DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд отхвърли решението на АССГ, с което по искане на „Възраждане“ миналата година съдът нареди „безусловно „да бъде прекратен демонтажа на монумента „Паметник на Съветската армия“ в София.
Съдът обяви решението си ден след като върховните съдии обезсилиха друго решение по жалба на сдружението „Изправи се. БГ“ на Мая Манолова и група физически лица.
ВАС и по делото на „Възраждане“ излага като мотив липса на правен интерес и излага множество подробности около това. Манолова обяви, че с казуса за разрушаването на паметника ще бъде сезиран ЕСПЧ заради отнетия достъп до съд и справедлив процес на гражданското сдружение.
И в случая на „Възраждане“ делото пред ВАС е образувано по частна жалба от областния управител на област София Вяра Тодева срещу разпореждането на Административен съд София-град да спрат незабно незаконсъобразните действията по разфасоването на паметника.
На 19 декември м.г. АССГ се произнесе, след като бе сезиран с искания от „Изправи се.бг“ на Мая Манолова, общинари от БСП и „Възраждане“ .
АССГ: Разфасоването на монумента създава условия за безстопанственост
АССГ прие, че извършение действия от областната управа „не се основават на закона или на административен акт, нито да целят запазване и защита на вещта – частна държавна собственост, нито установяват, че е налице акт на управление на такава“.
Не е представен административен акт, който да разпорежда премахването на Паметника, а представеният план за безопасност, заверен от Район „Средец“ на Столична община, е издаден на основание Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. АССГ посочи също, че издадената заповед на главния архитект на Столична община (САГ23-РА- 20-21/20.03.2023 г.) не е основание за извършваните действия, доколкото с нея е разпоредено да се предприемат незабавни действия по премахване единствено на разместените и компрометирани облицовъчни плочи с надписи от Паметника на Съветската армия и ограничаване на достъпа до монумента, тоест заповедта не е засягал целия монумент, а само подлежащите на поправка компрометирани плочи.
И още: Първонстнационният съд прие, че е не е издаден акт, който да разпорежда демонтажа на Паметника, нито да определя начина, по който да стане това, мястото на което да се транспортира за съхранение, начина по който да се съхранява и охранява, нито длъжностните лица, които да отговарят за изпълнението на всички тези фактически действия по демонтаж, транспорт и съхранение на паметника, доколкото тези действия не се извършват лично от областния управител. Не е представен и документ какви средства са отпуснати за реставрация на паметника за какви дейности се определят – колко средства за демонтаж, каква част са за транспорт, каква за реставрация и каква за последващо излагане на паметника на подходящо място за да се ползва според предназначението си. Не са представени и договори за такива дейности, а единствено договор за депониране на отпадъци. В решението на АССГ бе посочено, че при тези липси, продължаването на действията по разфасоването създава предпоставки за безстопанственост – опасност от унищожаване и повреждане на държавно имущество на висока стойност и на паметник с културна стойност.
С тези мотиви първоинстнационният съд нареди да бъдат прекратени „безусловно“ действията по демонтажа на монумент „Паметник на Съветската армия“, тъй като не се извършват в изпълнение на представен административен акт или на закона.
Върховният административен съд: Всичко за демонтажа е налице
Според ВАС, първоинстнационният съд неправилно е приел, че „Възраждане“ има правен интерес от оспорването на действията на областната управа по разрушаването на български паметник. Върховните съдии напомнят,че според чл. 250, ал.1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
В случая обаче Политическа партия „Възраждане“ не е засегната от оспорените действия на областната управа, защото според Закон за политическите партии , те са доброволни сдружения за изразяване на политическа воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини, като използват демократични средства и методи за постигане на политическите си цели.
„Политическата партия може свободно да изразява политическо отношение към действията на административния орган, но не разполага безусловно с процесуалното право по чл. 250 от АПК, респективно да иска прекратяването им по съдебен ред, доколкото не е насочено пряко към засягане на нейни права и законни интереси“ , пише в решението на ВАС. Обяснено е, че : Действията, чието прекратяване се иска, не засягат пряко и непосредствено дейността на политическата партия и нейните субективни права, поради което искането е следвало да бъде оставено без разглеждане.
И още: Освен това „действията по демонтажа е следвало да са извършени към момента на подаване на искането,
които не може да са приключили или предстоящи.
Ако действията са прекратени или не са започнали, не съществува пряка опасност за законните интереси или нарушение на правата на съответното лице и следователно липсва правен интерес. Първоинстанционният съд е следвало да установи и наличието на тази предпоставка от фактическия състав на производството по чл.250 от АПК, каквото не е осъществено, посочва съдебният състав. „При наличие на така наречено „висящо положение“ на действията е налице материалноправна предпоставка за образуване и провеждане на производство. Ако в хода на съдебната фаза, преди постановяване на съдебен акт, състоянието се промени, решаващият състав следва да прекрати производството поради недопустимост на искането и отпадане на необходимостта от защита на права и интереси по този ред“.
Ако действията са вече извършени или преустановени, този ред за защита е недопустим, независимо дали е бил постигнат целеният с тях резултат. В случая действията са прекратени на 14.12.2023 г., а жалбата на ПП „Възраждане“ е подадена на 15.12.2023 г, сочи съдът. Тоест премахването на паметника е вече било осъществено и съдебното разпореждане на АССГ – безпредметно.
„Действащото административно право признава предела на своята регулираща сила /от римското право – за невъзможното няма изпълнение/. Принципът, че за невъзможното няма задължение за конкретния административен спор е приложим, защото регулиращата административна сила не може да се разпростре отвъд пределите на обективно невъзможното – т.е. не може да разпореди или заповяда невъзможното изпълнение, както незаконосъобразно е приел първоинстанционния съд“, отбелязват от ВАС .
Интересно в случая е, че след като демонтажът е извършен, областният управител на София обжалва разпореждането на АССГ за спирането му, а липста на „висящ проблем“ не е проблем, въпреки заключението, че в подобен случай съдебната защита е недопустима.
ВАС се спира и на правния извод на АССГ, че искането на политическа партия „Възраждане“ е основателно, защото “ не е издаден акт, който да разпорежда демонтажа на Паметника и други документи.
Правният извод на АССГ е постановен на погрешна основа в нарушение на изискванията на чл. 250, ал. 1 АПК и на събраните по делото доказателства, което прави съдебният акт недопустим, отбелязват върховните съдии.
По същество защитата по реда на чл. 250 АПК обхваща само действия, които не се основават на закона или на административен акт, сочат те. “ Видно от разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 3 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 14, ал. 2 и чл. 18 ЗДС, следва да се приеме, че действията на областния управител, чиято неоснователност се твърди, представляват такива по управление на вещ (паметник) частна държавна собственост и действия по управление, опазване и защита на вещи държавна собственост на територията на областта. Това обстоятелство води до извода, че действията се извършват в изпълнение на закон, казва съдът.
Административният съд не е съобразил, че е налице административен акт – Разпореждане (вх.№08-00-219 от 14.12.2023г.) за прилагане на принудителна административна мярка на главния инспектор на „Главна дирекция инспекторат по опазване на културното наследство“, с което е наредено на Областна администрация – област София, спиране на действията по премахване на паметника, което е служебно известно на съда при условията на чл.234,ал.2 от АПК, е записано в решението.
Съдът отделно изброява представени от областния управител документи: План за безопасност и здравето, който е част от задължителната документация за строително-монтажни дейности. По доклад на областния управител, е издадено Постановление № 272/2023г. на Министерския съвет, с което Министерският съвет се предвиждат 260 000 лв. за финансово осигуряване необходимите ремонтни дейности за поправка и заздравяване на паметника. Налице са и други документи, които задължават областния управител да извърши съответните действия (демонтажа). Сред тях е предписание от кмета на район „Средец“ Трайчо Трайков, според което „са констатирани изкривени, отлепени, гранитни плочи, както и отделени плочи от основния монумент, които са компрометирани“ и е предписано да бъде ограничен достъп на гражданите до съоръжението. Сред изборените докумени е и заповедта на Главния архитект на Столична община за премахване на разместените и компрометирани облицовъчни плочи с надписи от паметника на Съветската армия и ограничаване на достъпа до същия.
Така и не се разбра защо при такава солидна документация, не е бил издаден нарочен администаривен акт за демонтажа на паметника
Според ВАС областната администрация не е извършила неоснователни действия по смисъла на чл. 250 АПК – тоест в случая няма правен интерес от оспорване на действията на администрацията, защото те се основават на закона.
В заключение състав на трето отделение на ВАС приема, че АССГ е постановил недопустимо разпореждане, което следва да бъде обезсилено, а искането на ПП „Възраждане“ да се остави без разглеждане и прекратява производстото делото. Решението е окончателно.
Предстои да се разбере дали юридическото решение за демонтажа и преместването на монумента от Княжеската градина в столицата, е безусловно решение на един чисто политически въпрос, с прекрояването, на който управляващите партии усърдно се заеха и наложиха политическата си воля.
