DeFakto.bg DeFakto.bg
Може ли да се допусне предварително изпълнение на първоинстанционно решение по чл. 128 СК?
д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето. Според втората алинея на същия член съответно приложими са правилата на чл. 59, ал. 8 (режим при защитни мерки) и чл. 59, ал. 9 (изменение на определения режим при нови обстоятелства).
В съдебната практика и в теорията няма спор, че производството се разглежда по реда на общия исков процес, триинстанционно е и по същността си е производство на съдебна администрация на граждански правоотношения. Ответници по иска са двамата родители или този от тях, който е жив. Ако родителските права не се упражняват от родителите (починали са, лишени са от родителски права или при настаняване на детето извън семейството), ответник е това лице, което, като упражнява родителските права и непосредствения надзор върху детето, пречи на бабата или дядото да контактува с внука.
Ако съдът намери, че поддържането на контакт между внука и дядото или бабата е в интерес на внука, той определя режима на този контакт.
Не само у нас, в много държави разглеждането на един исков състезателен процес, особено на три инстанции, отнема години, през които е възможно контакт между бабата и дядото и внука да няма. Това подтиква ищците да искат допускане на предварително изпълнение на постановеното първоинстанционно решение по реда на чл. 242 ГПК. Практиката на съдилищата по такива искания е противоречива.
Едни съдилища допускат щедро предварително изпълнение с аргумента „трябва да се допусне, защото отминалото време няма да може да се върне“. Повечето съдилища отказват допускането на предварително изпълнение. Едни приемат, че в производството по спорна съдебна администрация не е допустимо допускането на такова, а само – в предвидените в закона случаи, не и тук – постановяването на привременни мерки. Други приемат, че няма как да се докаже нито една от предпоставите на чл. 242 ГПК по дела с правно основание чл. 128 СК.
Нито едно от трите становища не е вярно.
Преди всичко, аргументът „трябва да се допусне, защото отминалото време не може да се върне“, по същество приема, че винаги, когато в интерес на детето е определен режим с решението, съдът може да допусне и предварително изпълнение, тъй като има опасност няколко години това решение да не се приложи. Това предварително изпълнение по същество е привременна мярка, макар и назована инак. Само че законът не е предвидил привременни мерки в производството по чл. 128 СК. Предвидени са в производствата по упражняване на родителски права между родители – чл. 127, ал. 3 СК, чл. 134 СК, чл. 323 ГПК. Дали не може да приложим по аналогия на закона последните разпоредби към чл. 128 СК? Според мен няма основание за правоприлагане по аналогия, защото разумът на разпоредбите е различен.
СК не въвежда презумпция, че дядото и бабата имат право на контакт с внука – такъв се определя, само ако съдът установи интереса на внука от контакт. Напротив, родителят по презумпция има право да иска детето да живее при него, а ако не живее – да иска режим на контакт. За да бъде лишен родителят от контакт или той да бъде ограничен, са нужни нарочни съдебни актове и установяване на особени обстоятелства (чл. 59, ал. 8 СК, чл. 131 и сл. СК). Родителят има предварително съществуващи, преди процеса, родителски права по отношение на детето. Бабата и дядото имат само законен интерес да искат съдът да им даде права в процеса.
На второ място, аргументът – производството по чл. 128 СК е спорна съдебна администрация, а по спорна съдебна администрация съдът не може да допусне предварително изпълнение, тъй като чл. 242 ГПК се отнася до осъдителни искове за граждански права – не е верен. Актовете, постановени в спорната съдебна администрация, се различават от актовете, постановени по материалноправен спор за граждански права основно по въпроса за формиране на сила на пресъдено нещо и по отношение на изменимостта на актовете. И двата вида актове обаче могат в някои случаи да формират изпълнителна сила – и осъдителните съдебни решения за притезания, и съдебните решения, създаващи принудително осъществими права. Така е и по отношение на съдебните решения по делата за родителски права, и по съдебните решения по „бабешките“ дела. А чл. 242 ГПК се отнася до изпълнителната сила, не до силата на пресъдено нещо.
Накрая, невярно е, че предпоставките по чл. 242 ГПК не могли априори или в огромния брой случаи да бъдат налице по делата по чл. 128 СК.
Съгласно чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато: от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.
Фокусът на чл. 128 СК, както и на всяко производство по СК, касаещо децата, е неговият интерес, не интересът на възрастните. Затова какви вреди би претърпял ищецът – бабата и дядото – поначало не интересува закона и първата хипотеза е неприложима. Не е така обаче положението с втората хипотеза на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК – когато с отлагането на изпълнението то би могло да стане невъзможно или значително затруднено. Кои са тези хипотези?
Това са хипотезите, при които има вероятност решението никога да не бъде приложено:
Бабата или дядото са навършили, надхвърлили или наближават с няколко години средната продължителност на живота в страната – понастоящем 68,3 години за мъжете и 75,8 за жените.
Когато внукът е на няколко години от пълнолетие.
При прогресиращо заболяване с възможен летален край на внука или на бабата и дядото.
При планирана от родителя промяна на обичайното местопребиваване на внука в друга държава.
Във всички посочени по-горе случаи, а навярно и в други, ако не се допусне предварително изпълнение на решението по чл. 128 СК, а се изчака приключването на спора в обичайния за България срок за триинстанционно разглеждане, има опасност изпълнението на решението да стане невъзможно или значително затруднено.
Никакъв смисъл няма да се чопли в тази посока за глупости. Просто съдиите, които разглеждат семейни дела в гр. София трябва да са в пъти повече от сегашните под 10 % от общата бройка граждански съдии, съответно в СРС и в СГС. Тогава делата ще се гледат в разумни срокове и няма да има такива дилеми. Лигльовците от другите граждански и търговски отделения като не искат да си цапат ръцете със семейни дела и такива по ЗЗДН, не са факторът, с който трябва да се съобразява обществото. Затова, не си правете изводите и не пишете статии само като анализирате софийските съдилища!