си и връщайки се към дома си, намерил в в пощенската си кутия патрон. Другият прокурор е открил пред дома си кръст от клони. „Това е една конкретна заплаха, предупреждение към двамата прокурори да внимават вероятно в работата, да не бъдат активни. Тези случаи не може да ги извадим от контекста на ситуацията, разследвайки дейността на Мартин Божанов„, заяви Сарафов.
Сарафов поиска от министъра на правосъдието да назначи охрана на двамата прокурори, а Атанас Славов, който беше на заседанието, пое ангажимент това да стане веднага.
На заседанието присъства и журналистът Николай Стайков от Антикорупционния фонд, както и съдия Владислава Цариградска, по нейно настояване. Отсъстваха председателят на Върховния Административен съд Георги Чолаков, бившият представляващ Висшия Съдебен съвет Боян Магдалинчев, както и членът на Съдийската колегия Драгомир Койджиков, който миналия вторник предложи днешното изслушване.
Какво питаха съдиите и не получиха отговори
Частният клуб на Мартин Божанов, посещаван ли е от магистрати, запита председателят на ВКС Галина Захарова. Сарафов отговори, че не може да отговори, защото до 29 февруари т.г. очаква да е готов доклада за въпросния ккуб.
„Тоест не разполагате с информация за Частния Клуб SS , за магистратите, които са го посещавали, за влияния в правораздаването, за съмнителни контакит на съдии с лица с тежки криминални зависимости и др. , уточни въпроса си Захарова.
„Напълно правило се изразявате, г-жо председател“, отговори Борислав Сарафов и добави, че не разполага с конкретна и достъчна информаци.
Не е моментът за лов на вещици,
а всичко да излиза след проверени и достоверни доказателства, каза той. Когато се установят такива, той ще ги предостави на ВСС, добави Сарафов и като умело избягваше отговори, обещаваше „раздели“ със съдебната власт на онези магистрати, които са нарушители на закона.
„Аз не съм запознат с обстоятелствата и фактите в рамките на досъдебното производство. Не разполагам и с възможности да влияя и да проверявам хода на делото заради промените в Конституцията. Ако се установят обстоятелства, които биха могли да бъдат предмет на разследване, те ще бъдат изпратени на компетентната прокуратура. Прави се ревизия на всички прекратени дела и проверка на отказите по сигнали срещу него, както и проверка на Софийската районна прокуратура“, посочи Борислав Сарафов.
Той не отговори конкретно на множеството въпроси, поставени му от съдия Атанаска Дишева. Отговорите му засягаха общоизвестни факти, а за неизвестните обещаваше да бъдат извършени проверки, като не пропускаше положителни оценки за авторите на поставените въпроси.
Дишева посочи данни, предоставени от съдия Владислава Цариградска, според които 150 магистрати за период от 4 години са били подслушвани и следени със специални разузнавателни средства. Тя заяви, че няма данни да с образувани досъдебни производства, въпреки че има изготвени веществени доказателствени средства и попита не трябва ли да бъде извършена проверка на контпрола над на магистрати, Сарафов отговори, че в момента не разполага с такива данни, тъй като не е знаел, че ще бъде питан по този въпрос и добави, че след проверка може да даде конкретна информация.
Питан за мудното разследването на делото на съдия Цариградска, направи обобщение, че „бавното правосъдие е лошо правосъдие“. Ключова причина намери и в бавните съдебните експертизи. Сподели, че адвокати му казвали, че клинтите им доверявали: защо да плащат на адвокат като могат да платят на вещо лице „да им оправи делата“. „Много пъти причините се коренят извън прокурорите и следователи“ , каза той и повтори, че опитва да направи прокуратурата работеща в обществен интерес. Честата смяна на наблюдаващите прокурори, е друга причина, както и ограничението в командироването за повече от шест месеца.
Това не решава проблемите по конкретни случаи за които говорим, вметна Дишева. Тя му напомни, че съдия Цариградска не е разпитна пред съдия. Какво можете да предприемете по този случай, защото твърденията й имат скрит и страшен смисъл. Царигадска в искането си до ВСС каза: “ Cвидeтeлят oбaчe, ĸaĸвaтo cъм aз, e eдинcтвeният пpяĸ дoĸaзaтeлcтвeн изтoчниĸ, чиeтo лиĸвидиpaнe би дoвeлo дo лecнo пpeĸpaтявaнe нa paзcлeдвaнeтo, ocoбeнo cлeд cмъpттa нa eдин oт yличeнитe oт мeн yчacтници в гpyпaтa..“
“ Бих разговарял с колегите да проведат такъв разпит и закрепят показанията й пред съдия“, пое ангажимент и.ф. главен прокурор.
Даниела Марчева го попита какво знае за изтеклия в медиите списък на магистрати посещавали ЧКSS, а той отговори, че не може да коментира непроверни данни.
Вероника Имова поиска да разбере каква е причината претърсване и изземването в този клуб да не е извършено веднага, а 5-7 дни след убийството на Божанов. Сарафов отговори, че не знае, а досущ като предшественика си Гешев, като по учебник отговори, че и да знаел не би отговорил, защото това е решение на наблюдаващите прокурори.
Олга Керелска „опъна“ нервите на и.ф. главен прокурор
Олга Керелска запита – след като Атанас Атанасов (от ПП-ДБ) публично оповести, че разполага с този списък, прокуратуата не се ли поинтересува от този списък. Сарафов каза, че вече е отговорил на този въпрос. „Но има вероятно тези списъци да бъдат манипулирани“ , повтори Керелска.
Именнно заради това е правомощие само на наблюдавещия прокурор, това не е и във вашите прерогативи, изнерви се Сарафов.
Било ли е приключено досъдбното проиводство срещу Мартин Божанов с готовност за внасяне на обвинителен акт в съда, но това не се е случило заради убийството на Божанов, продължи с въпросите си Керелска.
Сарафов повтори, че не е запознат със сигналите по разследаването и по тази причина не може да отговори и на въпроса за готовността на прокуратура за повдигане на обвинение, а не с внасянето му в съда, показа все пак познание по делото той.
Отиде доста по-далеч: Нямате правомощие да ми задавате такива въпроси„, обърна се той към съдията, макар, че въпросът не беше от онези, които са следствена тайна. Керелска обаче зададе още един „възмутителен въпрос“- публикувани, са каза тя, 25 жалби срешу Божанов.
Действително ли нямате никаква информация за тях и доколко е вярно, че всичките те са прекратени или имат постановени откази, попита Керелска.
И.ф. главен прокурор отказа да отговори и посочи, че има още „само 2 минути да остане във ВСС“ заради планирана среща.
Борислав Сарафов даде ясен знак още, че след разделението на ВСС на два съвета, подобна инфорвация би дал само на Прокурорската колегия.
Николай Стайков: Хората, които са помагали на Божанов достигат изключителни нива в съдебната система
След разследваето на „Осемте джуджута“ , една схема, която няма да бъде да бъде разследва докрай, сега съдебната система има втори шанс в случая с Мартин Божанов, разказа и журналистът Николай Стайков пред съдийска колегия. Посочи, че казусът е тръгнал от разказа на Ивайла Бакалова и задържането на мъжа й Веселин Денков, дело, свързано с протестите от 2020 г. Тогава става ясно и посредничество за неговото освобождаване, включително и от Мартин Божанов и адвокат Емил Писков. От записите се изяснява, че иде реч за професионалисти, запознати подробно с делото. Те дори не са присъствали на последното му заседание , но след това цитирали дословно показания от него. Писков е бивш полицай, бивш служител на ДАНС и в антикорупциононното звено на ДАНС, каза Стайков. Напривло му впечетление иззмеването на два телефона при претърсването на частния клуб на Божанов. Знам , че той е имал най -малко 4-5 телефона, каза Стайков. „Аз имам три, така че защо полицията има два, е една изключително интересна задача, добави той.
Посочи, че телефоните, които има завършват на 05 85 02, но е много интересно къде са изчезнали останалите телефони икой пречи в моменат на следствието. Малките детайли могат да са изключително важни, каза журнаистът.
Стайков разказа за полицейски буркан на автомобила на Божанов, както и че е влизал спокойно в сградата и на паркинга на специализираните съд и прокуратура. Каза и че трябва да се провери дали Божанов е бил охраняван от полицията и по думите му в този бизнес за Нотариуса е било изключително важно парадирането с познанства, контакти и връзки.
Стойков обясни и че от АКФ няма да излизат никакви списъци с имена на членове на частния клуб, защото не е коректно, тъй като имената в тях са недоказани. В ДАНС има определени справки и информации за фирми, които също трябва да бъдат проверени, смята Стайков.
„Хора, които са му помагали преди 15-20 години, достигат до едни изключителни нива в съдебната система“, запозна журналистът с наблюденията си съдиите.
По думите му Божанов е започнал буквално от улично ниво като постепенно се е заемал с по-големи дела и измами с по-голям материален интерес. От имотни измами на възрастин хора, той е преминал към други с по-голям материален интерес, подкпуване на вещи лица, придобиване на фирми и решаване на дела висок материален интерес. „Моделът включва подкупване на съдии за избор на определени оценители, вещи лица, до предизвикване на несъстоятелност на определени фирми, придобиване на техните активи и решаване на дела с голям материален интерес„, разказа журналистът.
Той посочи, че такива са делата по несъстоятелност на КТБ и конфискация на активите на Евелин Банев-Брендо и семейството му, както и „Манджуков срещу „Инвестбанк“. Отправи призив да се провери дали Божанов не е е бил информатор на МВР, защото е парадирал с позннаствата си там.
Отделно са делата свързани със самия Божанов, за смяна на ЕГН-то, за кражбата не дело от адвокатска стая и др. срещу него като физичеко лице. Имотните измами са особено важни, защото в тях участва по-голяма група хора, препоръча Стайков на кадровиците.
Друго по което трябва да се работи е списък от фирми, за голяма част от които не са подавани финансови отчети. ДАНС има информация за всичко свързано с Божанов, насочи Стайков.
Важни са и делата, по които Нотариуса и негови познати са се явяввали като свидетели по 21 препики и дела. Насочи внимание към една конкретна на спецпрокуратурата, по която трябва да се направи проверка показания на Божанов за магистрати.
За частния клуб на Божанов разследващият жураналист посочи, че в АКФ имат не малко информация, но са взели принципно решение и “ от нас да не излизат списъци с имена, защото не е коректно.“ Той посочи, че има информация, че Нотаруиса е ползвал този частен клуб буквално няколко дни преди да бъде застрелян, за определени срещи, но много по-внимателно.“
Много колеги са правили опит през годините да проучват какво правят толкова много полицейски автомобили пред този клуб още от 2018 г., но не са успели“, посочи още той.
Не подценявайте натискът на медиите за увреждане на репутации
Натискът на медиите не е за подценяване, подчерта Стайков. Те са машина, която участва в увреждане на репутации по задействане от определени групи. Стайков лично е преживал това, като е спечелил дела на всички видове инстанции.
На тези медийнни публикации се гледа великодушно, като на някакъв дребен уличен бизнес, на който хвърляш 1000 лв. и получаваш една статия. Много отдвана това не е така. Напомни разследване на АКФ от 2019 г. за липсващите имена от делото КТБ, в което е посочен един единствен пример, но такива има много. Стайков посочи агенция ПИК и едни офшорни трансфери към нейния собственик, който са част от документацията по КТБ, посочи Стайков. Пътят на парите директно излезли от КТБ, са минали по директно незаконен начин, за мен банкова измама, под формата морско обезпечение и след това като заем от собственика на ПИК всеки месец между 20 000 и 100 120 хил. лв. отиват към собственика него. Разследването е било изкривено, а разпитът на шефа на ПИК е траял точно една минута.
Говорим за определена схема от медийни зависимости и престъпления срещу правосъдието и то при положение, че цялата информация е била налице.
Ползването на медии не е безобиден проблемм, а средство за натиск над правосъдието и определени хора, заключи Николай Стайков . Говорим за определена схема от медийни завасимост и престъпления срещу правосъдието и то при положение, че цялата информация е била налице. Ползването на медии не е безобиден проблемм, а средство за натиск над правосъдието и определени хора, заключи Николай Стайков .
Цариградска: За прокуратурата аз съм пречка
Съдия Владислава Цариградска, която е с охрана, защото е заплашван свидетел по делото за престъпната група за имотни измами, пране на пари и натиск върху магистрати, свързвана с убития Мартин Божанов – Нотариуса, също бе изслушана от Съдийската колегия на ВСС. Пред Съдийската колегия Цариградска каза, че в машината за натиск участват висши магистрати от прокуратурата и с активното съдействие на магистрати от специализираното правосъдие.
„Аз съм жертва на организирана престъпна група, за която имаме достатъчно данни, че се занимава с корупция в съдебната власт„, заяви Цариградска и допълни, че е била заплашвана от убития на 31 януари Мартин Божанов-Нотариуса.
„За прокуратурата аз съм пречка. Г-н Сарафов ви обясняваше какви правомощия имате или нямате да питате. Аз съм пострадал съдия и не мога да разбера какво разследва прокуратурата, защото има прокурорски монопол. Когато разказах публично за Мартин Божанов, цялата империя на тази група се задейства спрямо мен. Как ще бъде изчистено името ми? Как хората, които влизат в съдебната зала по мои дела, ще са спокойни„, отбеляза още съдийката.
Цариградска отбляза още, че след истински анализ трябва да се отговори на въпроса „имаме ли на законодателно ниво средствата за ефективна защита на съдиите.
„Преди няколко години в международните мрежи на Съюза на съдиите течеше голямо проучване. Колегите от Франция търсеха информация от всички държави как защитават съдиите. Във Франция има специално звено към министъра на правосъдието, което подпомага съдиите в случай на атака. Съдиите там смятаха, че това не е достатъчно„, каза още Цариградска.
