Хладнокръвно: КС отклони искане на СРС срещу текст от Семейния кодекс, който забранява на 16-годишните (бременни) да сключват брак

Конституционният съд отклони искането на състав на Софийския районен съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.).

На заседанието присъстваха всички 12 конституционни съдии.

Определението е подписано с особено мнение от съдиите Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков.

Делото бе образувано по искане на районен съдия от Конституционния съд, след като в края на м.г. с промените в Конституцията  беше дадена  такава възможност на всички съдии.

Искането на Елена Динева-Илиева от Софийския районен съд е за обявяване за противоконституционна на отмяната на разпоредбите от Семейния кодекс (СК), които уреждаха възможността по изключение и след разрешение на районния съд навършилите 16 години да сключат брак, писа „Лекс“.

Те бяха отменени с последните изменения в СК и не съществуват в правния мир от 22 декември 2023 г. Предложението да бъде премахната възможността навършилите 16 години да сключват брак след разрешение на съда е на три депутатки от ГЕРБ – Деница Сачева, Илиана Жекова и Екатерина Захариева. Техният мотив бе, че ранните бракове са форма на насилие над детето и Комитетът на ООН за правата на детето настоява България да премахне възможността по изключение да се сключва брак преди настъпване на пълнолетие.

Конкретното дело, заради което съдия Динева-Илиева сезира КС, е по искането на 16-годишно момиче да ѝ се разреши се омъжи за 20-годишен мъж. Двамата живеят заедно, а през ноември 2023 г. им се ражда дъщеря и непълнолетната майка изтъква, че двамата искат заедно да отглеждат детето си.

Районната съдийка смята, че въпросната промяна в СК е противоконституционна, защото, на първо място, не е спазена процедурата по приемането ѝ. Отмяната е предложена между първо и второ четене на промените в СК и на практика е гласувана само един път, а не два пъти, както изисква Конституцията. Според съдията така не е допуснат публичен дебат по предложения, които засягат основни права на гражданите.

Вторият аргумент е, че не са уредени заварените случаи като този, който виси пред нея. В искането се изтъква, че е налице нарушение на принципа на правовата държава, тъй като атакуваният закон не предвижда особен режим за тези висящи случаи, а така се засяга правната сигурност.  Отмяната нарушава правото на личен живот, както и текста от Конституцията, който предвижда, че „отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“, смята още съдията.

Съдията  напомня, че основната причина за разрешаване на брак на ненавършили пълнолетие винаги е била бременността на желаещата да се омъжи. „Доколкото установяването на бащинство извън брака е поставено в зависимост от волята на бащата, която може да се промени от узнаването за бременността до раждането на детето, разрешението за брак в тези случаи има важно значение за установяване на произхода„, посочи в искането си съдията. Тя смята, че така е гарантирано и правото на децата да бъдат възпитавани и от двамата си родители.

Съдията подчертава също, че на 16 години приключва задължителното образование и непълнолетният може да започне самостоятелно да води живота си, освен това със същата възраст е свързано и настъпването на дееспособността по трудовото право. „Така се оказва, че един непълнолетен, който може да има собствено домакинство, да работи сам и да се издържа, не може да официализира връзката си с човека, с когото живее, като по този начин, доколкото българският закон не предвижда алтернативни форми на официализиране на интимна връзка освен брака, се нарушава и правото на защита на личния живот“, пише Динева-Илиева.

От определението на  КС :  Преценката за  целесъобразност е изцяло на законодателя, а не на Конституционния съд

В определението си от вторник Конституционният съд посочва, че   не може чрез контрола за конституционност да замести избора на законодателя как да бъдат уреждани един или друг кръг обществени отношения, стига този избор да не влиза в противоречие с конституционните ценности и принципи и да не засяга по конституционно недопустим начин същността на правата, гарантирани от Основния закон. Съдия доклладчик по делото е Таня Райковска.

 Общественият интерес за защита на правата на детето срещу нарушаването им от „ранни/детски“ бракове, с който е мотивирана отмяната чрез §1 ЗИДСК (на правната възможност за сключване на брак от непълнолетен – чл. 6, ал. 2 – 4 СК), е очертал водещата законодателна цел, която не може да бъде оспорвана единствено с правни съображения, посчват съдиите.

Съдът обръща внимание, че в смисъла на направената преценка по целесъобразност от законодателя, довела до приемането на оспорения §1 ЗИДСК, са и отправените Препоръки към Република България от Комитета по правата на детето към ООН от 1997 г., 2008 г. и от 03.06.2016 г., раздел III.Б, т. 18 – „Да се измени Семейният кодекс така, че да се премахнат всички изключения, които позволяват бракове за всеки под 18 години“; Резолюция R₈_TA(2017)0379 на Европейския парламент от 04.10.2017 г. относно прекратяване на сключване на брак в детска възраст и Резолюция R₈_TA(2018)0292 на Европейския парламент от 04.07.2018 г. относно следващи стъпки с оглед изготвяне на външна стратегия на ЕС срещу ранните и принудителните бракове.

В модерната демократична държава публичната власт е длъжна не просто да се въздържа от посегателства върху основните права (на детето), но и да се грижи за тях чрез позитивни действия, вкл. като чрез ефективни правни мерки ги защитава срещу нарушаването им от негативни социални явления, каквито са „ранните/детските“ бракове. Това задължение на държавата е функция от същността на основните права като обективни ценности на установения конституционен правов ред, отбелязмат съдиите.

И още: Разпоредбата на §1 ЗИДСК се основава на определена концепция за защита на правата на детето. Конституцията предвижда защитата като цел, но не установява в детайли способите за нейната реализация. Законодателят е натоварен да определи по нормативен път способите, върху които се проектира концепцията правата на детето да бъдат защитени включително срещу „ранни/детски“ бракове, и при изпълнение на тази задача разполага със свобода на преценка.

 Конституционната юрисдикция в контекста на демократичното управление следва да държи сметка за границите на възложената ѝ власт и внимателно да преценява дали следва да се произнася по въпроси, за които конституционният императив постановява, че те се решават от институции, разполагащи със свобода на преценка по целесъобразност (в този смисъл Определение №2/2023 г. по к.д. №1/2023 г.; Определение №6/2023 г. по к.д. №3/2023 г.).

Принципът на правна сигурност, на който се позовава вносителят на искането, не може да се идентифицира с абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на условията за сключване на брак. Очакванията на правните субекти да не се променя законодателството в тази сфера на обществени отношения не са конституционно защитени, особено когато те се основават на продължаване на действието на определено правно положение, за което не може да се предпоставя, че ще бъде непременно съхранено от законодателя като обществено потребно и социално оправдано (Решение №5 от 2017 г. по к.д. №12/2016 г.).

          Такъв е и настоящият случай. Щом като с цел защита на основни права на детето срещу нарушаването им от „ранни/детски“ бракове законодателят преценява, че следва да предприеме мерки от нормативно естество, които да доведат до подходяща и ефективна защита, то изпълнението на тази задача включва и промяна на позитивноправната уредба на минималната възраст на встъпващите в брак. Оспорената законодателна промяна преследва именно тази цел, поради което преценката за нейната целесъобразност е изцяло на законодателя, а не на Конституционния съд.

 Изложените по-горе съображения, обосноваващи недопустимост на искането, са относими и спрямо релевираното от вносителя процедурно нарушение на чл. 88, ал. 1 от Основния закон, приема мнознството.  Според трайната практика на Съда преценката дали направените между първо и второ гласуване предложения за промени противоречат на принципите и обхвата на законопроекта, приет на първо гласуване, принадлежи единствено на Народното събрание (Решение №5/2009 г. по к.д. №6/2009 г., т. 4 ; Решение №10/2012 г. по к.д. №15/2011 г.), поради което също така не е задача на Съда в настоящото производство да замества суверенната преценка на парламента.

ПП: От определението на съда лъха студенина и елитарност, която е твърде високо от същинските проблеми на хората. Не става ясно на каква модерна концепция е изградена защита на невръстните деца, на които законът не позволя официално да имат майка и баща, които да отговарят за тях до пълнолетие.  Друг е и въпросът за  ролята на КС и загърбваните от него  нарушения на Конституцията  именно от Народното събрание при  приемането на законите между първо  и второ четене.