DeFakto.bg DeFakto.bg
Петър Обретенов
По искане на Висшия адвокатски съвет ( ВадвС ) беше образувано дело пред КС за обявяване на противоконституционност на § 3 от ПЗР на Закона за горите. Този параграф на закона беше приет 2011г. и той гласи :
„ Не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат от замени, извършено до деня на обнародването на закона в „ Държавен вестник”.
В искането се изтъква, че атакуваната разпоредба нарушава неприкосновеността на правото на собственост – чл. 17, ал. 1 – 3, във връзка с чл. 4, ал.1, чл. 6, ал.2 и преамбюла на Конституцията, според които Република България е правова държава, която гарантира справедливост и равенство на всички граждани пред закона, както и тяхната сигурност.
Кои са тези граждани, чиито права и свободи са нарушени с тази разпоредба приета преди 12 години? И защо едва сега се повдига този въпрос, след като противоконституционността на една норма на закона става очевидна още с приемането й, което предизвиква силен обществен резонанс, последван от президентско вето или искане пред КС?
Изглежда, че авторите на настоящето искане разчитат на късата памет на българското общество за събития разиграли се преди повече от десетилетие.
Историята е много показателна за усилията на гражданското общество, в резултат на които държавата, в лицето на законодателната власт, прие този параграф от закона, за да се противопостави на разпространена в голям мащаб явно корупционна практика, чрез която подбрани лица и фирми, близки до властта, или с влиянието, което упражняват върху нея с голямата си икономическа мощ, получиха на безценица апетитни държавни имоти по Черноморието или в национални курортни зони. И не само в ощетяването на държавата беше нейният интерес и този на обществото от приемането на атакуваната сега разпоредба на § 3 от ПЗРЗГ. Тя имаше за цел да спаси от „ унищожаване и застрояване на ценни природни територии в зоните от „ Натура 2000” по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти”[1].
Повтарям, тази забрана беше законодателно утвърдена в резултат на огромното възмущение на българското общество, изразено и от много неправителствени организации и политически партии, както и с подкрепата на ЕК и ЕП, които подкрепиха тези прояви, като този проблем се включи в докладите на „Механизма за сътрудничество и проверка”, а със свое решение ЕК задължи българското правителство да възстанови от бенефициерите разликата до действителните пазарни цени, представляваща неправомерна държавна помощ, „независимо от криминалните разследвания за сделки на земи в България”[2] и отмяната на сделките.
Тази история не е забравена от българското общество и институции и напълно оправдано е единодушието, с което, в предварителните становища по повод на искането на ВАдвС тя да се изтъква, наред с доводите за неоснователност на искането му. Тя не може да не е известна на авторите на това искане и те не могат да избягат от обвинението, че действат като лоби на облагодетелстваните от корупционните сделки лица и в явно противоречие с обществения интерес.
Скандално е, че това искане до КС е отправено от орган, който представлява цялото адвокатско съсловие, а разобличаването на корупционния характер на т. нар. „ заменки” с юридически доводи в дискусии, предложения за законови промени и за становища пред органите на държавната власт и пред ЕК и ЕП, дейно участие имат адвокати и то не срещу заплащане, а със съзнанието, че изпълняват граждански дълг.
Със съжаление трябва да призная, че тази норма на закона
остана единствената малка победа в противодействието на корупцията, свързана с високите етажи на властта
Тя засегна само малка част от случаите с корупционни сделки с ценни държавни имоти. По времето когато проблемът, който тя засяга се дискутираше и тя беше приета, в НС беше внесен законопроект под надслов: „ Закон за отмяна на сделките с държавни и общински имоти сключени в противоречие с интересите на държавата и обществото” –( друго, по – популярно заглавие: „ Закон за връщане на заграбените чрез замени гори и земи”). Назначена беше от МС специална разследваща комисия, резултатите от проверките на която, „своевременно се изпращат по компетентност на Прокуратурата” и „бяха образувани предварителни проверки от различни звена на Прокуратурата”[3].Тези законопроекти, които предвиждаха радикално разрешаване на проблема, не видяха бял свят, а звената на прокуратурата не отидоха по – далеч от образуваните предварителни проверки. В изпълнение на решението на ЕК от 5.09.2014 г., за възстановяване на неправомерната държавна помощ в срок от 12 месеца, бяха издадени 98 акта / от 142 констатирани от Комисията такива сделки / за публично държавно вземане, но само по 10 от тях е платено, поради което на 30.10.2023г.
ЕК заведе иск срещу България пред СЕС за неизпълнение на решението й. И ако,( не дай си Боже!), искането на ВАдвС бъде уважено от КС, ще се изправим ПРЕД ПЪЛЕН ПРОВАЛ на усилията положени в продължение на много години от съзнателното гражданско общество в България и под негов натиск – на изпълнителната, законодателна, съдебната власт, както и на ЕК и ЕП, за санкциониране на едни, признати от всички тези институции, случаи на безспорна корупция. И няма защо да се сърдим и да протестираме, че не ни приемат в Шенген, след като и тази скромна мярка срещу мащабна корупция бъде поставена под въпрос, с любезното съдействие на ВАдвС!
Убеден съм, че КС няма да уважи искането за противоконституционност на § 3 от ПЗРЗГ, защото тази норма е в хармония с основополагащи конституционни ценности: възстановяване на накърненото чувство за справедливост и задължението на държавата да „ осигурява опазването и възпроизводството на околната среда” (/ Преамбюла и чл.15 от К. ), както и по много други съображения във връзка с тълкуването на конкретните норми регулиращи разпореждане с държавни имоти.
Но за мен е болезнен въпроса защо ВАдвС се е подвел да защитава една обречена на неуспех кауза. С новата ал.5 на чл.150 от Конституцията, приета през 2015 г. се даде право но ВАдвС де сезира КС с искания за противоконституционност в случай когато „ се нарушават права и свободи на гражданите”. През изминалия период той достойно упражни това право, в няколко искания пред КС и в многобройни становища по повод на дела образувани по искания от други субекти по чл.150 К.,с които аргументирано бяха защитавани действително нарушени права и свободи. Именно за това, настоящето искане е за мен неприятна изненада, защото, между защита на права и свободи на граждани и защита на корупционен интерес, има етична несъвместимост!
Не е ли по –добре това искане да бъде премислено с оглед дали на всяка цена да се подържа пред КС?
Още по темата тук
