Галина Захарова, председател на ВКС: Няма как да се оправдаваме, че не сме знаели за случващото се в съдебната система

Мрежите за влияние трябва да се разследват едновременно

Работата на прокуратурата е засенчена от съмнения за нещо тайно, задкулисно, недоизказано и манипулирано.

Общото между двата случая – мрежата на Мартин Божанов, известен като Нотариуса, и на Петьо Петров, известен като Еврото, се отнасят до недопустимо влияние над съдебната власт.  Схемите на въздействие върху свободната съдийска воля са сходни, а и между главните участници в двата кръга на влияние се проследяват определени връзки и отношения.  Тези данни красноречиво разкриват опасни зависимости в съдебната система, които трябва да бъдат разследвани едновременно – това казва  председателят на ВКС Галина Захарова в интервю  „Капитал“.   То е повод започналите проверки и разследвания на факти по повод  групата на посредника за влияние Мартин Божанов-Нотариуса, който беше убит на 31 януари, и Петьо Петров-Еврото, изчезнал през август 2023 г.

Захарова припомня  думите на покойния бивш председател на ВКС Румен Янков за свободата и независмиостта на българския съдия: Независимостта ще рече, че всеки от съдещите се предварително трябва да е сигурен, че съдията няма да е повлиян при вземането на решението си от външни фактори. Тази сигурност е основа на доверието в правосъдието. Без нея правосъдието е „клиентелизъм“, „услуга“ („банка за услуги“) или отмъщение (в наказателните производства). Без доверие в правосъдието гражданите търсят правата си извън него.

Отбелязва и  интервю на адв. Георги Гатев, който преди почти двадесет години говори открито за дела, които се работят поръчково; за дела, които умишлено се образуват с цел хората да бъдат рекетирани; за дела, за които се плаща, за да се навреди на човек.  Рекет за образуването, рекет за спирането, рекет за прекратяването. После рекет и на другата страна. Да не забравяме кадруването на „бели покривки“, призова тя, скандалите по случая с Красимир Георгиев и още много други все болезнени симптоми, неглижирането на които закономерно доведе до избухването на настоящия скандал, непосредствено провокиран от едно изключително тежко деяние – убийството на Мартин Божанов.

При толкова явни сигнали няма как да се оправдаваме, че не сме знаели, че нещо се случва в съдебната система, казва Захарова.

Тя намира за рационално образуването в парламента на временна комисия за  трусовете в системата на съдебната власт, след убийството на Божанов и излезлите факти за зависимости и откупувано правосъдие.

„Ролята на парламентарната комисия е да окаже легитимен натиск върху съдебната система чрез осветяване на замесените в скандала лица, разкриване на използваните механизми за въздействие и оповестяване на нетърпимостта към подобни явления„.

Захарова напомня нещо много важно –  като се подредят събитията и действащите лица, картината на зависимостите се очертава и че както разследващите органи, така и членовете на временната комисия са улеснени от подробните указания на Европейския съд в Страсбур в решението по жалбата на Явор Златанов. „В него ясно е изтъкнато значението на косвените доказателства, контекста, последователността на събитията, необходимостта от изчерпателност и широк обхват на дължимата проверка в случаите на неправомерно влияние.“

Председателят на ВКС  не  споделя и скептицизма по отношение на възможността за „самоочистване“ на системата и не е привърженик на идеите за външна намеса и изземване под каквато и да е форма на правомощията на прокуратурата и на съда. „Такова разбиране предполага безсилие на съдебната власт, но и на държавата да се справят със собствените си недъзи. Ако се прекрачат конституционно допустимите граници за намеса, работата на комисията ще предизвика обратен ефект – нов удар върху независимостта на съдебната власт под претекст за гарантиране на справедливост, предупреждава председателят на ВКС.

„ВСС и съдиите нямат право да демонстрират неспособност, примирение и нежелание за промяна на модела на ръководство на съдебната власт, нейното функциониране и перспективите й, прехвърляйки задълженията си към други органи.“ 

„При създалата се ситуация работата на прокуратурата е засенчена от съмнения за нещо тайно, задкулисно, недоизказано и манипулирано.“

Подозренията за вътрешно разчистване на сметки се засилват от разследването срещу прокурора от Софийската районна прокуратура (СРП), образувал досъдебно производство по отношение на Петьо Петров (Еврото). Така в обществото се подхранва усещане за всеобща поквара на съдебните институции, което обяснимо води до дълбоко недоверие към дейността им. Задълбочаването на съмненията предопределя подозрение към всяко действие на органите на съдебната власт, което неизменно се тълкува в негативна конотация.

„Единственото противодействие срещу ескалацията на съмнения е провеждането на пълноценни, максимално открити, задълбочени и обективни разследвания за разплитане на кълбото от зависимости.“

Източници Дневник и Капитал