DeFakto.bg DeFakto.bg
Законодателството не е съобразено с ЕСПЧ и обвинителния акт на Военно-окръжна прокуратура – София кръстосва страната
Четвърта година обвинителният акт на Военно-окръжната прокуратура – София за убийството през 2019 г. на брокерката Станка Марангозова обикаля из страната и си търси съд, който да разгледа делото.
Въпреки ясните сигнали на съдилищата, че има сериозен проблем, Военната прокуратура упорито държи да внесе обвинителния акт и да си го поддържа пред съда.
За последно на 25 януари т.г. пореден съдия отказа да разгледа обвинението срещу четирима обвиняеми заради неспазената компетентност от военните обвинители. От определение на съдия Иво Хинов от Софийския градски съд, на който е разпределено делото на Военната прокуратура, се изяснява защо военните прокурори имат проблеми с намирането на съд, който да даде ход на наказателния процес:
- гражданските съдилища не могат да разглеждат обвинителни актове, внесени от Военната прокуратура. Военната прокуратура не може да внася обвинителните си актове в гражданските съдилища.
- от друга страна, e изключително рисково военните прокурори да изправят пред военен съд цивилни граждани заедно с военни, какъвто опит са направили военните прокурори в случая „Марангозова“. Известно е, че по дeлoтo „Mycтaфa cpeщy Бългapия“ ЕСПЧ осъди България (пo жaлбa нa покойната адв. Йopдaнĸa Baндoвa), зaгдeтo вoeнeн cъд нapeд c вoeнни e cъдил и цивилен гpaждaнин (вж. по-долу)
Убийството
След убийството на Станка Марангозова през 2020 г. прокуратурата задържа и предаде на cъд чeтиpимa обвиняеми – пoдп. Бopиc Ивaнoв (към момента на деянието cлyжитeл нa Haциoнaлнa cлyжбa зa oxpaнa – НСО) , Ивo Macлapoв, Πeтъp Kocтoв и Beceлин Дeнĸoв. Като извършител беше посочен Πeтъp Kocтoв, a ocтaнaлитe тpимa oбвиняeми – ĸaтo пoдбyдитeли и пoмaгaчи.
Обвинението ще доказва, че по предварителен сговор, нa 10 oĸтoмвpи 2019 г. в Coфия извъpшитeлят нa пpecтъплeниeтo e пpocлeдил жepтвaтa дo блoĸ в ĸв. „Mлaдocт“ и cтpeлял oт мoтoциĸлeт, пpиĸpивaйĸи opъжиeтo c бyĸeт oт изĸycтвeни poзи. Ha Mapaнгoзoвa били пpичинeни тpи oгнecтpeлни нapaнявaния нa глaвaтa, ĸoитo дoвeли дo cмъpттa ѝ.
Упоритост
Досъдебното производство по делото започва в Софийската градска прокуратура, продължено е от Специализираната прокуратура и е приключено от Военно-окръжната прокуратура, след като в хода на разследването се установява, че един от обвиняемите е офицер от НСО. Обвинителният акт е изготвен именно от Военно-окръжната прокуратура.
За първи път той е внесен в Софийския военен с съд през август 2021 година. Според прокуратурата обвинителният акт е бил придружен от нaд 100 тoмa c дoĸaзaтeлcтвa пo дocъдeбнoтo разследване на yбийcтвoтo.
На 15 август 2021 г. Софийският военен съд образува дело, но върна делото на прокуратурата заради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Определението беше потвърдено и от Военно-апелативния съд. Военните съдилища оставиха без уважение доводите на защитата, че делото трябва да се разгледа от общите съдилища.
След внасянето на нов обвинителен акт в Софийския военен съд двама от съдиите си направиха отвод, а третият изпрати делото на ВКС за определяне на друг съд, който да го разгледа.
През ноември 2023 г. ВКС определи за компетентен Военния съд – Пловдив. Като се позова на практиката на ЕСПЧ, съдия-докладчикът от Военния съд – Пловдив отбеляза, че делото е подсъдно на общия граждански съд, поради което прекрати съдебното производство и върна делото на Софийската военна прокуратура с указания да осъществи правомощията си по чл. 35 НПК.
Софийската военна прокуратура внесе отново същия обвинителен акт във Военния съд – Пловдив. Съдия-докладчикът отново мотивира становище, че „националната норма на чл. 396 НПК следва да се остави без приложение“, тъй като противоречи на чл. 6 ЕКПЧ. Съдията се позова и на практика на ВКС.
Съдебното производство отново бе прекратено, а делото –върнато на Софийската военна прокуратура със същите указания – „да упражни правомощията си по чл. 35 НПК при определяне на компетентния орган, на който да се изпрати делото“.
Като се уверява, че не може да направи пробив във военното правосъдие на Пловдив, Софийската военна прокуратура внася директно обвинителния акт в Софийския градски съд (СГС), аргументирайки се, че е обвързана от задължителната сила на разпореждането на съда.
На свой ред съдия Иво Хинов прекратява делото с мотива, че Софийската военна прокуратура не може да сезира СГС.
Аргументите
„В случая обв. акт е съставен от Военна окръжна прокуратура – София. Съобразно становището на настоящия съдия-докладчик тя не може да сезира по валиден начин общия граждански съд, вкл. и СГС“, посочва той. И обяснява: „Това е така предвид нормата на чл. 42 ал. 2 НПК, която позволява обв. акт, съставен от определена районна или окръжна прокуратура, да бъде разгледан от друг местно компетентен районен или окръжен съд; но тя изрично изключва възможността военен съд да разгледа обв. акт, съставен от гражданска прокуратура (районна или окръжна). В този случай задължително следва делото да се изпрати на съответната военна прокуратура.
Следователно законодателят е направил ясно разграничение между военните и гражданските юрисдикции. След като гражданска прокуратура не може по валиден начин да сезира военен съд, то – по аргумент за същото основание – военна прокуратура не може по валиден начин да сезира граждански съд“, пише съдията.
Всички аргументи, които водят до извода, че настоящето съдебно производство следва да се разгледа от граждански, а не от военен съд, независимо от действащата норма на чл. 296 НПК, са приложими и относно органа, който съставя обвинителния акт – той следва да е гражданска, а не военна прокуратура.
Така военната прокуратура е трябвало да разбира двукратно дадените указания от страна на Военния съд – Пловдив „да упражни правомощията си по чл. 35 от НПК при определяне на компетентния орган, на който да се изпрати делото“. Изразът „да се изпрати делото“ следва да се разбира като изпращане на делото на съответната родово и местно компетентна прокуратура – а не прякото и директно изпращане на обв. акт до компетентния съд, пише още съдия Хинов.
С тези мотиви съдията-докладчик приема, че съдът не е бил надлежно сезиран с обвинителен акт, изготвен от компетентната прокуратура. „Следователно не е възможно СГС да бъде по валиден начин сезиран с обвинителеню акт, съставен от Военна окръжна прокуратура – София“, заключава той.
Като прекратява делото, съдията го изпраща на Софийската градска прокуратура, „която занапред ще има неограничени правомощия да взема всички решения по делото, вкл. и да внесе обвинителена акт, идентичен, сходен или различен от този, вече изготвен от Военна окръжна прокуратура“.
В случая е най-вероятно Софийската градска прокуратура (СГП) да върне обвинителния акт на Военната прокуратура, за да отдели от него цивилните обвиняеми, които могат да бъдат съдени от градските съдилища, и да внесе във Военния съд само обвиненията си срещу „военните“ обвиняеми. Никой не може да спре обаче СГП да внесе в Софийския градски съд същия обвинителен акт срещу четиримата обвиняеми.
Той обаче не е компетентен да разглежда дело срещу военнослужащи.
Зад ъгъла чака ВКС
От друга страна, „зад ъгъла“ чака Върховният касационен съд, който в досегашната си практика отменя присъдите по дела, по които военен съд е съдил граждански лица.
В Р. № 97/21.12.2020 г. съдебен състав на Наказателно отделение на ВКС посочва, че законово определената компетентост на военните съдилища да съдят цивилни граждани нарушава чл. 6 от ЕКПЧ. Затова при прилагане на стандарта за търсене на най-близкия процесуален ред ВКС изпраща делото на военния прокурор за отделяне на материалите, отнасящи се до цивилния обвиняем, за последващото им изпращане на гражданската прокуратура. Решението на ВКС е по повод на осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Мустафа“ на България от ЕСПЧ, чиито решения са задължителни за държавата, респ. за прокуратурата и съдилищата.
Пpeз 2019 г. пo дeлoтo „Mycтaфa cpeщy Бългapия“ ЕСПЧ ocъди Бългapия, тъй като вoeнeн cъд нapeд c вoeнни обвиняеми бе оcъдил и цивилен гpaждaнин. B peшeниeто си ЕСПЧ oбяви: „Koгaтo цивилни лицa ca изпpaвeни пpeд вoeнни cъдилищa зa пpecтъплeния, ĸoитo нe ca cвъpзaни c apмиятa, пoдoбнa cитyaция cepиoзнo пoдĸoпaвa дoвepиeтo, ĸoeтo cъдилищaтa тpябвa дa внyшaт в дeмoĸpaтичнoтo oбщecтвo“.
И още: военните съдии имат същата професионална подготовка, както и цивилните, ползват се от едни и същи конституционни гаранции, доколкото също се избират от Висшия съдебен съвет и са несменяеми. Но някои от техните характеристики са от такова естество, че дават основание за съмнения относно независимостта и безпристрастността им, отбелязаха европейските съдии. „Макар че прилагат същите процесуални правила при разглеждането на делата като обикновените съдилища, такива елементи, като задължението на военните съдии да се подчиняват на военната дисциплина, формалната им принадлежност към военните, получаването на чин, както и статутът на съдебните заседатели, които също са военни офицери от действащата армия (и са избирани от военно-апелативните съдилища по предложение на командирите на воинските подразделения), дават основание да се смята, че военните съдилища в България не могат да бъдат приемани като еквивалентни на гражданските съдилища“.
Парламентът смята обратното
Решението на ЕСПЧ е от 2019 г., решението на ВКС, което формира съдебна практика – от 2020 година. Въпреки ясно заявената от ЕСПЧ международна тенденция за изключване от компетентността на военните съдилища на правомощието им да разглеждат дела срещу цивилни лица, през 2022 г. вместо да променят действащия текст в НПК съобразно решението на ЕСПЧ, законодателите записаха точно обратното. В чл. 396 НПК те запазиха съществуваща уредба – че на военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица. И допълниха: „освен когато делото е от компетентност на Европейската прокуратура“.
Иначе казано, съобразиха се с Европейската прокуратура, но не и с Европейския съд по правата на човека.
Знаели ли са какво правят, не питаме. В резултат на „услугата“ към военното правосъдие се появиха уникални ребуси – обвинителните актове на Военната прокуратура кръстосват страната, а вместо закона гражданските съдилища определят подсъдността на делата.
От проблема на делото „Марангозава“ е застрашено и т. нар. „историческо шпионско дело“, което Военно-окръжната прокуратура внесе за втори път в Софийския военен съд миналата седмица. Обвинителният акт е срещу шестима обвиняеми – четирима военни и двама цивилни. Въпрос на време е защитата да обяви, че делото е от компетентност на гражданския, а не на военния съд.
Може би поради липса на сериозна натовареност с дела обвинителните актове на военните прокурори са им свидни и желаят лично да си ги поддържат, но това не е основателна причина разглеждането на делата да се забавя с години – както се случва и по казуса за убийството на Станка Марангозова.
Основният въпрос остава – кога законодателството ще бъде синхронизирано така, че да бъдат предотвратени бъдещи осъждания на държавата в Страсбург!?
