DeFakto.bg DeFakto.bg
По-голямата част от българите, 70 % , нямат съмнения за зависимостите между съдебната власт и политиците. Категорични са, че само осветяването на висшите магистрати и политици може да прекъсне мрежите за влияние като тези, свързани с убития Мартин Божанов – Нотариуса. Това сочат данните от проучване на обществените нагласи на агенция „Алфа Рисърч“, проведено сред 1000 души в периода 27 февруари – 3 март 2024г. и представено в сряда (6 март).
Само 4% са на мнение, че „това са криминални действия и изнудване на ниско равнище“. От агенцията коментират, че това е „още един източник на ерозия на доверието към политическата класа“. На фона на тези мнения, логични са и отговорите на 66%, които смятат че само след ефективни присъди на магистрати и политици могат да бъдат прекъснати тези обвързаности
По-малко ефективни, според гражданите, биха били дори пълни смени в съдебната система, както и финализирането на съдебната реформа с предстоящите законодателни промени (34%).
„Като най-малко ефективна се припознава персоналната смяна на главния прокурор (20%) без други съпровождащи механизми – мярка, за която дълго се считаше, че е разковничето на проблема, но след като беше реализирана през миналата година слабостта ѝ стана видима в широк обществен план“, отбелязва екипът на „Алфа рисърч“.
Изпълняващият тази функция в момента – Борислав Сарафов – е оценен положително само от 5 %, докато отрицателните оценки за работата му са дали 52% от анкетираните. Това продължава тенденцията на постоянен спад на доверие, започнала при предшественика му Иван Гешев, чийто заместник беше той.
Оценката за работата на Народното събрание също масово е негативна – 62%.Парламентът буквално е замръзнал на едно от най-ниските нива на доверие от 7%. За сравнение предишният парламент завърши с доверие около 9%. Ако всеки обича някого, никой не обича парламента. 62% е отрицателната оценка към Народното събрание.
Това заяви Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“, представяйки електоралните нагласи в навечерието на ротацията.“Ако коалиционното споразумение е стъпка за повече цели, насочени навътре в страната и към отделни социални групи, към регулатори, към съдебна система, това може да осигури реанимация на доверието към Народното събрание.
В противен случай изпадаме в рецидив на кризата на доверие , а те се борят по-трудно“, обясни Боряна Димитрова.
Масово хората подхождат с недоверие към партийните лидери и там процентите са следните:
- Бойко Борисов – 51% недоверие
- Христо Иванов – 49,7% недоверие
- Костадин Костадинов – 57,2% недоверие
- Асен Василев – 61,1% недоверие
- Кирил Петков – 64,3% недоверие
- Корнелия Нинова – 56,1% недоверие
- Слави Трифонов – 51,6% недоверие
- Джевдет Чакъров – 48,1% недоверие
- Делян Пеевски – 74,4% недоверие
Готови за избори са поддръжниците на ГЕРБ-СДС, следвани от ПП-ДБ и „Възраждане“.
Оценката на дейността на правителството като цяло е отрицателна – 52,9% са посочили този отговор.
При разбивката вицепремиерът Мария Габриел води в положителните оценки пред Николай Денков – тя има 34,7% одобрение на фона на 23,6% за Денков.
39% от хората имат положителна оценка за президента Румен Радев, а почти същият процент – 38 имат отрицателна.
Ако националните избори са днес за ГЕРБ-СДС биха гласували 23.7% от избирателите. Втора политическа сила ще е ПП-ДБ с 19.2% подкрепа. Партия „Възраждане“ ще е трета сила с 12.8%, ДПС – 9.7%, БСП – 9.6%, ИТН – 5.1%.
