DeFakto.bg DeFakto.bg
Единствената новина, която изслушването на градския прокурор Кирилова в парламентарната комисия опита да произведе е как щяло да се изследва дали записите от „Списък за бърз контрол“ не били манипулирани, защото били скрити част от участващите хора в срещата между Ивайла Бакалова и Емил Писков.
Това коментира в профила си във Фейсбук Андрей Янкулов, старши експрет от Антикорупционния фонд, разследвал мрежите „Осемте джуджета“ и клуба SS, както и влиянието по върховете на съдебната власт на Петьо Еврото и Мартин Нотариуса.
Разбира се, всичко това е част от „Няма кръгове в съдебната система“, с което може да бъде най-удачно озаглавено обобщението на нейното изслушване, отбелязва иронично Янкуров.
Цялото му послание:
Няма кръгове вътре, обаче има манипулации от кръгове отвън, сиреч стремления към овладяване, злепоставяне, „майдани“ и прочее.
Иначе, три години се оказва са били необходими на разследващите да констатират, че скриването на част от участниците в тайно записната среща е не само очевидно при гледане на самия филм чрез ясно видим технически похват върху част от образите, но е и изрично оповестено в самото видео – за улеснение, на 2:40 от първа част на „Списък за бърз контрол“ е казано изрично: „Имената на другите свидетели в срещата са изтрити от съображения за безопасност„. По-рано пък се казва, че срещата се провежда в дома на човек с неприключило дело в Спеца и с променена наскоро мярка от „задържане под стража“ в „домашен арест“.
Че три години са били необходими на разследващите да ги установят кои са тези лица и да ги разпитат за тяхната версия на събитията, е само по себе си доста притеснително за състоянието на оперативните и разследващите ни органи.
Особено при положение че може би няколко седмици след пускане на видеото ги писаха кои са по сайтовете.
Един съвет, ако ми позволят колегите: вместо да изследвате записите дали са „манипулирани“, изследвайте случилите се събития по делото на човека, когото сте установили на третата година.
Припомням изказването на главния прокурор Сарафов миналата година пред ВСС, защото нещата се забравят:
„Казусът „Осемте джуджета“ е изключително грозна, груба и безпардонна употреба на специализираната прокуратура, която е използвана за разчистване на сметки“, „Изясняването на този казус е ключов залог за бъдещото нормално функциониране на прокуратурата. Аз ще направя всичко, за да се изясни всичко по законен начин, включително за активизиране на наказателна отговорност срещу замесените лица“, „Този казус беше скрит и от мен. Единствената информация, която аз черпех, беше от медиите“, „Прокуратурата не може да продължи без този казус да бъде разчистен по обективен начин“.
Припомням го, защото на парламентарната комисия се разбра, че според изслушваните магистрати такъв казус на практика няма.
„Осемте джуджета“ се оказа не мрежа за влияние, а обикновен ресторант, в който някои ходят просто да обядват, други – да се срещат с не толкова близкия си бивш колега Еврото заради лични отношения, а трети – подминават, защото знаят, че се държи от Еврото, с когото пък те не са в добри лични отношения.
В Градската прокуратура си върви някакво там разследване, което не може да не е безпристрастно, а когато то приключи – евентуално може да се пристъпи и към ангажиране на отговорността на онези, които сега замесват имената на ръководителите на водещите го.
Пак припомням, че докато „този казус“ е бил „скрит“ от Сарафов по собствените му думи, пак така в Градската прокуратура си вървя една дълга предварителна проверка, която накрая завърши без данни за престъпление.
Тъй като този казус не отива към изясняване, може би и бъдещото функциониране на прокуратурата няма да бъде нормално.
Не го казвам аз, а главният прокурор.
