Лозан Панов: Как системата (въз)произвежда „нотариуси“ и „джуджета“

От изказването на Огнян Дамянов по време на публично заседание на Висшия прокурорски съвет (ВПС) в сряда, стана ясно, че народният творец, който цял месец издирва магистрат познаващ Мартин Божанов, най-накрая може да си отдъхне. Прокурорът казва следното: „Отсега ми е известно от официален документ – протокол от съдебно заседание в съда в Луковит, да е споменато името от убитото лице, на магистрат – това е името на г-н Лозан Панов. То е вписано в протокола. Не си спомням някой да го е извикал да го пита познава ли го. Напротив, г-н Панов пише обръщения към нас и към някой друг.“

В тази връзка, миналата година по време на публично изслушване във ВСС и.ф. главен прокурор разказа как прокуратурата подавала сигнали, съдържащи клевети и манипулации до определен кръг медии, а след това се активирали компетентните органи. Контекстът, в който се появява изказването на Огнян Дамянов, показва пълна приемственост в действията между старото и новото ръководство на прокуратурата.

Схемата:

Стъпка 1 – „ПИК“ и „Блиц“ и групата около тях публикува, че „имам сестра“.

Стъпка 2 – депутатът от ДПС – Хамид Хамид „поема топката“ и на заседанието на Комисията в парламента, която разследва обстоятелствата около убития Божанов, вкарва темата в публичното говорене.

Стъпка 3 – По време на заседанието на ВПС, „разследващият“ прокурор Огнян Дамянов като представител на висш орган в съдебната власт, дава легитимност на манипулацията.

Стъпка 4 –  Лозан Панов, който иска отстраняването на новоинсталирания главен прокурор, е в режим да опровергава отрицателни факти.

Не познавам нито „нотариуси“, нито „джуджета“, но добре познавам методите, по които работи „правосъдието“ на „SS Клуба“ и „Осемте джуджета“. Изпитвал съм ги години наред на собствен гръб, а отношенията ми с този тип „правосъдие“, са документирани в протоколите от заседанията на ВСС за седемте години от мандата ми като председател на ВКС. Обемът от информация, който се съдържа в тях е огромен, но един добросъвестен журналистически преглед, сигурно би могъл да направи по-кратък хронологичен анализ. Държа да отбележа, че този анализ не е важен за мен самия. Той е от значение за разкриването на трайно наложената практика при вземането на решения, касаещи управлението на съдебната власт.

„Няма кой да ме накаже!“

В тази връзка, си струва да припомня, какво се случи след като в качеството си на председател на ВКС издадох заповед за проверка в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), по повод на фрапантните административни нарушения при разглеждането на мярката за неотклонение на Иванчева и Петрова. Същите хора от ПК към ВСС, които днес „търсят истината“ за „SSКлуба“, под ръководството на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, пишеха писма с призиви към председателя Георги Ушев да наруши закона и да не предостави на комисията от ВКС документите, които разкриваха нарушенията.

Следващ пример: Наскоро гледах в телевизионно участие говорителя на Съдийската колегия Цветинка Пашкунова, която убеждаваше зрителите, че случващото се около убийството на Божанов е изненадало всички. Доколко е истина това твърдение, може да се разбере, ако се проследи кои са колегите в мнозинството на СК към ВСС, които „спасяваха“ съдията Ушев, когато съм предлагал образуването на дисциплинарни производства срещу него. Признавам, че твърде често не намирах основанията в мотивите на вота и затова ги търсех отвъд тях. Предполагам, че назначаването на сина на колегата Пашкунова в спецсъда като правен помощник, а впоследствие и прокурор, е просто съвпадение.

Друг пример: Изобщо не мога да допусна, че прокурорът Огнян Дамянов като пазител на закона, би злоупотребил с властовата си позиция, в знак на благодарност за назначаването на съпругата му за съдия във Върховния административен съд. Преди това Таня Дамянова е командирована в съда, по известни само на председателя Георги Чолаков критерии.

В тази връзка, е важно е да се отбележи, че всички откази на СК да започне дисциплинарно производство срещу Георги Ушев, бяха потвърдени от „неслучайни“ състави във ВАС. Единственото наказание, което не изискваше подкрепата на СК и наложих като председател на ВКС, бе забележка заради друго нарушение на съдията Ушев. СК отново отмени наказанието. Отказът бе обжалван от мен във ВАС. След приключването на моя мандат, новият председател на ВКС оттегли жалбата, по неизвестни за мен причини.

Друг пример: Наскоро стана ясно, че главният инспектор Теодора Точкова нито веднъж през годините не е „сколасала“ да направи проверка в СГП. Проверките на Инспектората,

през които аз самият минах, са толкова много, че изгубих техния брой. Струва си, обаче, да припомня, че една от тези проверки срещу мен беше за упражняването на законовите ми правомощия да проверя АСНС.

В такъв случай защо тогава изглежда толкова смущаващо, че прокуратурата на „SS Клуба“ и „Осемте джуджета“ вместо да провери Нотариуса за доказана документна измама, е проверявала съдията Цвятко Лазаров, който е подал сигнала за измамата.

Медийната кал

Друг пример: Опасявам се, че до убийството на Нотариуса, нямаше никой да е чул за опита на Мартин Божанов за шантаж в съдебна зала, ако не бях инициирал публичното изслушване на съдия Владислава Цариградска на заседанието  на СК на 25.02.2020г. Твърдението ми се доказва от обстоятелството, че преди няколко седмици СК беше „забравила“ да я покани на обсъждането по темата „Божанов“, а се наложи съдия Цариградска да се самопокани. Като дългогодишен герой в калните кампании на медиите, за които разказва колегата на изслушването, мога да потвърдя, че мнозинството от ВСС е част от проблема, а не от неговото решаване.

Имам опасения, че покойният Божанов ще бъде цялото обяснение за действията на този добре смазан чудовищен механизъм. Затова смятам, че специално внимание заслужава и разказаното на 25.02.2020 г. пред СК от съдията Антоанета Симеонова от РС Троян. Нейният проблем при осъществяването на правомощията и, е свързан с друг емблематичен брокер в съдебната власт – Момчил Мондешки, станал ни известен по-рано във времето (да си припомним скандала „двете каки“). След като осъжда местна „медия‘, свързана с Мондешки, започва кална кампания срещу магистрата. Следват масови отводи в съда по дела на същия субект.

Година по-рано обект на същата кална кампания в тази местна медия бе и съпругата ми. Причината затова стана нейна публикация, в която разказваше на германските си читатели за връзките на Момчил Мондешки с Делян Пеевски. „Статиите“ на троянската медия, бяха препубликувани в националните медии, свързани с г-н Пеевски.

В заключение, обективността ме задължава да подчертая, че некрозиращите процеси в съдебната власт не са започнали с колегите, чиито имена си позволих да спомена. Няма и да приключат с тях, ако вътре в системата не се създаде една непоносимост към подобни явления. Обещанието, че системата е способна да се самоочисти, ще се превърне в поредния лозунг, ако няма наказани!