DeFakto.bg DeFakto.bg
Според конституционния съдия с промените в Конституцията президентът до голяма степен е освободен от политическата отговорност
Промяната в Конституцията беше извършена от народните представители от три парламентарни групи, които в стремежа си да реализират своята воля, приеха тази промяна. Тя е най-широкообхватна спрямо преди извършените, които засягаха само съдебната власт. Това коментира в предаването „Здравей, България” по NOVA конституционният съдия проф. Янаки Стоилов. Според него възникват редица въпроси, а част от тях НС се е заело да решава, като това да променя закони, за да премахне несъвместимостта в заемането на позициите при избор на служебен министър-председател.
По думите му проблемът остава наполовина. „Възниква въпросът как след като изтекат тези три-четири месеца председателят на Сметната палата, която е институция създадена, за да контролира изразходването на държавния бюджет ще осъществява контрол чрез одитите, които извършва”, добави той. Как председателят на Сметната палата в случая Димитър Главчев, след изтичане на мандата на служебното правителство, което ръководи, ще се върне на поста си и ще се самопроверява като служебен премиер. Тази несъвместимост на постовете е заложена и в европейското законодателство, като няма значение ранга на акта, обясни Янаки Стоилов.
Той уточни, че ограниченията по отношение на хората, които са в управителния съвет на БНБ идват от европейските изисквания, независимо какви промени ще се правят в националното законодателство.
Според конституционния съдия хората, приели тези промени не са били способни да предвидят последствията от своите действия. „В последните дни лидерът на ДБ Христо Иванов се оправда, че проблемите в текстовете за служебното правителство са се получили, защото никой не е очаквал толкова скоро да има избори„, допълни Стоилов.
„Служебният министър-председател е този, който трябва да предложи състав на проектокабинет и той да бъде утвърден от президента. С промените в Конституцията президентът до голяма степен е освободен от политическата отговорност за назначеното от него правителство”, уточни Стоилов. Едва ли президентът Румен Радев ще може да откаже назначението на министър, който му е предложен от Димитър Главчев“, смята той. Професорът сравни функциите на държавния глава с нотариални, след като с новите текстове в Конституцията той не може да определя сам състава на Министерския съвет.
Стоилов коментира и казуса със застъпването на два парламента. „За период от няколко седмици ние ще имаме не 240, а 480 народните представители. Това е резултат от приетите промени. Народният представител става такъв по силата на вота на гражданите, тоест момента, в който са проведени изборите, след като са признати за редовни. Той започва да изпълнява своите правомощия в един малко по-късен момент, когато положи клетва, защото полагането на клетва, е предпоставка, за да може той да упражнява своите права като народен представител, но той е депутат, не по силата на клетвата, а поради вота, получил от гражданите”, напомни професорът.
Според него служебното правителство, което предстои да бъде назначено ще има същите правомощия като редовното избрано от парламента, но то трябва да се занимава основно с провеждането на изборите и да проведе честен и свободен вот.
Стоилов коментира и съдебната реформа. „Много повече ме притеснява, че приказките за съдебна реформа са повече от реалните действия’, каза още той. По думите му не се постигат реални резултати, които да изяснят важните случаи.
Защо журналистите не питат, докъде е стигнало разследването на т.нар. атентат срещу бившия главен прокурор, а за другите разследвания като това за Нотариуса. Дали това се дължи на нисък капацитет, на невъзможност или на нежелание – всичко това не е въпрос на закона и съдебната реформа, тъй като в тази посока въпросната съдебна реформа не предлага нищо ново. Напротив, правомощията на правосъдния министър са още по-малко като възможност да въздейства върху двете колегии на прокурорите и съдиите във ВСС, отбеляза Янаки Стоилов.
Той не е съгласен да се седи и да се вярва в една бъдеща съдебна реформа до край, тъй като „не сме в религиозна институция“.
