Общият съд e изопачил доказателства и факти и е допуснал грешки в правната си преценка като е отменил решението на Европейската комисия, според което Българският енергиен холдинг е злоупотребил с господстващото си положение и е отказал на „Овъргаз“ достъп до газовите инфраструктури в България.
Това се твърди в жалба на ЕК от 10 януари 2024 г. срещу решението на съда от 25 октомври 2023 г. по дело T-136/19, (Български енергиен холдинг ЕАД и други/Комисия)
Комисията посочва още десет нарушения на правото на ЕС от Общия съд и моли Съда на ЕС да отмени обжалваното съдебно решение, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и да осъди Български енергиен холдинг ЕАД, Булгартрансгаз ЕАД, Булгаргаз ЕАД) да заплатят съдебните разноски. Ако жалбата на ЕК бъде уважена ще бъде възстановена и наложената глоба от нея глоба от 77 млн. евро на холдинга.
През октомври 2023 година Общият съд на Европейския съюз отмени решение на Европейската комисия, според което Българският енергиен холдинг (БЕХ ) е злоупотребил с господстващото си положение, като е отказал достъп на трети лица до стратегически газови инфраструктури в България. По жалба на „Овергаз“ Комисията прие, че холдингът заедно с дъщерните му държавни дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ е блокирал достъпа на компанията до ключова газова инфраструктура в България. Това е станало в нарушение на антитръството законодателство на ЕС реши Комисията и наложи глоба на БЕХ от 77 068 000 евро.
БЕХ и дъщерните му дружества оспориха пред Общия съд на Европейския съюз глобата, а след решението на съда тази глоба бе анулирана.
Общият съд посочи, че към момента на настъпване на фактите Български енергиен холдинг (БЕХ) — дружество, притежавано изцяло от българската държава, има няколко дъщерни дружества, които осъществяват дейност в областта на енергетиката в България, сред които Булгаргаз и Булгартрансгаз. Става дума за газа от Русия, който се пренася през Украйна, а след това през Румъния главно по румънския транзитен газопровод 1, стопанисван от местния оператор „Трансгаз“. По силата на споразумение от 2005 г. „Булгаргаз“ получава изключително право на ползване на този газопровод до края на 2011 г. Споразумението е удължено до 2016 г.
Мотивите
Според Общия съд поради липсата на алтернатива, румънският газопровод 1 е представлявал абсолютно необходима инфраструктура за преноса на руски газ към България. Макар, че Булгаргаз не е собственик на този газопровод, то е имало изключително право на ползване върху него, което е довело до установяването на положение на контрол и следователно на господстващо положение на Булгаргаз на посочения пазар.
Булгартрансгаз управлява и експлоатира газопреносната мрежа, използвана за доставката на газ в България. То контролира и единствената инсталация за съхранение на природен газ в страната, разположена под земята в Чирен.
Общият съд прие, че Комисията не е доказала, че поведението на БЕХ за с достъпа до румънския газопровод 1 е в основата на трудностите, с които се сблъскват трети лица, които искат достъп до посочения газопровод, за да доставят газ от Русия до България. Така всички нередности, които хипотетично е възможно да е допуснало Булгартрансгаз във връзка с газопреносната мрежа и с газохранилището в Чирен, не могат да представляват нарушение на правилата на конкуренция на Съюза, тъй като нито едно предприятие не е могло да навлезе на българския пазар на газ, без достъп до румънския газопровод, заключи съдът.
Освен това съдът прие, че Комисията не е дала възможност на групата БЕХ да развие напълно позицията си относно нарушението, в което е упрекната, и така е нарушила правото ѝ на защита. Този мотив сега се оспорва от Европейската комисия.
При тези обстоятелства Общият съд прие, че Комисията не е доказала надлежно, че групата БЕХ е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за доставка на газ в България.
След като се запознае със становищата на страните по спора, Съдът на ЕС, ще се произнесе окончателно по образуваното пред него дело C-14/24 по жалбата за отмяна на ЕК.
DeFakto.bg DeFakto.bg








