DeFakto.bg DeFakto.bg
За мнозинството от ВАдвС е важен резултатът, пътят до него няма значение. И ако в житейски план, подобен подход е въпрос на морал, то когато неразбирателството е между адвокати, които при и по повод пряката си работа често основават оспорванията си именно на процесуалните дефицити, които съдът е допуснал, да се казва, че процесът няма значение е нищо повече от цинично.
Преди да продължа, моля, колеги юристи, най-вече Адвокатите от цялата страна, да не приемате този текст като „пак ли със София ще се занимаваме”, а като илюстрация на модела, с който Мнозинството движи българската адвокатура (бих казала към бездната на общото разочарование на гражданите от нас, адвокатите) и на който модел всяка една колегия може да стане жертва.
Мнозинството от ВАдвС има собствена ценностна система, която видимо се различава от правните норми и обичайните правила, на които се подчиняват добрите нрави и редовия адвокат.
Освен това, доколкото сме навечерието на редовното Общо събрание на адвокатите от страната, по време на което се очаква дискусия по така дълго чакания законопроект за Закона за адвокатурата, предложен от работна група, водена, по последната известна информация, от проф. Ангел Калайджиев, то познаването на обстановката, в която обичайно се работи във ВАдвС и около него е от значение.
На няколко поредни заседания Мнозинството, с ампломб, отхвърли жалбите на колеги срещу протичането на изборния процес за органи на САК. И основната мантра беше: крайният резултат не би се променил, нищо че има серия от процесуални нарушения на документи и действия, както и недопустими морални въздействия върху избирателите в деня на изборите (и не само). Мнозинството не измени на своята мантра дори и когато видя, че между последният избран делегат и първите двама под чертата има един глас разлика, която спазването на правилата със сигурност би заличила … за сметка на някой друг изкуствено избутан по-нагоре в списъка.
И за да е още по-убедително циничното заключение на Мнозинството, нито един от членовете на ВАдвС, за които обжалваните решения са благоприятни (лично и/или за техни деца, съдружници, др.), не се оттегли при произнасяне по жалбите срещу същите решения. Въпреки че в жалбите се съдържа изричното искане за неучастие на тези колеги при вземане на решенията.
Ето само някои от дефицитите при провеждането на изборите за органи на САК, които Мнозинството намира за несъществени, въпреки че всеки един от тях е достатъчен за да компрометира изборния процес:
* На допълнителния избор имената в бюлетината не бяха по азбучен ред както на основния и което предвижда законодателят в чл. 108 ал. 3 ЗА, а по брой спечелени на първия тур гласове. Тази подредба противоречи и на одобрените от ИК Методическите указания, за които член на Мнозинството каза, че не били обвързващи и можели да се променят по всяко време. Може и да може, но тези Методически указания не са променени, поне не бяха към 7 февруари.
* „Преброяването” на подадените гласове: не беше нито прозрачно, нито публично, въпреки присъстващите в залата адвокати. Ето защо:
Т.нар. преброяване става чрез „компютър”, за който никой нищо не знае – нито чии са отделните лаптопи, които използват избирателните бюра, нито какъв е алгоритъмът, по който веднъж нанесени от член на ИБ, резултатите се преобразуват и материализират в протокол, който не се изготвя от членовете на избирателното бюро, а се носи отнякъде си … „Системата за преброяване” се администратира от адвокат, който работи в кантората на Валя Гигова като само той ходеще авторитетно и натискаше копчета по отделните лаптопи докато членовете на бюрата обявяваха „счупи се формулата”. И, за да е още по-прозрачно, видно от протоколите на ИК (https://www.sak-sas.bg/bg/a/protokoli-s-rezultati-ot-doplnitelniya-izbor-na-04022024-g), предварително известните данни като имена на комисията, на наблюдателите и друга информация са нанесени ръкописно, а броят на гласовете са напечатани, включително изпечатано е и разминаването между броя на пликовете, намерени е кутиите и броя на гласувалите адвокати.
И не на последно място по важност, „тайно гласуване с пълномощно” не е възможност, предвидена в Закона за адвокатурата. Същевременно, обективността на вота е компрометирана и от наличието на множество пълномощни, в които не е попълнено името на упълномощения адвокат.
Съзнавам, че това твърдение може да е прекалено за някои от вас понеже „така си гласуваме от години”, но ще оставя на личния анализ на всекиго да прецени дали позволеното от чл. 81 ал. 5 ЗА се отнася и за тайното! гласуване по реда на чл. 99 и сл.
А и всеки ще може да прецени чия е волята когато се гласува с пълномощно, в което името на упълномощения се дописва на случаен принцип, без да е във възможност упълномощителят да даде конкретен мандат, дори и това да е допустимо от закона и възможно за проследяване.
Мнозинството отхвърли жалбите с мотиви, чието оборване ще бъде предмет на бъдещ съдебен процес. Стига колегите да не бъдат притиснати да не обжалват.
Целта на настоящото е да покаже модела на безпардонното поведение на Мнозинството, което нееднократно е заявявало, че отделните адвокати, пък били те и делагати на ОСАС, нямат думата. Важен е резултатът, а до него пътища всякакви ..
Авторът не е кандидат за органите, единствено за делегат, без да е включен в ничии списък. На първият тур по азбучен ред има 260 гласа, а на вторият – 160.
