DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдията настоява да бъде изслушана от ВСС
Във връзка с предстоящото изслушване на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и журналиста Николай Стайков, Ви напомням, че първите публични разкрития за организирана група за оказване на натиск върху съдии бяха направени от мен със сигнала ми до Вас от 10.02.2020 г. и затова считам, че личното ми участие и представяне на значимата информация, за да бъде разкрита цялата истина по случая, ще способства за разкриване на обективната истина от независим орган.
Това заявява в искането си за участие в днешното заседание на Съдийската колегия съдия Владислава Цариградска. Във вторник СК на ВСС ще изслуша и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и Николай Стайков от Антикорупционния фонд по случая Мартин Божанов – Нотариуса и разразилия се след убийството му скандал с т.нар. частен клуб за магистрати. Борислав Сарафов се очаква да бъде изслушан във връзка с информациите, че Божанов е заплашвал магистрати. Съдийска колегия вече се е занимавала с тази тема през 2020 година по повод заплахи към съдиите Владислава Цариградска и Цвятко Лазаров. Очаква се справка за движението на делата и установеното в рамките на разследванията, ако са били водени такива. Николай Стайков е автор на разследване, което още през 2021 г. показва дейността и връзките на Божанов.
„Поради сложността на ситуацията и многопластовите проблеми, засягащи съдийската независимост, ще фокусирам вниманието Ви следните аспекти, на които все още не е даден институционален отговор, а и не изглежда да се прави опит за изясняване на същите, посочва съдия Цариградска до председателя на ВКС и членовете на Съдийската колегия като излага фактите, такива каквито са се случили и изискват ясен и категрочиен отговор.
Предлагаме автентичния текст на писмото й, без редакторска намеса.
Началото на масирана кампания и клевети
На 07.10.2019 г. без конкретен информационен повод спрямо мен започна масирана клеветническа кампания първоначално в интернет изданието „ПИК“, впоследствие в „Блиц“ и вестник „Уикенд“.
На 8.10.2019 г. изпратих първата публикация от „ПИК“ в Инспектората към Висшия съдебен съвет, като поисках спрямо мен да започне проверка за почтеност и конфликт на интереси, защото в медията бях представена като съдия, която обслужва мафията, която „води пуча срещу Гешев“, „метежницата против Гешев“ и други подобни. Твърдеше се, че водя охолен начин на живот, който не съответства на доходите ми. Завършваше с искане да бъда институционално проверена.
Проверката на ИВСС приключи с решение, че няма данни да съм извършила нарушения.
На 10.02.2020 г. Ви сезирах писмено за това, че съдийската ми независимост в изпълнение на конституционната ми функция по чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България е атакувана по безпрецедентен начин – клеветите в медиите, които бяха координирани с открити заплахи срещу личността и семейството ми, изнудване и шантаж.
Обърнах Ви изрично внимание, че единственият държавен отговор за решителната ми защита бе от министъра на правосъдието, който назначи личната ми физическа охрана (продължила от м. 01 до м. 07.2020 г.), както и специална техническа защита на дома ми, за да мога да изпълня конституционните си задълженията и да реша гражданско дело №334/2018 г. по описа на Районен съд Луковит.
Въз основа на това и с оглед ефективната защита на всички съдии отправих към Вас следните искания:
– да вземете становище във връзка с негативната медийна кампания срещу мен;
– да заявите да представите на всички съдии, поставени на подобен натиск, достъпен алгоритъм за защита;
– да започнете обществен дебат за разумна, ефективна и ефикасна защита на магистратите от всякакви посегателства, включително медийни, които да са съответни на актуалните обществени отношения.
На 25.02.2020 г. публично във Ваше заседание аз и колегата Цветко Лазаров от Апелативен съд София Ви съобщихме детайлно за атаките спрямо нас от едни и същи лица, които в много медийни публикации изглеждат убедително свързани до най-висши магистрати и служители на службите и МВР – Мартин Божанов (вече покойник), адвокат Велимир Атанасов и адвокат Калин Чанков.
Публичният протокол е достъпен https://vss.justice.bg/root/f/upload/26/pr-7-25-02-2020-SK-1.pdf и може да си припомните всички факти и обстоятелства.
Съдия Лазаров Ви съобщи, че за случилото се в съдебната палата по неговото дело, председателят на Апелативен съд – София – съдия Дончева е уведомила СДВР и в съдебната зала са били задържани лицата, участващи в атаката срещу съдебния състав, председателстван от съдия Лазаров (сред тях са били Мартин Божанов и Велимир Атанасов), а съдия Лазаров е сезирал лично главния прокурор на Републиката – тогава Сотир Цацаров. Целият съдебен състав е постановил препис от протокола от съдебното заседание, разкриващ същия похват – набедяване и шантаж на неудобния съдия, е бил изпратен служебно в Софийска градска прокуратура.
По този сигнал е образувано Досъдебно производство, но НЕ за опитите на групата на Мартин Божанов да въздейства върху правосъдието,
а за това дали съдията е искал или получавал подкуп.
Пред Вас съдия Лазаров разказа, че е призоваван нееднократно в ГДБОП, за да дава обяснения като заподозряно лице. Прокуратурата е разследвала не данните, съобщени от съдията за организирана престъпна група, оказваща влияние върху правосъдието, а клеветите на един от участниците, че съдията е искал подкуп.
В резултат на нашите искания и съобщени данни Вие, наред с другото, бяхте единодушни в следната позиция: „Категорично заявяваме, че ще продължим да следим случая и се надяваме компетентните органи да предприемат съответните законови мерки за защита на колегата.“
Поредната публична информация за участието на Мартин Божанов в групи за влияние върху правосъдието бе разкрита в журналистическо разследване на авторитетната неправителствена организация, чиято дейност е насочена срещу корупцията – „Антикорупционен фонд“, от месец юни 2021 г., придружена от видео-материали и интервю с Мартин Божанов. Според авторите на разследването, то разкрива „кои са „помагачите” с влияние в съдебната система“.
Тази информация провокира остро професионалния ми дълг на съдия, изискващ противопоставяне на посегателствата срещу съдийската независимост и опазване авторитета на съда. Затова поставих на вниманието на някои от Вас, които познавам лично, журналистическия материал. След разговори със съдия Даниела Марчева, пред която изразих възмущението си от безсилието на Съдийската колегия да брани съдиите и авторитета на правосъдието, както и абсолютното бездействие на МВР и на прокуратурата при повече от очевидни данни за тежки престъпления срещу съдии, съдия Даниела Марчева внесе ново предложение до СК на ВСС, което всички Вие обсъждахте.
На 29.06.2021 г. в заседанието на СК на ВСС https://vss.justice.bg/root/f/upload/32/pr-26-29.06.2021-sk.pdf тя настоява пред Вас, че „при криминални атаки следва да настояваме за активна, бърза и безкомпромисна намеса на правоохранителните органи и за ефективно наказателно преследване на всяка подобна проява срещу съдии. Противното, очевидно от описаните случаи, дава знак за
държавно безсилие и погазване на авторитета на съда,
което респективно елиминира и доверието в институцията“.
Вие, след дълги дебати, взехте решение да изискате информация от министъра на вътрешните работи и от главния прокурор за предприетите действия по повод заплахите спрямо нас. На мен лично не ми е известно какви отговори сте получили и какви действия сте предприели, за да се противопоставите тези методи за влияние върху съдебната власт и да отстоявате и утвърждавате авторитета на правосъдието.
Този случай показа очевидното безсилие на Съдийската колегия дори при ясно изразена воля да защити съдиите, тъй като няма законов механизъм за осъществяване на наказателно преследване срещу виновните лица при бездействие от страна на Прокуратурата на Република България.
Имам основания да подозирам, че бездействието на прокуратурата да разследва тежките криминални атаки спрямо мен се дължи на публичната ми позиция – като съдия и като член на Съюза на съдиите в България, открито критикуващ определени действия на прокуратурата и персонално поведението на главния прокурор Сотир Цацаров, както и на кандидата, а впоследствие и избран за главен прокурор Иван Гешев, както и множеството публикации, водещи до обосновани съмнения, че самият главен прокурор Иван Гешев е пряко свързан с дейността на мрежата за влияние върху правосъдието.
Затова считам, че убитият Мартин Божанов, с неговите помагачи, бяха активирани от висшите ръководители на мрежите за влияние в съдебната власт, за да бъда „наказана“ за думите си, произнесени на 29.09.2019 г. в предаването „Неделя 150“ по повод организираната с основно мое участие защита на съдии от Софийския апелативен съд, станали обект на остри политически нападки поради предсрочното освобождаване на австралийския гражданин Джок Полфрийман и декларация, подписана от над 300 съдии. Част от думите ми в радио предаването бяха: „Това е безпрецедентно политическо говорене – главният прокурор започна да се изказва почти заплашително как ще замълчи, защото в противен случай ще каже нещо крещящо неуважително към съда… Смятам, че съдиите са поставени в една принципна опасност да бъдат атакувани от силната прокуратура. Включително прокуратурата има правомощието да повдигне обвинение срещу всеки един съдия. Аз мога да бъда обвинена за това, че съм убила президента Кенеди и няма друг орган, който да може да повлияе на това…“.
Това мое подозрение се засили след разпита на свидетеля, доведен от ответника по предявения от мен срещу него граждански иск – агенция „ПИК“, който обясни как и защо е събирана информация за мен: „… в конкретния случай сме търсили контакти с различни представители и на прокуратура, и на съд, и на полиция, и в Плевен сме координирали нещата, свързани с тази информация… обществената дейност е дала повод да се види кой е този човек, който инициира подписки, който не е съгласен с избора на главен прокурор…“.
Съществено обстоятелство, което прави малко вероятен частния интерес на извършителите да е само във връзка с разглежданото от мен гражданско дело, е това, че делото беше висящо от 2018 г. и вече бях провела две открити съдебни заседания, в които не е бил поставян въпросът за моя отвод.
Гражданското производство по повод моя иск за обезщетение на вредите е решено на две инстанция (гр.д.№46381/20 на СРС и в.гр.д.№15359/2021 на СГС) в моя полза и ответниците „ПИК Нюз“ ЕООД и неговия главен редактор Мастагаркова са осъдени да ми заплатят обезщетение от 24 900 лв. за клеветническите публикации, представляващо частична претенция от обща в размер на 500 000 лв. В моя полза е издаден изпълнителен лист и е допуснато обезпечение, въз основа на което съм наложила запор върху марката „ПИК“. Делото все още не е приключило и е висящо пред Върховния касационен съд, включително по моя жалба, защото не се уважават исканията ми ответникът да бъде задължен да свали клеветническите публикации от интернет, поради което аз нямам ефективно средства да защитя достойнството си и доброто име, с което съм се ползвала преди да започне атаката срещу мен.
На 09.06.2020 г. Комисията по журналистическа етика уважи моята жалба срещу ПИК Нюз ЕООД, като прие, че са нарушени стандартите на добрата журналистика. Заедно с това Националният съвет по журналистическа етика направи обща декларация, че „това не е първата жалба срещу публикации, засягащи авторитета на представители на съдебната власт, която намира за основателна. … Свободата на словото не е бланкетно разрешение за неоснователни и непочиващи на факти вербални атаки срещу магистрати. Комисията приема, че критикуването на съдебната власт е възможно и допустимо, но по начин, който не допуска накърняване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт. В конкретния случай става въпрос за съвършено неоснователни и деструктивни атаки, поради което статията е в нарушение на Етичния кодекс. Комисията обръща внимание, че съдебната власт има отговорност пред обществото и медиите са гарант на гражданското общество за реализирането на тази отговорност, но от това не следва, че чрез лишени от фактическо основание нападки медиите могат да застрашават способността на съдената власт да упражнява конституционната си роля.“
Решението на Комисията по журналистическа етика е достъпно тук https://judgesbg.org/wp-content/uploads/2020/08/Reshenie_6.pdf
Мащабите на медийните атаки срещу съдии бяха обект на изследването, възложено от Съюза на съдиите в България и осъществено благодарение на подкрепата на Кралство Нидерландия, на тема „Идентифициране, проследяване и изследване атаките към българския съд, съдиите и техните професионални организации в периода 2017-2019 г.“
В това изследване относно медиите, които ме атакуваха, е посочено следното: “ПИК” е информационна агенция. Неин издател е Недялко Недялков, бивш съсобственик в таблоида “Уикенд”. Недялков многократно е твърдял публично, че нищо не го свързва с Делян Пеевски, но изданието му е сред тези, които ревностно защитават депутата и свързаните с него интереси, бизнес и политически лобита. “БЛИЦ” е собственост на фирмата “Интермедиа”. В края на 2017 г. акционерите в дружеството дават няколко интервюта, в които твърдят, че изданието буквално им е откраднато от хора, близки до Делян Пеевски. Официално собствеността е на дългогодишният главен редактор на “Стандарт” Славка Бозукова.“
Заслужава внимание заключителният извод на изследването, извършено от журналист: „Затова не е пресилено да се заключи, че съдиите и в цялост съдът са подложени на атака от добре смазана и институционално подкрепена машина, срещу която трудно може да се противодейства. Те са поставени в ситуация да изпълняват професионалните си задължения в атмосфера на страх, несигурност, заплаха за независимостта им, а дори и репресия, като същевременно трябва да отстояват и да пазят базисни демократични принципи“.
Целият текст на медийният анализ е достъпен тук https://judgesbg.org/wp-content/uploads/2020/02/MEDII_2017_2019_BG.pdf
В по-късен период, на 06.07.2023 г. сегашният изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов пред Пленума на Висшия съдебен съвет в публично заседание https://vss.justice.bg/root/f/upload/40/pr-20-06-07-2023-Plenum.pdf призна следното:
„Другият начин за образуване на проверки, а впоследствие някои от тях да прераснат и в досъдебни производства беше, след като бъдат писани статии от служители в дирекция „Публична комуникация“, които статии впоследствие бяха изпращани до някои медии. Някои определени медии, името на тези медии няма да съобщавам, това са две определени медии. Впоследствие тези статии, които служители от „Публична комуникация“ на прокуратурата пишеха, те бяха качвани на сайтовете, от тях се взимаше отправна точка, бяха входирани от регистратура главен прокурор и в крайна сметка бяха образувани проверки и по тях. В този смисъл има и становище и сведение от директора на дирекция „Публична комуникация“, по какъв начин и по какъв механизъм се е работило, а именно по посочения от мен.“
Това признание от изпълняващ функциите главен прокурор, следва да бъде оценено през тезата ми, която ще изложа по-нататък, че не само аз, но е било възможно масово съдии да бъдат контролирани със специални разузнавателни средства и по този начин, вероятно, сплашвани и изнудвани, тъй като няма данни събраната информация да е използвана на нуждите на наказателните производства.
На 10.01.2022 г. депозирах искане до министъра на правосъдието и до министъра на вътрешните работи, с което за пореден път обясних за институционалното бездействие спрямо тежките престъпления, извършени спрямо мен при упражняване на конституционната ми правомощия на съдия, и направих генерално искане да се предприемат кардинални мерки за адекватна защита на съдийската независимост и неприкосновеност. Отправих към двамата министри следните искания:
1). Кога е постъпила информацията по описаните случаи на заплахи срещу мен и срещу съдия Цвятко Лазаров и какво е предприето?
2). Има ли проверки (преписки) в МВР, каквито твърдения има в приложените по-долу публикации, по повод замесените в атаките срещу съдии лица – адвокат Калин Чанков, адвокат Велимир Атанасов и Мартин Божанов, по какъв повод и как са приключили същите?
3). Има ли данни за замесени длъжностни лица в неправомерна дейност?
За резултатите от проверката моля да уведомите Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и мен лично.
Не съм получила отговор на нито един от зададените въпроси,
но през месец юни 2022 г. бях призована в ГДБОП, за да дам обяснения във връзка със заплахите спрямо мен, което и направих, излагайки подробно всички факти, които и на Вас са Ви известни.
Разработката на ГД БОП е изпратена в Софийска градска прокуратура на 22.12.2022 г. с данни за организирана престъпна група създадена с цел оказване на влияние върху магистрати, в която има замесени високопоставени такива, включително от структурите на специализираното правосъдие.
В началото на м.май 2023 г. получих обаждане по телефона от прокурор Илияна Кирилова, която ме уведоми, че при нея е информацията във връзка със заплахите спрямо мен. Първоначално бях поканена на среща в нейния кабинет с още прокурори, към който момент все още не ми беше съобщено дали има образувано наказателно производство или все още извършват проверка.
Разбрах за това, че е образувано наказателно производство (но не и за неговия предмет) на 05.07.2023 г., когато се явих след устно призоваване за разпит в СГП сградата на улица „Черковна“, който разпит продължи с часове. Разпитът бе проведен от следовател и прокурор едновременно. В показанията засегнах освен всички факти, които са Ви известни, но така също и подозренията ми, че спрямо мен са действали координирано лица от медиите, а така също и че съм била контролирана със Специални разузнавателни средства. При устно запитване ми бе съобщен номера на наказателното производство – пр.пр.№24022/2022 на СГП, ДП №188/23 по описа на СО-СГП.
Дни след моите показания – на 10.07.2023 г. в интернет медията „Афера“ бе публикувана нова клеветническа статия за мен, която се позоваваше на предишните „разкрития“ от „ПИК“ и другите медии, но поставяше нов акцент в опита да бъда дискредитирана като достоверен източник на факти – бяха ми приписани „манипулации“ във връзка с изнесените от мен данни за заплахи, а така също се поставяха съмнения за психическата ми годност.
Бях дала показания за факти и изложила подозренията си, че заплахите спрямо мен идват от лица с много силна публична власт. Прокуратурата бе бездействала повече от три години при наличие на няколко служебно подадени сигнала. Заплахите към мен бяха отправени чрез сложен механизъм, в който активно участваха медии. От момента на публичното разкритие пред Вас на 25.02.2020 г. срещу мен не бяха излизали нови клевети в медиите.
Затова възприех новите публикации като опит да ми се окаже нелегитимно въздействие, защото нямаше никакъв информационен повод медиите да се занимават с моята личност и направих официално изявление до административния ръководител на Софийска градска прокуратура чрез електронната поща на институцията, в което описах горното и заявих, че „Считам, че „залогът“ за потенциално засегнатите от разследването лица е изключително висок, затова и поставям на Вашето внимание необходимостта да оцените рисковете, които са възникнали или могат да възникнат във връзка с участието ми наказателното производство“.
Не съм получила никаква обратна връзка от СГП дали са извършили оценка на рисковете, които биха могли да възникнат за мен във връзка с дадените показания и то при положение, че не съм разпитана пред съдия, което означава, че при евентуална моя смърт, показанията ми не могат да бъдат прочетени в бъдещ съдебен процес по аргумент от чл. 281, ал. 4 и чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК.
Това поредно бездействие на прокуратурата
ме мотивира да сезирам повторно министъра на правосъдието, до когото изпратих официално сигнал на 14.07.2023 г., в който въз основа на вече изложените по-горе факти за медийна атака и прокурорско бездействие, въз основа на което оправих предложение към министъра за предприемане на законодателни промени, които да са съобразени с актуалната обществена обстановка изискваща ефективни мерки за защита на съдиите, за да може Република България да осигурява на своите граждани независимо правосъдие.
Този сигнал е бил изпратен служебно от министъра на главния прокурор, за което бях уведомена с писмо от ВКП, но без предприемане на каквито и да било мерки.
На 23.11.2023 г., позовавайки се на правата ми като пострадал в наказателния процес, произтичащи от чл. 75 НПК, поисках от СГП информация за следното:
– да бъда официално уведомена за хода на наказателното производство и неговия предмет – какви престъпления се разследват?
– има ли привлечени лица в качеството на обвиняемия, кои са те и за какви престъпления са обвинени?
– взети ли са мерки за неотклонение и процесуална принуда спрямо обвиняемите, включително мерки за моята защита?
Заедно с това поисках да ми бъде разрешено да се запозная с материалите по разследването, уточнявайки, че ако бъде уважено искането ми, бих могла съществено да подпомогна обвинението да разкрие обективната истина, след като аз лично съм човекът, който е бил най-близо до извършените спрямо мен престъпления и то при упражняване на съдебна власт в качеството ми на съдия.
С постановление с Изх.№29.11.2023 г. по пр.пр.№24022/2022 г. на прокурор от отдел 05 „Специализиран“ Мария Кабалакова,
получих изричен отказ да се запозная с материалите
Относно хода на наказателното производство получих непълната информация за правната квалификация на разследваното престъпление – чл. 321, ал. 3 НК (организирана престъпна група), без да се посочи фактическото основание, както и целта, за която е била създадена престъпната група. Съобщено ми беше, че няма привлечени лица в качеството на обвиняеми, съответно не са предприемани мерки за процесуална принуда или за моята защита.
Обжалвах този отказ пред Апелативна прокуратура София и до днес нямам отговор на жалбата си.
На 31.01.2024 г. беше разстрелян и убит Мартин Божанов, когото уличавам като един от активните участници, които ме заплашваха. Последвалите шокиращи разкрития за неговата престъпна дейност, която е била невидима за институциите въпреки множеството сигнали и досъдебни производства, бях поканена в телевизионното предаване на БТВ „120 минути“.
След това мое участие в националната телевизия, в което разказах всички факти, които бях изнесла пред Вас още на 25.02.2020 г., градският прокурор на София г-жа Кирилова заяви, че двама от наблюдаващите прокурори по случая, по който съм разпитвана, са били заплашвани и им е била назначена охрана.
За всеки разумен човек е ясно, че прокурорите са взаимнозаменяеми и дори нещо да се случи с който да било професионален участник в процеса, той ще бъде заменен от друг.
Свидетелят обаче, каквато съм аз, е единственият пряк доказателствен източник, чието ликвидиране би довело до лесно прекратяване на разследването, особено след смъртта на един от уличените от мен участници в групата, за който единствено прокуратурата съобщава да е бил съпричастен, въпреки че се разследва организирана престъпна група.
Едновременно с това се активира по изключително мащабен начин цялата медийна група,
посочена в анализа на атаките спрямо съдии, като започнаха да излизат множество нови публикации, които внушават, че аз не съм достоверен източник на факти и преследвам нелегитимни цели, включително политически.
Намирам, че това представлява не само интензивна и вредоносна клеветническа кампания спрямо мен, но това е повторно виктимизиране на съдия, изобличаващ организираната престъпност, което ми причинява лични вреди, но също така е поредният тежък удар върху авторитета на правосъдието.
На 13.02.2023 г. отправих искане до Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства с искане да извърши проверка дали съм била незаконно контролирана със специални разузнавателни средства по разрешение на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд, който е единственият компетентен да издава такива за прилагане на таен контрол спрямо магистрати. Към днешна дата не съм получила отговор на искането си, въпреки образуваната проверка в Бюрото. Поради законовите пропуски и ограничения в правомощията на Бюрото, наложени от главния прокурор Сотир Цацаров, съм подала жалба до ЕСПЧ с оплакване за нарушения на правата ми по чл. 8, чл. 13 и чл. 6, §1 ЕКПЧ, регистрирана в съда в Страсбург.
Фактическите основания да подозирам масова злоупотреба със специални разузнавателни средства спрямо магистрати се базират на публично достъпния „Анализ на използването на специални разузнавателни средства по искане на прокуратурата“, представен публично от Националния институт на правосъдието, в който е посочено: „От извършеното проучване от изследователския екип на практиката на прокуратурите в периода 2015-2020 г. се установи, че при изготвяне на исканията за прилагане на СРС спрямо магистрати най-честия пропуск е липса на достатъчна обоснованост с посочени факти за съпричастност на лицето, за което се иска СРС в извършване на твърдяното престъпление… За да не се нарушават правата на лицата, които са обект на способа, както и да се запази доказателствената стойност на събраните материали, законът е предвидил случаите, при които прилагането на специални разузнавателни средства се преустановява. Когато е постигната предвидената цел или прилагането им не дава резултати, прилагането се преустановява. От направения анализ на изследователската общност на изготвените искания за прилагане на СРС относно магистрати не може да се твърди категорично за наличие на пълна ефективност на посочения способ.“
Тези констатации в анализа будят още по-сериозно безпокойство, когато се съпоставят с данните от докладите на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, сочещи следните данни за броя на разрешения от Апелативния специализиран наказателен съд спрямо магистрати – 2021 г. – 29 броя, 2020 г. – 63 броя, 2019 г. – 35 броя, 2018 г. – 32 броя. За четири години са издадени повече от 150 разрешения за използване на СРС спрямо магистрати.
Опасността от неправомерно използване на СРС спрямо съдии рефлектира не само върху личната неприкосновеност на магистрата, но може да засегне из основи съдийската независимост и функционирането на правосъдието като цяло.
В нашите условия това не са само потенциални вреди, а доказани и реализирани при саморазправа на прокуратурата със съдия, разглеждащ дело с голям политически интерес. В наказателното производство, водено срещу съдия от Окръжен съд Варна, който е окончателно оправдан на три съдебни инстанции, съдилищата по фактите са направили следните констатации: „Оказва се, че прокурорът, който поддържа обвинението по конкретно дело, може да предизвика контрол или репресия срещу съдията по същото дело, като се следят, подслушват, наблюдават, проследяват и записват всички негови действия” (из мотивите на Софийски градски съд по НОХД №1205/2017). Софийският апелативен съд с решение по ВНОХД №693/2017г., потвърждавайки оправдателната присъда, добавя, че това е „практика, която компрометира принципа за независимост на съдебната власт и създава незаконосъбразен способ за отстраняване на неудобни магистрати от конкретни производства или повлияване на решенията им в определена посока”. Засегнатият съдия вече осъди прокуратурата по ЗОДОВ на три инстанции на значително по размер обезщетение.
Затова считам, че всеки български съдия, който е и съдия на Европейския съюз, следва да бъде ефективно защитаван от държавата, за да може да изпълни конституционните си функции.
Координираните атаки от медии, злоупотреба с репресивни инструменти и прокурорско бездействие при тежки криминални посегателства спрямо съдии от организирани престъпни мрежи, подкопават ценностните устои на Република България, но така също и на Европейския съюз. Република България е поела редица задължения и споделяйки ценностите на Европа, следва да провежда ефективна борба с високорисковите престъпни мрежи, особени тези, които са свързани с корупция, особено когато такива мрежи засягат пряко и директно правосъдието осъществявано от съдии.
Какво да се прави
Затова и в рамките на Вашите задължения, произтичащи от чл. 16, ал. 1 от Закона за съдебната власт, настоявам да предприемете спешни и категорични мерки, като Ви предлагам като за начало:
1. Да създадете специална комисия, в която да участват членове на съдийската колегия, отговарящи на изискването да са избрани пряко от своите колеги съдии, както и съдии от Върховния касационен съд, имащи задълбочени знания в материята на специалните разузнавателни средства. Тази комисия да изясни следните, неизчерпателно посочени обстоятелства:
2. Всестранно да бъдат изяснени съобщените от г-н Борислав Сарафов факти, че по поръчка на главния прокурор са правени медийни публикации, които са били повод за проверки или наказателни производства срещу магистрати;
3. Да се изяснят и проверят всички проверки и наказателни производства по описа на Специализираната прокуратура (закрита), образувани по повод на медийни публикации;
4. Да се проверят всички сигнали и проверки (преписки) в ИВСС, които са започнали по медийни публикации или по сигнали на Мартин Божанов и свързаните с него лица;
5. Да бъдат проверени всички справки, които длъжностни лица са правили в масивите на МВР, ПРБ и МРРБ за мен и за моите близки и роднини, както и конкретните, които са ги извършвали и основанията за това;
6. Проверка на всички действия и конкретните длъжностни лица в МВР и в прокуратурата, които са били запознати с данните за извършени престъпления спрямо мен и спрямо съдия Цветко Лазаров;
7. Проверка на всички сигнали подавани от Мартин Божанов и свързаните с него лица срещу магистрати в ИВСС, ПРБ, МВР и предприетите действия по тях;
8. Проверка на прилаганите Специални разузнавателни средства спрямо съдии, като от НБКСР и Апелативния съд в София (правоприемник на закрития Апелативен специализиран наказателен съд) Колко са издадените разрешения за прилагане на СРС спрямо съдии? По колко от тези разрешения впоследствие са изготвени ВДС? Кои органи и по колко искания са отправяли? Колко са постановените откази и на какво основание? Колко процедури са започнали при условията на чл. 17 ЗСРС (незабавно) без предварително разрешение и по искане на кой орган? За предотвратяване и разкриване на какви престъпления са прилагани СРС спрямо съдии? Каква е продължителността на използваните СРС спрямо съдии и има ли случаи на продължаване на срока? Какви и колко способи са разрешени и колко от тях са приложени? При разрешаване на способа проникване, индивидуализират ли се помещенията? Ако помещенията са съдийски кабинети, съдебни зали, стаи за тайни съвещания, вземат ли се някакви допълни охранителни мерки за ненарушаване на тайната на съвещанията? Във всички случаи унищожавана ли е своевременно информацията, която не е послужила за изготвяне на ВДС? Има ВДС, които не са унищожени, въпреки че не са използвани в наказателно производство или същото е приключило? Спазвано ли е задължението в едномесечен срок след прекратяване прилагането на СРС органът, изготвил искането, да предаде доклад на съдията с данни за вида на приложените способи, началото и края на прилагането на СРС, изготвените ВДС и унищожаването на събраната информация? Колко проверки са извършени от НБКСРС в АпСпНС и давани ли са препоръки/указания на органа, ако да – основно в каква насока? Колко сигнали за извършване на проверки са получени от съдии и по колко от тях е извършена проверка? Установени ли са случаи не неправомерно използване на СРС спрямо съдии? Уведомявани ли са засегнатите съдии? Приемано ли е за „неправомерно“ използването на СРС, когато не е имало фактическа обосновка на искането и не са били представени материали в подкрепа на същото? В колко от случаите, засягащи съдии, сте приели, че е налице хипотезата на чл. 34ж, ал. 2 ЗСРС?С уважение,
Владислава Цариградска
Съдия в Окръжен съд Плевен
