DeFakto.bg DeFakto.bg
Потенциална възможност да се стигне до конституционна криза съществува и това всички анализатори го отчитат, но аз съм оптимист, че ще излезем от тази ситуация. Струва ми се, че в конкретния случай ще прескочим, което не означава, че в следващ подобен това ще се случи. Това коментира в студиото на „Денят започва“ бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров.
„Ще надделее някакъв разум, тъй като очевидно е, че има различни мнения по един конституционен текст, това означава, че има проблем с конституционния текст. За Конституцията – тя трябва да бъде ясна и точна, за да може да бъде прилагана еднозначно. И самия факт, че има толкова различни мнения, показва, че има проблеми с конституционния текст. Кой може да ги разреши – единствено Конституционният съд, но предстои да чуем неговото решение, когато се произнесе по делата, свързани с евентуална противоконституционност на разпоредбите, на измененията“, поясни проф. Киров.
Според него, когато не се стигне съгласие да се формира правителство от парламента, президента провежда консултации с парламентарните групи и след това започва процедура по назначаване на служебно правителство и заедно с това насрочва нови избори.
„Последователността е тази – не първо се насрочват предсрочни избори, а първо се разбира кои ще влязат в един служебен кабинет и след това се насрочват предсрочни избори. Така е като се чете текстът, до такъв извод може да се стигне. Не само политиците, но и избирателите, които се анкетират, предпочитат избори 2 в 1“, каза проф. Пламен Киров.
По думите му, в един момент може да се окаже, че ще имаме два парламента в мандат, тъй като сега действащия ще продължи да работи по време на предизборната кампания.
„Според решение на Конституционния съд, мандатът на новоизбраното Народно събрание започва от деня на изборите, а не започва от полагането на клетва от народните представители. От полагането на клетва на новите народни представители се прекратява мандата на стария парламент“, поясни той.
Проф. Пламен Киров смята, че две са възможностите за бъдещ служебен премиер. По думите му, по метода на изключването, най-вероятно президентът ще се спре на един от двамата заместник-председатели на Сметната палата – Горица Грънчарова – Кожарева и Тошко Тодоров. Проф. Киров беше категоричен, че държавният глава може да откаже да назначи предложеното му правителство, без да наруши Конституцията (БНТ).
Президентът спечели дело пред КС за назначението на Г.Кожарева за и.ф. председател на Сметната палата
На 11 юли 2023 г. президентът Румен Радев оспори пред КС решението на Народното събрание , с което то определи Горица Кожарева за вpeмeннo изпълнявaща длъжнocттa „пpeдceдaтeл нa Cмeтнaтa пaлaтa“ пpи нaличиeтo нa титyляp нa пocтa, ĸoйтo нe e oтcтpaнeн нa вaлиднo пpaвнo ocнoвaниe.
Съдът уважи искането на държавния глава и обяви, че изборът на Koжapeвa e пpoтивoĸoнcтитyциoнeн. Решението на КС бе мотивирано с друго скорошно тогава решение на КС, в което съдиите обявиха освобождаване на председателя на Сметната палата Цветан Лилoв Цветков от 20 янyapи 2023 г. зa пpoтивoĸoнcтитyциoннo – мaĸap и изтeĸъл мaндaтът мy e пpeĸpaтeн „извън зaĸoнoвoycтaнoвeнитe ocнoвaния“. Toвa дeйcтвиe нa HC cъдът приравни нa „пpoизвoл пpи ocъщecтвявaнe нa влacт“.
Въпреки обявената противоконституционност на освобождаането, Горица Кожарева показа управленски умения и не допусна Цвeтĸoв дo paбoтния мy ĸaбинeт в CΠ. Сагата с уволнението на бившия председател на Сметната палата завърши с дело пред общите съдилаща за незаконно освожбождаавен и обезщегение за неплатени заплати от момента на освобождаването до избора на Главчев за редовен председател на СП. В хода на производство АССГ определи уволенението на Цветков за противоконституционно.
B 48 -тo HС „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ определиха ocвoбoждaвaнeтo нa Цветков като „наказателна акция“ и „политическа гилотина“, и инициираха първото делото в КС, ĸoeтo cпeчeлиxa, a в 49-ото НС ПП-ДБ пoдĸpeпиxa пpoтивoĸoнcтитyциoнния избop нa Горица Трънчарова – Кожарева, пpeдлoжeнa oт ГEPБ.
