Последни новини
Home / Актуално /  ВКС осъди ЧСИ Иван Чолаков да плати 50 000 лв. обезщетение за вреди от принудително изпълнение, част от иск за 700 000 лв.

 ВКС осъди ЧСИ Иван Чолаков да плати 50 000 лв. обезщетение за вреди от принудително изпълнение, част от иск за 700 000 лв.

Defakto.bg

ВКС отмени решение на САС и окончателно осъди ЧСИ Иван Чолаков да заплати обезщетение от  50 000 лева (25 000 EUR) на  „К. технолоджи“ ЕООД за имуществени вреди причинени  от незаконно принудително изпълнение.  

Присъденото обезщетение е част от иск  на дружеството, чиито пълен  размер е близо 700 000 лв. (300 807.50 EUR.) При  предявяване на цялото вземане,  уваженият частичен иск се полза със сила на пресъдено нещо и целият размер подлежи на плащане без ново доказване на спорните факти.

  Това следва от решение на върховните съдии на четвърто гражданско отделение на ВКС – председател: Албена Бонева и членове Боян Цонев и Мария Христова, взето на 11 април т.г.

През 2016 г. ЧСИ Иван Чолаков изтегля  от сметките на дружеството сумите 189 350 EUR, 87 216.82 EUR и 24 240.68 EUR  с мотива, че то е длъжник по договор за встъпване в дълг с  фондация ( „Инст..“)   Действията по изпълнителното производство Иван Чолаков предприема без  изпълнителен лист, издадeн от съд,  в който да е посочено безспорно задължение, кредитор и длъжник,   а с  копие от договор за поемане на дълг, който управителят на дружеството отрича да е подписвал.  Именно автентичността на въпросния договор, който не е представян нито веднъж в оригивал пред съдилищата,  е в основата на  делото  за претърпени загуби и възстановяване на вредите от тях.

Пред съдилищата „Кейпиар технолоджи“ ЕООД  завежда иск  по чл. 74. от ЗЧСИ  за вреди, нанесени му  неправомерно от ЧСИ при изпълнение на дейността му,   за които държавата не отговаря.  До своята финална точка делото е решавано  диаметрално противоположно  – през 2019 г.  първинстанционният съд е признал претенцията на  ощетеното дружество  „К. технолоджи“ ЕООД, отхвърлил като доказателство  фотококопие на договора и  ЧСИ за вреди от незаконно принудително изпълнение.

Но през 2022 г.  Софийският апелативен съд като  въззивна инстанция решава, че  принудителното изпълнение действително е започнало при противоправно поведение на ЧСИ,    но  копието от спорния договор е автентично докdзателство за наличие на оригинален договор между страните  и отхвърля  претенциите  на “ К. технолоджи“ за  претърпени загуби.

 Отсъствието на  оригинален документ

Пред ВКС  дружеството оспорва  решението на  САС,  с което е зачертана присъдената му сума от 25 000 EUR за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение. Твърди, че актът  на САС  е  неправилен, необоснован и взет при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.  Касационното обжалване е допуснато  за разглеждане по два въпроса, свързани с приложение на правото при липса на оригинален документ, който е в основата на един спор.

1) следва ли съдът да възприеме (кредитира) заключение на графологична експертиза, обект на изследване на която е фотокопие от документ и изводът на вещото лице относно автентичността на положения подпис не е категоричен, а вероятен; и 2) длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото и всички своевременно направени от страните доводи, възражения и оспорвания.

От решението на върховните  съдии се вижда, че за решаване на случая е приложена изцяло практиката на ВКС като модел за развързване на сложния казус, предизвикан от  ЧСИ Иван Чолаков.

В отговор на поставенит въпроси са  изтъкнати  множество  решения на гражданските и търговски отделения на ВКС, според които при отсъствието на оригинален документ,  „оспорващата страна е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на графологическата експертиза да изключи евентуално извършената техническа подправка на подписа върху първообраза, чрез откопирване на истинския му подпис през индиго, чрез прекопирване, както и чрез многобройни съвременни способи“. При това положение  съдебно-графологичната експертиза, изследвала не оригинала, а негово копие, винаги ще е основано на вероятни предположения, но не и на категорична констатация за авторството на оспорения документ, отбелязват съдиите.

Затова в  подобни случаи  доказателствената тежест е  върху страната, която се ползва от  документа,  чиито оригинал липсва по причини, които законът признава за извинителни, пишат съдиите.   В тези случаи съдът преценява заключението на графологичната експертиза в съвкупност с всички останали доказателства по делото, относими към направеното оспорване автентичността на документа“.  Добавено е, че според изискването  за обоснованост на съдебните решения, изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора, освен, че трябва да съответстват на събраните по предмета на делото делото доказателства, трябва да са объдени от съда в мотивите на решението,  за да е ясно въз основа „на кои доказателствата намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се„.

 От общото към конкретното

Като отбелязва кои действия и указания на САС по разпределение на доказателствената тежест в случая са били правилни,  съставът на ВКС  установява, че въззивнията съд  не се е справил с преценката на доказателствата, събрани по делото и взел погрешно решение.

Стъпка по стъпка върховните съдии изследват фактите и обстоятелствата по делото.

 Ответникът ЧСИ

е заявил, че спорният договор е подписан от управителя на ищцовото дружество, както и че не разполага с оригинала му,  тъй като той му е представен от взискателя (фондацията) като заверен препис по изпълнителното дело, и след като констатирал  съответствие на преписа с оригинала, е върнал последния на взискателя.

Фондацията – помагач на ЧСИ по делото, по чиеот искане е започнало  принудителното изпълнение,   също не е представила оригинала, тъй като е напуснала адреса си на управление и всички съобщения и съдебни актове и книжа от първоинстанционното решение насетне, включително съобщението за задължението да представи оригинала на договора, са `и връчвани при прилагане на фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК, а не реално, като неин представител не се е явявал и в откритите съдебни заседания.

 Вещото лице

дава заключение, че подписът в мястото под „солидарен длъжник/поръчител“ в представеното по делото копие от процесния договор за встъпване в дълг от 21.10.2016 г., е копие на подпис, който „вероятно“ е положен от управителя на  К. технолоджи“ ЕООД Ю. Т., от чието име изхожда.  Експертът изрично посочва, че при липса на оригинал,  при изследването на копие на документа не може да бъде извършен цялостен криминалистически оглед и установяване на признаци за евентуална техническа подправка или за друга манипулация чрез използване на технически способи и средства.  Разяснява  още, че „представените по делото копия от процесния договор имат относително високо качество на изображението по отношение читаемост на документа, но не достатъчно добро по отношение изображението на транскрипциите на подписа и не може да се установи по категоричен начин съдържанието на транскрипцията, не могат да се проследят, с достатъчна за идентификационно изследване сигурност, основни /значими частни графически признациВ откритото съдебно заседание вещото лице е заявява още, че не изключва възможността да има подправка на документа,  ако се изследва оригиналът.

В показанията си свидетелят С. С. сочи, че е видял оригинала на процесния договор два пъти в един и същи ден – веднъж когато е консултирал управителя на фондацията – взискател и е дал становището си в качеството си на адвокат относно договора, и втори път – когато заедно занесли оригинала в кантората на ответника – ЧСИ, който е направил копие на същия, помолил управителя на фондацията да го завери и му върнал оригинала.

Върховните съдии: Голословно и формално

Най-напред върховните съдии установяват, че  при така събраните доказателства по  оспорването,  оплакванията в касационната жалба на ищеца са основателни, защото доказателствата  не подкрепят решаващият извод на САС, че  представеният на  ЧСИ оригинал на процесния договор за встъпване в дълг е подписан от Ю. Т. – управителя и представител на дружеството-ищец.

Този извод е направен в нарушение на процесуалния закон и е напълно необоснован, тъй като не е изведен въз основа на извършена съвкупна преценка на  доказателствата, а напълно  голословно и формално апелативният съд е посочил, че почива на тях, казва ксационинят съд.

Върховните  съдии обръщат внимание, че „въззивният съд не е съобразил, че показанията на разпитания по делото свидетел не съдържат никаква информация за подписването на процесния договор, респ. – за авторството на документа от страна на управителя и представителя на дружеството-ищец, тъй като свидетелят е видял договора вече подписан, без да има каквито и да било впечатления за процеса на изготвянето и подписването му.

При това положение,  на второ място е отбелязано, че вероятният извод за авторството на документа в заключението на СГЕ, и дадените от вещото лице разяснения за този вероятен извод,  не е достатъчен за да обоснове извод за успешно проведено от страна на ответника  (ЧСИ )  „пълно главно доказване“ на автентичността на оспорения процесен договор за встъпване в дълг.

Това това означава, че след като ЧСИ“ не е провел пълно главно доказване, то направеното от ищеца оспорване авторството от страна на неговия управител на процесния договор за встъпване в дълг, е основателно и този документ е неистински и следва да бъде изключен от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК.,  заключават  съдиите.

Решаващият извод

Неправилността на извода на апелативния съд за истинността на процесния договор и  неизключването му от доказателствения материал, са довели до неправилност и на другия  решаващ извод по спора:  че не е налице имуществена вреда за дружеството-ищец, като елемент от фактическия състав на отговорността на ответника-ЧСИ по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.

„От неистинността на процесния договор за встъпване в дълг и при изключването му от доказателствата по делото следва, че такова материално договорно правоотношение между дружеството-ищец и фондацията-взискател не е установено по делото и не съществува„.

Следователно, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното му конституиране като длъжник в изпълнителното производство,  без наличие на изпълнителен лист или друг изпълнителен титул срещу него, и незаконосъобразно предприетите вследствие на това изпълнителни действия  – налагането на запор върху банковите му сметки, дружеството-ищец е претърпяло процесната имуществена вреда, изразяваща се в принудително събраните от него парични суми при изпълнението, обобщва съдът.

   Размерът на събраните суми, тоест – размерът на процесната вреда под формата на претърпяна от ищеца загуба, също е установен по делото – пред първата инстанция са представени неоспорени банкови извлечения, от които се вижда, че на 12.12.2016 г. от банкови сметки на дружеството-ищец са преведени по сметката на ответника-ЧСИ сумите 189 350 EUR, 87 216.82 EUR и 24 240.68 EUR, от което следва, че предявеният по делото частичен осъдителен иск за заплащане на сумата 25 000 EUR е доказан и по размер.

Освен това САС не е обсъдил в мотивите си доказателства, а само е изброил показанията на свидетелите, отбелязват върховинет съдии.   От това  следва, че е неправилен и крайният извод на въззивния съд за отхвърляне на предявения по делото частичен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ,  обясняват логиката на изхода въховните съдии.

  Заключение

В заключение, съставът на ВКС  отменя решението на САС и се произнася по съществото на спора, като определя:  ЧСИ Иван Чолаков трябва да заплати на ищеца  сумата от 50 000 ( 25 000 EUR), част от пълния иск за близо 700 000 лв.  

Съдът осъжда още Чолаков  да заплати на дружеството – ищец  общо  3 333.75 лв. за направените разноски за производството по делото – за  първоинстанционното производство – 1 955.83 лв., за предходното касационно производство – 1 077.92 лв. и за второто въззивно производство – 300 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ЧСИ Иван Чолаков

 Нашумелият нотариус бе лишаван от право да упражнява професията 

През 2017 г. Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) наказа с три години лишаване от права на  Иван Чолаков.  До това се  стигна  след проверка на 7 изпълнителни дела, заведени от него.  Тогава дисциплинарната комисия се самосезира след поредица от репортажи и жалби на граждани, в които се твърдеше, че са жертва на измами с фалшиви записи на заповеди с участието на адвокат от София и Иван Чолаков.

Дo peшeниeтo зa oтнeмaнe нa пpaвaтa ce cтигнa cлeд ĸaтo ĸaмapaтa изиcĸa и пpoвepи oбщo 7 изпълнитeлни дeлa, зaвeдeни oт Ивaн Чoлaĸoв, и ycтaнoви в тяx cиcтeмни нapyшeния.    По три от седемте дела има съмнения, че изпълнителните листове са издадени въз основа на фалшиви записи на заповед, но доказателства не са установени. По останалите четири обаче комисията е откри множество нарушения. Иван Чолаков е връчвал книжа извън района си на действие на ЧСИ и то на поставен под пълно запрещение, който няма право да получи призовката. Има връчване на книжа на лице, находящо се на адреса, означено само с две имена, което е недостатъчно за идентификацията му. Друго нарушение бе залепване на призовка на жилището по постоянен адрес на хора, чийто настоящ адрес е в Швейцария и започване на принудителното изпълнение, без да се изчака да изтече 14-дневният срок за възражение от страна на длъжника.

По късно ВКС потвърди наложеното наказание,  но намали срока му на две години.

About De Fakto

Проверете също

Експерт: Колата на НСО се е движила със 160 км/ч, преасфалтираният участък заличава следи от местопроизшествието

Загиналият шофьор при тежката катастрофа с кола на НСО на входа на Аксаково е нямал …

Александър Мумджиев иска да бъде върнат като следовател в столичното следствие, прокурската колегия не е във възторг

Съдебният инспектор Александър Мумджиев  е поискал  да бъде върнат като следовател в столичния следствен отдел …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.