DeFakto.bg DeFakto.bg
Всеки човек при решаване на спор за гражданските му права има право делото му да бъде разгледано и решено в разумен срок, посочва състав на ВКС по жалба на българския гражданин О. К , който над 18 години е живял страх, че жилището му може да бъде отнето. Когато съдебните власти не спазват задължанията си за разумен срок на правосъдиеото, дължат възмездяване на причинените неимуществени вреди на гражданите , гласи в обобщение решението на трима върховни съдии от Трето гражданско отделение – Илияна Папазова, председател, Майя Русева и Джулиана Петков
Пред ВКС О. К. обжалва решение на Софийския окръжен съд, с което окръжните съдии са осъдили Софийски районен съд (СРС) и Софийски градски съд (СГС) да му заплатят неимуществени вреди в размер на 6 700 лева от бавно правосъдие. Касационното обжалване е допуснато заради поставените въпроси от пострадалия за критериите при определяне на общата продължителност на делото и справедливостта по чл.52 ЗЗД.
Пред касационната инстанция представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна и подкрепя извода на ОС – София, че времето за което следва да се присъди обезщетение за баност е с продължителност от 4 години, 3 месеца и 10 дни.
Съдебните власти са допуснали необяснимо бездействие при решаването на съдебния спор, който не е бил с фактическа и правна сложност, но е продължил над 18 години, установяват съдиите на ВКС . Това не може да се впише в представита за „разумно“ съдопроизводство по критериите на ЕСПЧ, сочат те и в последна сметка присъждат поисканото от потърпевшия обезщетение в размер на 20 000 лв.
История за неразумно правосъдие
На 31.07.1997 г.в СРС е подадена исковата молба срещу трето лице с искане за сключаване на окончателен договор за продажба на имот по чл.19, ал.3 ЗЗД.
По образуванот дело О. К. е конституиран като ответник по-късно, заедно с още няколко лица, като за първи път е уведомен за производството на 22.01.1998 г. От данните по делото се вижда, че исковата молба е оставяна многократно без движение. След направеното уточнение, ищцата е заявила претенция по чл.26 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави на всички последователно извършвани сделки за покупко-продажба на имота, който последно е бил закупен от О. К.
След 2 г., на 21.01.1999 г. делото е спряно до приключване на наказателното производство срещу един от конституираните ответници. То е възобновено след десет години – на 10.03.2009 г., независимо че делото е било прекратено още през 2005 г.,
Доколкото починалият е бил и страна по гражданското дело заради смъртта му, гражданското производство отново е спряно за конституиране на негов наследник и е възобновено на 2.11.2009 г. С определение от 16.03.2010 г. исковата молба е била оставена без движение с дадени указания. Ход на делото е дадено едва след три години – на 28.02.2013 г.
На 26.07.2013 г. е постановен осъдебно решение, с което исковете са отхвърлени, а към онзи момент продължителността на производството в първата инстанция е била 15 години.
Последвала е въззивна жалба, по която СГС се е произнесъл на 30.09.2015 г., близо година след последното открито съдебно заседание. Решението на съда е влязло в сила на 28.12.2015 г.
През целият този период ищецът е изпитвал тревоги и страх за изхода на образуваното срещу него гражданско производство, ,като непрекъснато се безпокоял дали няма да загуби закупеното от него жилище, доказват пред съда показанията на свидетели.
ОС – София: Обезщетение се дължи, но само за просрочие от 4 години и 3 месеца.
При изложените факти, Окръжен съд – София приема, че е допуснато нарушение на правото на страната на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. При изчисляване на общата продължителност на производството, посочва, че то е продължило 18 години, 4 месеца и 28 дни ( от 31.07.1997 г., когато е подадена исковата молба до 28.12.2015г., когато е влязъл в сила постановения акт), но отсъжда,че обезщетение следва да се присъди за период от 4 години и 3 месеца, „защото тогава делото е било в ход„.
Изключени са периодите, през които гражданското производството е било спряно до приключване на наказателното производство срещу друг ответник, както и спирането, заради настъпилата му смърт. Съдът е отчел фактическа и правна сложност на делото, наличието на обективно съединени искове, необходимостта от двукратно спиране на производството, от призоваване на страна чрез „Държавен вестник“ и назначаване на особен представител, както и значителната натовареност на СРС и СГС и обстоятелството, че в нито едно съдебно заседание О. К. не се е явявал лично. Въззивният съд обаче зачита реално причинени вреди – страхът и притесненията О.К. в хода на производството, опасността правото му на собственост да бъде засегнато при оспорването придобивната сделка. И определя размер на дължимо обезщетение от 6 700лв., което съвпадаа със сумата, предложена от Инспектора на ВСС.
ВКС: Справедливостта изисква възмездяване за целия период на протакане
Върховните съдии установяват, че общата продължителност на производството, за което на ищеца следва да се присъди обезщетение е 18 години, 4 месеца и 28 дни, „доколкото това е периодът през който е бил висящ пред съд спора, засягащ правото му на собственост“ –(което е гражданско право по смисъла на чл.6, §1 ЕКЗПЧ).
Подобна продължителност на гражданско производство е прекомерно несъобразена с правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, категорични са съдиите.
В случая не е оборена презумцията, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Дори и да се приеме, че причинените вреди са обичайни, следва да се присъди надлежно обезщетение заради конкретно установеният дълъг период от време, през който лицето е било поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, че правото му на собственост ще бъде засегнато, накърняването на чувството му за справедливост, обстоятелството че е било поставено под съмнение доверието му в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата.
Имущественият спор станал причина за 18-годишното правосъдие,“ не се е отличавал с голяма фактическа и правна сложност“, отбелязват още въховните съдии.
Продължителността на производството е била прекомерна изцяло по вина на властите, които не са изпълнили задължението си – да организират производството по начин, че да не бъдат засегнати правата на страните по чл.6 ЕКЗПЧ. Това е така, защото гражданското производство пред първата инстанция е било спряно до приключване на наказателно и спирането е продължило десет години, без съдебният състав да направи необходимото, така че своевременно да получи информация за прекратяване на наказателното производство.
При прекратено през 2005 г. наказателно производство, гражданският съд е получил изискуемата му информация едва след пет години, през 2010 г. Касае се за забавяне, което е по вина на съда. Прекомерен е и периодът от три години (от 16.03.2010г., когато исковата молба е била оставена без движение с дадени указания, до 28.02.2013г., когато е проведено първото открито съдебно заседание след възобновяването), през който са били извършвани само действия, обезпечаващи редовния процес – конституиране на страни, назначаване на особен представител и призовавания на неточни адреси до редовното уведомяване на страните.
ВКС приема още, че е прекомерен е и срокът между обявяване на делото за решаване (на 20.10.2014г.) и постановяването на съдебния акт от въззивната инстанция /на 30.09.2015г./ Изводът за неразумната продължителност на производството се потвърждава и от обстоятелството, че с поведението си ищецът по никакъв начин не е възпрепятствал хода на производството. Обстоятелството, на което е акцентирал въззивния съд, че лицето не се е явявало лично е ирелевантно, защото подобно задължение то няма.
В този контекст на „опровержение“ на изводите на ОС – София, върховните съдии премат, че актът на въззивнят съд следва да бъде отменен и вместо това постановен нов за уважаване на пълния размер на иска.
Финално
Върховните съдии отменят решението на Окръжен съд София в частта, с която СРС и СГС са осъдени солидарно да платят О. К. сумата от 6 700лв за неразумно правосъдие. Вместо това отсъждат, че двете съдилища трябва да заплатят солидарно допълнително сумата от 13 300 лв. към вече присъдените 6 700лв за причинените му неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок.
Обезщететинето се присъжда заедно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. когато влиза в сила съдебния акт, с който е приключило производството (т.4 от ТР по т.д.№ 3/2004г.на ОСГК на ВКС)
Къв днешна дата размерът й е над 17 000 лева.
СРС и СГС трябва да заплатят още съдебни разноски в размер на 1 205 лв. от които 1 170 лв. за адвокатско възнаграждение и държавни такси.
Решението е написано ясно и е безалтернативно. Не подлежи на обжалване.
