DeFakto.bg DeFakto.bg
Градският прокурор Илиана Кирилова изпрати от името на прокурорите в СГП обобщено становище по проекта на Закон за съдебната власт (ЗСВ), публикуван за обществено обсъждане на 25.03.2024 г., съобщиха оттам. Становището съдържа анализ на тестовете на проекта, които в най-голяма степен засягат дейността на прокурорите от СГП без да изчерпват критиките към него.
„Предложеният проект е изработен преди решението на Конституционния съд по висящото к. д. № 1 от 2024 г., към което е присъединено к. д. № 2 от 2024 г., касаещи структурните промени в съдебната власт и в този смисъл е прибързан, казва Кирилова.
В становището се оспорват решенията, които налагат задължително образуване на досъдебно производство в случаите на отмяна на постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, както и в случаите, когато автор на сигнала е определено лице или държавен орган.
На критика е подложена и уредбата на предварителната проверка, която се въвежда в чл. 211а НПК. Срокът за предварителната проверка не държи сметка за естеството и сложността на голяма част от случаите, които се поставят във фокуса на внимание на прокуратурата и които е невъзможно да бъдат проверени в толкова кратък двумесечен срок без възможност за удължаването му.
В тази връзка СГП призовава да се отчете обстоятелството, че за изминалата 2023 г. едва 0,087 % от общия брой постановления за отказ от образуване на досъдебно производство са били отменени от Софийски градски съд. Това показва, че прокурорите в СГП извършват качествени проверки и правилно издават постановления за отказ от образуване на досъдебно производство именно по тези сложни от фактическа и правна страна случаи, се казва в становището.
Несъгласие е изразено и с разпоредбите със състава на Висшия прокурорски съвет (ВПС) и неговите функции, тъй като подсказват законодателната идея Прокуратура на Република България да бъде поставена под пълния контрол за актуалната политическа конюнктюра и то не просто формално, а по начин да може реално да бъде управлявана от нея. СГП възразява и срещу необоснованото разделение между съдии от една страна и прокурори и следователи от друга (отчитайки безспорното обстоятелство, че те нямат и не е необходимо да имат напълно еднакъв статут), ограничаване на функциите на главния прокурор по начин, който го лишава от възможността да ръководи прокуратурата, но в същото време се очаква отчетности отговорност от него.
Градските прокурори възразяват срещу разпоредбите, които ограничават възможността на професионалната квота на прокурорите и следователите да участват във ВПС за сметка на адвокатурата, която не носи задължението за разкриване на обективната истина. Сериозни критики са отправени към приоритизирането на определени неправителствени организации за сметка на други, на база типизиран опит, определен по неясни критерии, като предпоставка същите да могат да правят предложения за кандидати в двата съвета.
По отношение на командироването предложените разпоредби в законопроекта ще създадат неравнопоставеност между съдии и прокурори. Предлага се възможност съдиите да бъдат командировани за 1 година, а прокурорите за два пъти по-кратък срок – до 6 месеца в рамките на година, смятат градските прокурори.
Такъв срок няма да доведе до необходимото подобряване на работата. Може да се стигне дори до забавяне на наказателни производства, тъй като с приключването на командироването на единия прокурор ще се наложи друг да се запознава с материалите по делото и да предприема законово предвидени действия.
Освен доводите, свързани с характера и естеството на делата, които се разглеждат от СГП, се отбелязва и че прокуратурата работи не самостоятелно, а в тясна връзка и взаимодействия с други държавни органи, които също сами по себе си са в невъзможност да осигурят разследване в основния двумесечен срок. Не на последно място за продължителността на производството е от значение и упражняването от обвиняеми и пострадали на право им да обжалват актовете на органите на досъдебното производство било пред съда, било пред горните нива на прокуратурата, което те упражняват по собствена воля.
От своя страна срокът за командироване би следвало да е обвързан с конкурсните процедури по начин, че регулярното и ритмично провеждане на последните да осигури попълването на работните места в съответните прокуратури и следствени отдели и командироването като мярка да бъде само по изключение. Всъщност, макар да се поставят инструктивни срокове за обявяване и провеждане на конкурсите – което в сходен вид е разписано и в действащия ЗСВ, самата конкурсна процедура не търпи промяна в подложения на обсъждане проект, поради което не може да се очаква тя да доведе до ритмичност и бързина при провеждането на конкурсите, съответно до редуциране на необходимостта от командироване.
Критикуван е и формалният подход, заложен при атестирането, без да се държи сметка за реалната работа на магистрата, както и прехвърлянето на дисциплинарната дейност към ВПС чрез премахването на възможността на административния ръководител да налага наказание „забележка“.
Изразява се несъгласие с решението да се налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, тъй като съдържа реална опасност по субективни и конюнктурни съображения да бъдат извеждани от съдебната власт магистрати, които упражняват правото да изразяват позициите си по въпроси, засягащи съдебната власт.
В становището е посочено, че дейността на СГП, която е най-голямата прокуратура в страната, би била съществено затруднена без взаимодействие с администрация към главния прокурор. Както в станвоището на самия и.ф. главен прокурор, така и СГП аргументира нуждата от допълнение на проектозакона по отношение на необходимостта от администрация към главния прокурор, която да извършва значителен обем от дейности като процесуално представителство по дела, възлагане на обществени поръчки, институционални и международни отношения и др, пише в становището.
