DeFakto.bg DeFakto.bg
Свалянето на служебно правителство не е невъзможно, въпреки че не би трябвало да се случва. Това коментира в сутрешния блок на БНТ преподавателят по Конституционно право и бивш конституционен съдия Пламен Киров. По думите му има различни lвъзможности за реализация на подобна хипотеза, докато тя бъде отменено от Конституционния съд.
„Всичко е възможно в България. Веднага ви давам хипотезата, която може да се реализира след вчерашните баталии в Народното събрание. Хипотетично, каза той – Парламентарната група на ПП-ДБ може да направи едно тематично мнозинство с опозицията, сменят Росен Желязков, а новият председател, който ще излъчат, включва в дневния ред процедура за гласуване на вот на недоверие и го гласуват. Пък след това опозицията в лицето на ГЕРБ и ДПС да жалят в конституционния съд„, обясни професорът възмжносите за констиуционин парадокси.
По думите му, такъв вот ще има временна правна стойност.
„Този кабинет, на който ще му бъде гласуван вот на недоверие, ще продължи да си действа, но президентът няма да е длъжен да назначи на мястото на предложените за смяна министри – нови“, обясни Киров.
Според Киров е ясно, че подобен вот не би издържал проверката на Конституционния съд, но това няма да стане бързо.
„Ще има правна стойност до произнасяне на Конституционния съд. А Конституционният съд не действа много бързо, общо взето Светият синод действа по-бързо от нашия Конституционен съд, така че подобно решение ще произведе правно действие, но после решението ще бъде обявено за противоконституционно„, обясни още проф. Киров.
И още по темата: Според доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционни право в СУ „Св. Климент Охридски“ парламентът може да изпълнява само парламентарен контрол над служебното правителството и не може да му иска вот на недоверие.
„Служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност, и не може да му се търси политическа отговорност от депутатите, защото не са го избирали. Към служебното правителство може да се отправят само въпроси, питания, предоставяне на информация, изслушвания, отчети и др. в пленарна зала и в комисиите, но не е възможно да му бъде поискан и гласуван вот на недоверие“, обясни тя пред „Труд“.
Според доскорошния министър на правосъдието и преподавател по конституционно право Атанас Славов, цитиран от „Дневник“, такова искане е недопустимо. „Вотът на недоверие е елемент от парламентарното управление за реализиране на солидарна политическа отговорност на избрано от парламента правителство. Служебното е назначено с указ на президента и следователно не подлежи на вот на недоверие, а само на парламентарен контрол чрез въпроси, питания, изслушване, комисии“, посочи той.
Въпреки това артистичната хипотеза на проф. Киров не е невъзможна, доколкото експериментите с Конституцията в НС сочат солидно върховенстно на щурма към властта пред уважението и спазването на основния закон.
