DeFakto.bg DeFakto.bg
След като властта в Министерството на провосъдието се смени, избуяха „спонтанни“ протести срещу законопроекта за нов Закон за съдебната власт, които изразяват несъгласие с нормите заложени в него.
Вече и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов е изпратил до министъра на правосъдието Мария Павлова становище от името на ПРБ по проекта на Закон за съдебната власт (ЗСВ). В него се казва, че проектът на ЗСВ съдържа сериозни недостатъци и противоречиви норми, които налагат допълнително обсъждане и неизбежна редакция на значителна част от текстовете. Заложени са и противоконституционни норми и законодателни решения, които не могат да бъдат обяснени по друг начин освен като резултат от съзнателен и политически мотивиран стремеж за неравно третиране на съдиите и на прокурорите и следователите, казва главният прокурор.
Становище на ПРБ е изпратено след като заместничката на Сарафов Мария Павлова стана министър и една от първите й дейности бе да удължи срока за обществено обсъждане по законопроекта до 7 май, който бе публикуван през март т.г. за обществено обсъждане.
Досега срещу ЗСВ се включи Камарата на следователите, Асоциацията на прокурорите и близката им съдийска асоциация.
Законопроектът на МП стъпва на промените в Конституцията, които сериозно орязаха редица правомощия на главния прокурор ( някои в повече) и прокурорите. Междувременно Венецианската комисия предупреди, че трябва да се избегне риска от политическо влияние върху прокуратурите при сфоримрането на прокурорсикя съвет. Но пooщpи cвeждaнeтo нa дeйнocттa нa пpoĸypaтypaтa caмo дo нaĸaзaтeлни пpoизвoдcтвa, без да се занимава със законосъобразността на пешеходните пътеки на изпълнителната власт и пр.
Веднага след приемане на Конституцията в края на миналата година, президентът частично оспори текстове от нея още на 8 януари, а сетне в пълен обем и от опозицията. ПРБ затаи дъх и едва след смяната на политическата власт намери сили да изрази становище по делото пред КС, според което поправките я превръщат в инструмент за политическо влияние.
Ето и някои от основните възражения, свързани с предложенията за промени в ЗСВ до правосъдния министър, съобщени от пресслуцентъра на ПРБ:
В проекта за ЗСВ се предвижда преструктуриране на прокуратурата по начин, който не съответства на структурата на съдилищата, установена в Конституцията. Закриването на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура и създаването на една Върховна прокуратура (ВП) представлява значително преструктуриране на прокуратурата, неотговарящо по вид на върховните структури на съда. Това е преструктуриране, което може да бъде извършено единствено от Велико народно събрание. Създават се и предпоставки за „свиване“ на правозащитната функция на прокуратурата само до един от способите – наказателния. Указва се какви направления следва да се създадат в двата отдела на ВП без да се отчита спецификата на нейната дейност.
По този начин законодателната власт изземва вътрешноорганизационни функции на прокуратурата и така накърнява независимостта на съдебната власт, гарантирана от Конституцията. В демократичната правова държава е неоправдана прекомерната намеса на една власт в друга власт, се подчертава в становището.
Обръща се внимание, че в проекта за ЗСВ се предвижда членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Висшия прокурорски съвет (ВПС), които са магистрати, да са едновременно и съдии, прокурори или следователи. Подобно решение на практика обаче отрича статута на ВСС и ВПС като постоянно действащи органи.
В проекта се предвижда всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на ВСС и ВПС, главният инспектор и инспекторите да декларират в едномесечен срок от постъпването си всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, граждански дружества и обединения. Липсва обаче определение какво означава „тайни и/или неформални организации и общества“ и не става ясно кои обстоятелства подлежат на деклариране.
Предвиденият ред за провеждане на конкурси в системата и за обявяване на резултатите от тях поражда съмнения за това, че ще бъдат спазени принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост.
В законопроекта остава възможността да се налага дисциплинарно освобождаване от длъжност за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Но не е посочено кои точно действия накърняват престижа на съдебната власт, а това би довело до изключителен субективизъм без предварително ясни критерии за поведението на магистратите, с което пряко се засяга тяхната независимост при вземането на решения съгласно закона и вътрешното им убеждение.
По отношение на командироването предложените разпоредби в законопроекта ще създадат неравнопоставеност между съдии и прокурори. Предлага се възможност съдиите да бъдат командировани за 1 година, а прокурорите за два пъти по-кратък срок – до 6 месеца в рамките на година.
Такъв срок няма да доведе до необходимото подобряване на работата. Може да се стигне дори до забавяне на наказателни производства, тъй като с приключването на командироването на единия прокурор ще се наложи друг да се запознава с материалите по делото и да предприема законово предвидени действия.
В становището се аргументира нуждата от допълнение на проектозакона по отношение на необходимостта от администрация към главния прокурор, която да извършва значителен обем от дейности като процесуално представителство по дела, възлагане на обществени поръчки, институционални и международни отношения и др, пише в съобщението„
