DeFakto.bg DeFakto.bg
В последни си работен ден правителство в оставка „Денков“ внесе в КС искане да бъде обявено за противоконституционно решението на парламента от 29 март т.г. , с което НС задължи министъра министъра на егерегикатта да не разпределя дивидент от печалбата на „БЕХ” ЕАД . Делото е разпределено на делото на новия конституционен съдия Десислава Атанасвоа, доскоро известна като политеческото острие на ГЕРБ – СДС.
Искането носи подписа на премиера в оставка Николай Денков и в него се твърди, че то е взето в в противоречие с Конституцията – чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 19, чл. 84, т. 2, чл. 87, ал. 2, чл. 105, ал. 1 и чл. 106 от нея.
С решението на Народното събрание възложи на министъра на енергетиката, като упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД („БЕХ” ЕМ), респективно на „БЕХ” ЕМ, да не разпределя дивидент от печалбата на „БЕХ” ЕАД по годишния финансов отчет за финансовата 2023 г. в размер на 425 млн. лв., коиото са разликата между 1,225 млн. лв. (печалба по годишния финансов отчет за 2023 г., след данъчното облагане) и внесения дивидент от „БЕХ” ЕАД. Оспорваното като противоконституционно решение на НС противоречи на принципа на правовата държава, на принципа на разделение на властите, неприкосновеноспа на частната собственост, равнопоставеноста на субектите на частна собственост в условията на пазарна икономика, на установеното с чл. 84, т. 2 от КРБ правомощие на Народното събрание да приема държавния бюджет и на определените с чл. 105, ал. 1 и чл. 106 от КРБ правомощия на Министерския съвет да ръоводи и да осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите и да ръководи изпълнението на държавния бюджет, казват министрите.
“ С оспорваното решение се нарушава принципът на разделение на властите (чл. 8 от КРБ), тъй като законодателят забранява на министъра на енергетика да изпълни задължения и отговорности, произтичащи от Закона за публичните предприятия и актове на Министерския съвет, приети в изпълнение на закона“, сочат те. „Народните представители не могат да внасят решения/законопроекти за изменение на параметрите на държавния бюджет, ако няма предложение за това от Министерския съвет„, пише в искането, е посочено в искането.
В него е цитирано е решение на № 15 на Конституционния съд от 2022 г. в което е казано, че : „Конституционният съд последователно се придържа към въприетото в практиката му разбиране, че е конституционно нетърпимо който и да било от органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт да излиза извън конституционно очертаните предели на властване, да отказва осъществяването на выложените му властнически правомощия или да делегира другиму свои конституционни правомощия, както и да отнема конституционно предвидени правомощия на държавните органи (Решение № 6 от 2020 г. по к. д. № 10/2019 и в същия смисъл – Решение № З от 1996 г. по к. д. № 2/1996; Решение № 6 от 1998 г. по к. д. № 4/1998; Решение № 10 от 2003 г. по к. д. № 12/2003; Решение № 4 от 2010 г. по к. д. № 1/2010; Решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13/2010 и др.).“
Народното събрание не може да се намесва пряко в упражняването на правомощия на орган на изпълнителната власт, включително като му забранява да осъществява определени дейности, смята още правителството. То може да упражни политически контрол и да гласува недоверие на Министерския съвет, но не и да препятства пълноценното упражняване от правителството на негови конституционни правомощия по управлението на държавата или на произтичащи от закон правомощия на друг орган на изпълнителната власт, отбелязва кабинета „Денков“.
Министрите са категорични, че решението на НС противоречи и на приципа на правовата държава , според който държавата асе управлява според Конституцията и законите.
„Съгласно чл. 13 от Закона за публичните предприятия Министерският съвет упражнява правата на държавата в публичните предприятия, като може да делегира тези права на министрите съобразно отрасловата им компетентност. В закона изрично е предвидена компетентноспа на Министерския съвет да одобрява общата дивидентна политика (чл. 14, т. З)., нещо което не кореспондира с оспорваното решение на Народното събрание. „Видно е, че при приемането му от законодателя не са съобразени както принципи на разделение на властите, така и принципът на правовата държава“.
Въложеното от Народното събрание на министъра на енергетиката задължение за въздържане от действие (да не разпределя определения от Министерския съвет дивидент) не само би довело до нарушаване на основни бюджетни параметри, определени с годишния закон за държавния бюджет, по неприемлив от конституционна гледна точка начин, но е и в отклонение на гравилата на Закона за публичните финанси. След като нормата на чл. 19 от този закон постановява, че разпоредби на нормативни актове, които предвиждат намаляване на приходите, след като е приет годишният закон за държавния бюджет, не трябва да влизат в сила преди изменението му, не би могло да се приеме за конституционно допустимо това императивно правило да се дерогира с решение на Народното събрание.
И още: Актовете на Министерския съвет и на министрите по чл. 13 и сл. от Закона за публичните предприятия са проявление не на властнически правомощия, а са действия на стопански субеп/субекти в частноправния оборот, като следва да се разглеждат и в контекста на установените ПРИНЦИПИ в чл. 19, ал. 2 от Основния закон.
Като носител на права върху имущества държавата е равнопоставена на физическите и юридическите лица, носители на правото на частна собственост (в този смисъл Решение № З от 8 юли 2008 г. на КС по к. д. № 3/2008), е напомено в искането.
МС цитира и Решение № 22 от 1996 г. по к. д. № 24/1996): „Намесата на парламента в частноправни отношения по начин, различен от законодателю уреждане, е нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията, които съответно утвърждават принципа на свободната стопанска инициатива и гарантират еднакви правни условия за стопанска дейност“.
В друго решение КС (Решение № 15 от 2022 г. по к. д. № 10/2022) е изразил становище за недопустимост с акт на Народното събрание да се третират нееднакво стопанските субекти, които са в еднакво положение (в случая останалите дружества, за които Министерският съвет е определил правила за разпределение на печалбата).
Изложените в мотивите към решението съображения са в нарушение със заложените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., тъй като приходите от дивидент на държавата са разчетени при 100 на сто отчисления от държавните дружества и предприятия за 2024 г., с изключение на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве и бюджетните организации и дружества от ВИК сектора, и съответно неразпределянето на дивидент от печалбата на „БЕХ” ЕАД за финансовата 2023 г. ще се отрази в намаление на неданъчни приходи, респективно влошаване на бюджетното салдо. Това ще доведе до отклонение от заложените фискални цели и предполага риск от нарушаване на фискалните правила, пишат още министрите.
С тези мотивите МС настова, решението на Наоднот събрание за неразперделяне от министъра на енергетиката на дивидент от печалбата на „БЕХ” ЕАД за финансовата 2023 г. да бъде обявено за противоконституционно.
