DeFakto.bg DeFakto.bg
Съюзът на юристите в България изпрати на министъра на правосъдието принципни балежки по проекта за нов Закон за съдебнат власт. Публикуваме становището на СЮБ без редакторска намеса:
В рамките на обявената от Министерство на правосъдието предварителна обществена консултация във връзка с изготвянето на цялостна предварителна оценкана на въздействието на ЗСВ, Съюзът на юристите в България изразяваме следните принципни бележки: 1. аздел ІІІ от проекта за нов ЗСВ трябва изцяло да бъде преработен. Възможността за участие на гражданското общество в номинирането и избора на членове на Висшия съдийски съвет и Висшия прокурорски съвет, меко казано, е обидно и дори подигравателно. Така чл. 52, ал. 3 предвижда ЮЛ с нестопанска цел в обществена полза, които най-малко пет години са работили активно и имат доказан опит в областта на съдебната реформа на превенцията и противодействието на корупцията или в сферата на медийния плурализъм могат да предлагат лица за членове на Висшия съдийски съвет и Висшия прокуроски съвет чрез народен представител. Това означава всяко НПО, което отговаря на горните изисквания, неясно кой ще ги определи, да отправи предложението си до всеки от 240-те депутати и да се надява някой от тях да се «смили» да приеме номинацията и да я внесе от свое име! 2. Същият ІІІ раздел от проекта на ЗСВ предвижда твърде сложна и безсмислена процедура за номинации, създаване на Номинационна комисия, която да извършва подбор по документи за допустимост, публична процедура по изслушване и обсъждане на кандидатите, техните концепции и т.н. Номинационната комисия следва да изготви подробен и мотивиран доклад, който се публикува на интернет страниците на НС и след цялото това усилие и ангажиране на сериозен професионален ресурс съгласно чл. 56 от проекта, НС си избира когото си «хареса», независимо от доклада на Номинационната комисия.Очевидно е, че става въпрос за безсмислена процедура на номинации, която само затвърждава очакванията за политически избор на т.н. парламентарна квота за двата висши съвета. При изискуемото се мнозинство за избор от 2/3 народни представители очакваното разпределение провизорно ще бъде 5-ма членове за ГЕРБ – СДС, 4-ма за ПП-ББ и 2-ма за ДПС.
3.Изготвянето на нов ЗСВ дава възможност за сериозно обсъждане на въпроса с командироването на магистрати. Тази възможност с изключение на случаите на неотложност до 3 месеца, следва да отпадне. Това се налага от твърде негативната практика, натрупана през годините от това командироване основно за заобикаляне на закона при кадрово израстване. 4. Друг много важен момент, на който в проекта не е даден отговор е «Какво правим със съдебната карта», особено след доклада на Европейската комисия за качество и ефективност на правораздаването на Съвета на Европа, издание 2022 г., обхващащ 47 държави. В доклада освен другите негативи за България е насочено, че сме в челото по брой съдии и прокурори на 100 хил. жители. Трябва да търсим ефективно решение и то е създаване на нова организационна структура на съдебната власт.Необходими са структурни промени, които да дадат възможност за специализация на съдиите и ефективно използване на целия кадрови ресурс при равномерно натоварване. В тази посока трябва да се развива модел 4 на съдебната карта на ВСС и брадясалите предложения на СЮБ от преди повече от 10 години за създаване на единен първоинстанционен съд, възстановяване на двуинстанционното производство и т.н.
Тук е мястото да обсъдим и въпроса със съдебните и прокурорските помощници. Институтът на тези помощници беше създаден от ВСС в началото на 2000 г. като се започна с по пет души във ВКС, ВАС и ВКП. Назначаваха се с вътрешен конкурс за срок от 3 години. В момента на всички нива на съд и прокуратура има помощници без срок, т.е. направихме съдебните и прокуроските помощници професия. Идеята беше друга – от тези помощници след 3 години да се избират най-добрите за развитие в съдебната система и след обучение в НИП и работа като младши съдии и прокурори с над 5 години юридически стаж да заработят самостоятелно като съдии и прокурори. Няма държава в Европа с толкова нисък праг за назначаване на магистрати – 3 години или 2, 9 м от младши съдия или прокурор.
Какво става с прокуратурата? Като цели в мотивите на ЗИД на КРБ бе посочено, че дейността на прокуратурата трябва да стане прозрачна и отчетна. Не е ли по-важно на първо място тя да стане по-ефективна!
Вече няколко пъти до МПр и до НС повтаряме, че проблемите на прокуратурата трябва да се решават съвместно с проблемите на следствието и на разследващите полицаи (последните са забравени от всички след възстановяване на дознанието през 2001 г.).
5. Дългогодишната практика показва категорична неефективност и на атестирането и на конкурсите. Тази система трябва да се промени и да се въведе персонална отговорност при назначаване и повишаване на магистрати. Такава бе уредбата в близкото минало и определено беше много по-резултатна. Основната отговорност за тези дейност ще се поема от административните ръководители и съответния Висш съвет.И накрая какво излиза от поредната прибързана конституционна (пета) и законова «съдебна реформа», която не е сигурно дали не противоречи на КРБ. Разбихме и разделихме съдебната власт за по-лесно политическо овладяване, ограничихме правомощията на главния прокурор и създадохме тотално политически зависим Висш прокурорски съвет!
С УВАЖЕНИЕ, ПРЕДСЕДАТЕЛ: (ВЛ. СЛАВОВ)
