Специалистът за вота на недоверие: Парламентът не може да свали правителство, което не е избирал

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че  опозицията внася искане за вот на недоверие към служебното правителство. Под проекта на решение са се подписали 67 депутати от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“.  Искането е мотивирано с „безпрецедентна политическа намеса“, което води до съмнение дали ще може да организира „честни избори“, съобщи БНР.  По-рано лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че вотът на недоверие ще бъде внесен само ако президентът не смени служебния премиер Димитър Главчев.

В друг контекст, според  депутатът Делян Пеевски  Народното събрание  има пълен контрол над служебното правителво.  „Ние можем да оказваме пълен контрол над това служебно правителство през залата, през комисиите и през всички правомощия, които имаме като народни представители„, заяви той и задон с Бойок Борисво призоваха а „ПП-ДБ“ да не бягат от авторството си за промени в Конституция.

„Няма  как да свалиш доверието си от нещо, което не си избирал“  – коментира  задалия се вот на недоверие към служебния кабиннет „Главчев“  Димитър Стоянов, специалист по конституционно и административно право и процес пред „Гласове“.   „Вот на недоверие към служебен кабинет“, както предлагат Нинова, Костадинов и ИТН, звучи абсурдно от конституционноправна гледна точка,  отбеляза той.

Независимо от непрекъсваемостта в мандата на парламента и промените в процедурата по назначаване на служебно правителство (което пак се назначава с указ на президента), по никакъв начин не е отменено Решение № 20 на Конституционния съд от 1992 г., обяснава юристът.

В РКС № 20 се казва, че „служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност“.   Форма на такъв контрол е вотът на недоверие.  Казано по най-лесен начин, няма как да свалиш доверието си от нещо, което не си избирал.  Служебното правителство се назначава с указ на президента, а не се избира с решение на Народното събрание.  Когато служебно правителство се е застъпвало с действащ парламент в миналото, то е било обект на ограничен парламентарен контрол, който е изключвал политическата отговорност.

Сега, когато сме в хипотезата на служебно правителство и действащ парламент, няма промяна в тази рамка, коментира Стоянов и обобщи, че  „вот на недоверие към служебен кабинет“ е нещо напълно противоконституционно и нищожно от гледна точка на правото, заключи експертът Димитър Стоянов.

Доколкото институтът на служебното правителство,  разработен перфектно в Конституцията преди промяната му от мнозинството на 49 – то НС , е оспорен пред КС, а  представите на депутатите,  че имат пълна власт над него,  произнасянето на съда се превръща в  абсолютна необходимост.   От толкова знайни и незнайни автори на ремонта на служебното  правителство, опасността от предизборни  разпри видимо се задълбочава.

Из решение №20 / 1992 г. :

Служебното правителство се назначава от президента и съществува до избирането на правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията. Ето защо съдбата му не може да бъде в зависимост от реализирана чрез средствата на парламентарния контрол политическа отговорност.  Средствата  на парламентарен контрол, не  водят до най-тежката му степен – гласуване на недоверие на правителството.

И още: Служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност.