Това посочва в заключението си генералния адвокат на СЕС полякът проф. Мачиеш Зпунар, който анализира преюдициоланото запитване на ВКС до Съда на ЕС – има ли приоритет българското заканодателство над германското, което в конкретния случай е допускало присъждане на обезщетение най-много от 5000 евро и то при специфични обстоятелства, свързани с патологично увреждане. Докато според чл. 52 от ЗЗД това обезщетяване се определя по справедливост за всички вреди, преживени от родителите след смъртта на дъщеря им.
През феврураи 2023 г. ВКС попита Съда на ЕС: Трябва ли член 16 от [Регламент „Рим II“] да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?“.
Според чл. 16 от регламента , „разпоредбите му т не ограничават прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното задължение право“. Според европейското законодателство особени повелителни норми са „норми, чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси – политически, социални или икономически, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация, попадаща в обхвата им, независимо от приложимото към договора право съгласно този регламент“. Или ВКС очаква пояснение дали чл. 52 ЗЗД е повелителна норма на българското право, която може да изключи приложението на германския закон със специфичните му изисквания и тавана на обезщетението, изведен в практиката на тамошните съдилища.
Поводът за преюдициалното запитване
На 27 юли 2014 г. при тежък инцидент в Германия загива дъщерята на родителите, които претендират от немския застраховател неимуществени вреди от загубата й.
На 25 юли 2017 г. родителите предявяват иск срещу немското застрахователно дружество (HUK-COBURG ) пред Софийски градски съд на всеки от тях да бъде платено обезщетение в размер на 250 000 български лева (BGN) (около 125 000 евро) за неимуществените вреди, причинени от смъртта на дъщеря им.
На 27 септември 2017 г. немският застраховател плаща на всеки от родителите обезщетение в размер на 2 500 евро за вредите от смъртта на дъщеря им, според разпоредбите на немския закон към онзи момент.
С решение от 23 декември 2019 г. Софийски градски съд уважава частично иска на родителите, като присъжда на всеки от тях обезщетение в размер на 100 000 лева (около 50 000 евро), от което е приспадната вече платената от застрахователя сума от 2 500 евро.
Съдът приема, че по делото е приложимо деликтното право на Германия, което предвижда право на обезщетяване само при извънредни обстоятелства, когато претърпените болки и страдания са довели до увреждане на здравето на косвената жертва. Но определя като справедливо обезщетение от по 100 000 лв. за майката и за бащата, като приспада вече платените им по около 5000 лв. от застрахователя.
ГС приема, че неимуществените вреди подлежат на справедливо обезщетяване, а извършеното плащане от застрахователя, приема за признание на правото на ищците да получат компенсация по справедливост. Градските съдии приемат, че приложението на германското деликтно право към онзи момент позволява обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от косвени жертви, каквито са родителите в случая, само при извънредни обстоятелства, т.е. увреждането да е с патологичен разултат и лимитиран обезщетение. Приема също, че претърпените болки и страдания от родителите подлежат на обезщетение поради тежкия емоционален срив, който довел до остра стресова реакция, и тъй като в рамките на около една година след смъртта на дъщеря им те са страдали от депресия, тревожност, напрежение, емоционална неустойчивост и емоционална отчужденост, присъжда справедливото обезщетение по критериите на българския закон.
Обратното решава Софийски апелативен съд.
Той приема за приложимо в случая правото германското – отменя решението на СГС – отхвърля изцяло иска на родителите, посочва за недоказно, че болките и страданията са довели до патологично увреждане на здравето им, което според германско право е условие за обезщетяване на неимуществени вреди.
Освен това САС отхъвля като неоснователен довода на градските съдии, че по силата на член 16 от Регламент „Рим II“ следва да се приложи българският текст на член 52 от ЗЗД вместо германското право, определено по силата на член 4, параграф 1 от регламента. Според апелативните съдии платените суми от застрахователя не представляват признание на исковете на родителите, а „малко обезщетение“ за неимуществени вреди, според германския закон.
Преюдициалното запитване
След решението на АС – София, родителите подават касационна жалба срещу това съдебно решение пред Върховния касационен съд, който спира производство и се обръща с преюдициално запитане към Съда на ЕС. Преди това ВКС изчаква Съда на ЕС да се произнесе по преюдициалното запитване на СГС по делото на децата на убитата в катастрофа жена. По него на 15 декември 2022 г. Съдът постанови, че: „обезщетяването от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на пострадалите, зависи от условието тези вреди да са довели до патологично увреждане на близките роднини“.
В мотивите на върховните съдии до Съда на ЕС се казва, че обратно на германска правна уредба, която обвързва правото на обезщетение за неимуществени вреди с три условия ( да е увредено здравето на самия пострадал, последният да е близък роднина на пряко пострадалото лице и да съществува причинно-следствена връзка между нарушението, извършено от отговорното за произшествието лице, и това увреждане) , член 52 от българския Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, без специфични уговорки.
Според ВКС от задължителната практика на Върховния съд (България) и на Върховния касационен съд следва, че съгласно българското право на обезщетяване подлежат всички настъпили в резултат на смъртта морални болки и страдания, които търпят родителите при смърт на детето им вследствие на пътнотранспортно произшествие, причинено виновно и противоправно, без да е необходимо вредите да са довели до патологично увреждане на здравето на косвено пострадалия.
Посочват още, че размерът на вредите зависи от конкретните обстоятелства по делото, като обичайният за периода на произшествието присъждан размер за неимуществени вреди на родител при смърт на дете при пътнотранспортно произшествие през 2014 г. е около 120 000 лева (около 61 000 евро), а при присъждане по германското право максимален размер от около 5 000 евро. Върховните съдии посочват още, че дори да е установено патологично увреждане на здравето им, максималният дължим размер на обезщетението би бил 5 000 евро.
Практически въпросът на върховниет съдии от Търговската колегия на ВКС свежда до питането: Принципът на справедливост, по който съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се определят обезщетенията за неимуществени вреди в България, надделява ли над германския Граждански кодекс, който до един момент допуска присъждане на най-много 5000 евро и то при специфични обстоятелства – вредите да са довели до патологично увреждане на здравето на косвено пострадалия.
Мотиви на генералния адвокат: Въпросът е от компетентност на самия ВКС
От заключението на генералния адвокта се разбира, че дали чл. 52 ЗЗД е повелителна норма на българското право, която може да изключи приложението на германския закон със специфичните му изисквания и тавана на обезщетението, е въпрос от изключителна компетентност на ВКС . Посочава още, че при определяане на понятието „особени повелителни норми“ по смисъла на член 16 от Регламент „Рим II“ Съдът имплицитно e приема., че квалифицирането на национална норма като „особена повелителна норма“ не може да се извърши автоматично, а изисква преценка на обстоятелствата в конкретния случай, въз основа на която да се приеме, че прилагането на правото на държавата на съда е необходимо за гарантиране на обществения й интерес.
Напомнено е, че още през 2017 г. три години след катастрофата, при която загива българката, законът в Германия е променен по настояване на немската академична общност, че нормите на немския закон противоречат на европейското право. С промяната са отпаднали условията за патологично увреждане на косвените жертви и той вече предвижда обезщетение за неимуществени вреди на трети лица, ако те са се намирали в особено близки отношения с увреденото лице. С други думи немският ГК (вече) не е пречка за присъждане на справедливо обезщетение на родителите на починалата дъщеря. ( Макар, че Съдът на ЕС през 2022 г., именно след промяната на германския закон необяснивмо, обяви като условие за обезщетението патологично увреждане на близките роднини.)
От друга страна генералният адвокат не крие съмнението си, че твърденият принцип за справедливост по българското право при отсъждане на обезщетенеията за неимуществени реди, го превръща в особено повелителна норма с надмощие над изключване на германското право. Мотивира се, че „според запитващата юрисдикция съдебната практика на българските съдилища е противоречива по въпроса дали член 52 от ЗЗД е особена повелителна норма по смисъла на член 16 от Регламент „Рим II“ .
Чуди се: “Обстоятелството, че съдебната практика на българските съдилища е противоречива, както посочва запитващата юрисдикция, на пръв поглед ме кара да се усъмня дали принципът на справедливост е основен принцип на българския правен ред“.
В заключението е отбелязано, че европейското право ( Директива 2009/103) не цели да хармонизира режима на гражданска отговорност в държавите членки и че остават свободни да определят нейния режим, приложим към произшествията, причинени при използването на МПС. Следователно , казва той, в практиката си СЕС е приема, че „при сегашното състояние на правото на Съюза държавите членки остават по принцип свободни да определят в частност задължително подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от МПС, обхвата на правото на обезщетение и лицата, които трябва да имат такова право“.
Въз основа на съдебната практика на СЕС посочва още, че задължението за покриване от застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени от моторни превозни средства на трети лица, се различава от обхвата на обезщетяването на тези вреди на основание на гражданската отговорност на застрахованото лице. Всъщност, докато първото се определя и гарантира от правната уредба на Съюза, второто по същество е уредено от националното право.
Заключение
В заключение генералният адвокат приема, че според постоянната практика на СЕС решението на казуса дали принципът на справедливост по българския закон е особено повелитенална норма , е от изключителна компетентност на върховните съдии.
С оглед обстоятелства по поставения въпрос генералният адвокат предлага на Съда на ЕС следния отговор на преюдициалния въпрос, поставен от Върховен касационен съд (България):
„Член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която като критерий за определяне на обезщетението за претърпените от близките роднини на загинало при пътнотранспортно произшествие лице неимуществени вреди предвижда прилагането на основен принцип на правото на държава членка, какъвто е принципът на справедливост, да се счита за особена повелителна норма по смисъла на този член, ОСВЕН ако въз основа на достатъчно тесни връзки с държавата на съда и на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази разпоредба запитващата юрисдикция установи, че тя има такова значение в националния правен ред, че обосновава изключение от приложимото право, определено съгласно член 4 от този регламент“.
Очаква се Съда на ЕС да въприеме заключението на генералния адвокат и да върне казуса за решаване във ВКС, който стриктно трябва да анализира и определи защо присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в националното право се счита за изключително повелителна норма, която надделява над приложениеот на друго законодателство.
Предполага се, че това не е трудна задача, тъй като обезщетяване на родители и деца никога не е било под съмнение в българското право. „Имаше колебания за обезщетенията на братята и сестрите, но през 2016 г. и този въпрос беше решен в полза на присъждането на неимуществени вреди заради много близките отношения между тях“, коментират експерти безпротиворечивия характер обезщетенията за морални вреди у нас. Посочват, че още от времето на Третото българско царство през 1900 г. е взето решение от Върховния съд за брака и годежа, според което жените имат право на неимущстевани вреди.
Или, в българската правна система няма противоречие по въпроса за идентичността на държавата с присъждането на неимуществените вреди по справедливост между близки, а европейското право е предоставило компетентност на ВКС да оцени това, без СЕС да се намества в преценката му.
Единственото неловко в случая е, че все пак от 2017 г. пострадалите родители очакват разрешение на иска им за обезщетение след смъртта на загиналото им дете.
Подобни статии следва да бъдат публикувани след произнасянето на СЕС , вместо да се правят внушения, че СЕС щял да постанови решение съответстващо на мнението на генералния адвокат. Това оставя впечатление за използването на една авторитетна медия за натиск по отношение на СЕС.Чувства се и наличието на силна заинтересованост в полза на ищците, но съпроводена с неубедително становище на генералния адвокат и на запитващата юрисдикция. Чл. 52 от ЗЗД не е норма принцип, а регулативна норма с диспозитивен характер, предоставяща право на съда да определя размера на обезщетението по справедливост при присъждането на неимуществените вреди.Нормите принципи имат за обхват нормативната уредба, съдържаща се в целия закон, а не в отделен правен институт какъвто е институтът на присъждането на обезщетения за неимуществени вреди в предвидените в ЗЗД и др.случаи Той не намира приложение за случаите, в които законът ограничава обезщетяването само до размера на материалните вреди.Затова,нормите принципи се извеждат в началото на закона и в тях намира израз общото, проявяващо се в многообразието на единичното. Следва да се има предвид,също,че националното законодателство на една държава не се ползва с приоритет и не би следвало да се полза с такъв по отношение на националното законодателство на останалите държави, членки на ЕС., тъй като ЕС е изграден на договорна основа. С приоритет се ползва ПЕС по отношение на националното законодателство на страните членки.