Защо АС – София потвърди отказа на СГС да пусне предсрочно на свобода един от убийците на студента Стоян Балтов

 

Апелативен съд София потвърди отказа на СГС  за предсрочно освобождаване от затвора на  Александър Данаилов, един от осъдените за  убийството на студента Стоян Балтов.  Данаилов е  един от тримата осъдени за жестокото  убийство на 20-годишния студент  на 5 декември 2008 година  пред дискотека „Амнезия“ в Студентски град в столицата.

 За умишлено убийство по особено жесток начин  Александър Данаилов, Вили Георгиев и Светлозар Стоилов бяха осъдени на по 18 години лишаване от свобода през 2014 г.  от  Софийския апелативен съд (САС) . Присъдите им бяха потвърдени от ВКС.

На 25 януари 2024 г.  състав  на СГС отказа да освободи  условно предсрочно Александър Данаилов от затвора.

Може да се приеме, че е личност, която в условията на затвора демонстрира сравнително добро поведение, но извън охраняемата среда упорито води един престъпен начин на живот, пише в мотивите на СГС.

Данаилов  обжалва определението ред АС – София с настояване да бъде освободен. Ппретендира да му се  назначи комплексна  съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, както и да се изиска  доклад от пробационен служител.

Като се запознават с определението на СГС,   апелативните съдии Камен Иванов, председател,   Владимир Астарджиев и Величка Цанова определят жалбата като неоснователна,  а от собствения доказателствен анализ стигат до извода, че  решението на СГС правилно и законосъобразно.

Въззивният съд не намира основания за назначаване на исканата от защитата комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която по никакъв начин няма да допринесе за изясняване на фактическата обстановка по делото, която е напълно изяснена от първата инстанция и от писмените доказателства по делото. Не е необходим и доклад от пробационен служител, доколкото не са налице основания за условно предсрочно освобождаване, респ. няма предпоставки за постановяване на пробационна мярка по смисъла на чл.70, ал.6 НК, пише в определението на съда.

Мотивите

Осъденият Александър   Данаилов  формално е придобил право  да бъде условно предсрочно освободен(по чл.70, ал.1, т.1 НК) тъй като е изтърпял  фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което не представлява опасен рецидив, сочат съдиите.  „В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Александър  Данаилов  не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят прилагането на института на условното предсрочно освобождаване“, отбелязва съдът.

Към датата на съдебното заседание на първата инстанция 25.01.2024 г. са изтърпени фактически десет години и един ден, от работа – три години, седем месеца и един ден, а остатъкът за изтърпяване е бил четири години, четири месеца и двадесет и девет дни.   На  15.10.2018 г. първоначалния строг режим за изтърпяване на наказанието е  бил заменен на общ, а през 2021 г. е определено изтърпяването да продължи в Затворническо общежитие от открит тип „Казичене“.  Освен за убийството жалбоподателят е бил осъден на 18 г. лишаване от свобода и за още няколко отделни престъпления.

Досието е недоокомплектовано, отбелязва съдът. 

В него липсва заповед за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия, потвърдена с определение на  СРС. Приложени са само заповеди за  дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на хигиената за срок от седем дни“,  за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ и заповед за наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“.

Тези доказателства опровергават твърдението в жалбата, че осъденото лице е било наказвано само един път. Видно е, че в периода след 2020 г. са наложени три дисциплинарни наказания, които не са актуални, но следва да се отчетат при преценката на основанията за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване,  заявяват съдиите.

Рискът от рецидив в началото е бил в средни размери – 62 точки, като последователно е снижаван и през юни 2020г. е намален на 39 точки.Този риск към момента също е в ниски размери – 39 точки, които обаче не са променени вече повече от една година и половина (след месец юни 2022г.), отбелязват още те.

АС се солидаризира напълно с изводите на първоинстанционния съд за необходимостта   от продължаване на изтърпяване на наложеното наказание,  като се позовава на „стагнацията в поведението на осъдения Данаилов,  която не е позволила намаляване на риска от рецидив след месец юни 2022г . и прилагането на следващия лек режим по ЗИНЗС, приема съдът.

Не може да се пренебрегне и твърде високия остатък за изтърпяване от наложеното наказание „лишаване от свобода“ – почти четири години и пет месеца, пишат съдиите.  „Този остатък е голям, доколкото фактически е изтърпяно малко повече от половината от наложеното наказание, получено от осъдения Д. за четири отделни престъпления, едно от които с най-високата обществена опасност по българския наказателен кодекс – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и т.11 НК.

При това положение би могло да се постанови условно предсрочно освобождаване, ако е налице такава същностна промяна на личността на осъдения, която да сочи на осъзнаване, покаяние и поправяне. Поведението на осъдения Д. не разкрива такава изключителност. Това поведение е конформно на изискванията на закона, като осъденият е показал желание за спазване на реда и за показване на поправяне, като е награждаван многократно от затворническата администрация, но е и наказван.

Не личи разкаяние

Трябва да се отбележи, че нито в докладите на длъжностните лица от пенитенциарното заведение, нито от поведението на осъденото лице и неговите твърдения пред първата инстанция и в жалбата пред настоящия съд, не личи някакво разкаяние за трите престъпления против собствеността, извършени по време на наказателното производство за извършеното убийство по хулигански подбуди и с особена жестокост.

Тези три отделни осъждания, които са групирани с най-тежкото осъждане, без да е бил приложен по неизвестни причини чл.24 НК (в мотивите на определението на СРС липсват всякакви съображения в тази насока), също са факт от миналото и настоящето на осъденото лице и по тези осъждания той също дължи поправяне и превъзпитание, ако желае да се възползва от възможността за условно предсрочно освобождаване. Такива доказателства по делото въобще няма и това е достатъчно основание да бъде оставена без уважение молбата на осъдения Д. за прилагане на разпоредбата на чл.70, ал.1 НК (респ. за уважаване на жалбата на неговия защитник).

И още: Представените по делото доказателства по никакъв начин не сочат на завършен корекционен процес, като е необходимо още да се работи за постигане на целите по чл.36 НК и е рано за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване.

Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия, установени в закона.

Не са налице достатъчно категорични доказателства, че осъдениятАлександър Данаилов  се е поправил и се е превъзпитал при настоящия си престой в Затвора-София, което не позволява да се приложи спрямо него институтът на условното предсрочно освобождаване.  Осъденият  трябва да продължи  упорства с работата си по изпълнение на плана на присъдата и да се възползва от възможностите, които му дава престоя в ЗООТ „Казичене“ и едва след това може да се обмисля допускане на условно предсрочно освобождаване, заключвата апелатвивните съдии. .

Определението на АС – София не подлежи на жалба  или протест.