Съдия Васил Петров: Кой ще ни върне чистачките [1] и паметниците?

Defakto.bg

  Или как българското административно правосъдие изостана от американското по въпроса за съдебния контрол над премахването на паметници обществена собственост

Д-р Васил Петров, съдия в СРС

1 Думата ми е за няколко казуса на българския Върховен съд (ВАС)  и един на Общностния съд (Commonwealth court)[2] на щата Пенсилвания. Казусите на българския ВАС са посветени на съдбата на т.нар. Паметник на Съветската армия в гр. София, а делото на пенсилванския съд – на съдбата на статуята на Христофор Колумб, разположена в парк в гр. Питсбърг, Пенсилвания.

Така, както публичните власти и редица обществени групи искат да се премахне от градската среда монументът на Съветската армия като символ на един тоталитарен режим, така и публичните власти и редица обществени групи желаят премахването от градската среда на един символ на белия колониализъм. Но въпросните монументи имат и свои защитници.

2.Едната от двете групи български дела са образувани по жалби на физически лица, на Градски съвет на „Български антифашистки съюз“, със седалище гр. София, „Независимо сдружение Екогласност“, със седалище гр. София, Политическа партия „Русофили за възраждане на отечеството“, срещу решение на Министерски съвет на Република България за промяна статута на мемориален комплекс „Паметник на Съветската армия“ от публична държавна собственост в частна държавна собственост. По тези дела, всичките от които прекратени по подсъдност и изпратени на АССГ, към настоящия момент се открива произнасяне от ВАС – с определение № 9663 от 16.10.2023 г. по адм.д. № 9355/2023 г., състав на IV о. на ВАС е приел, че жалбата на физическо лице е недопустима.

Съображенията на ВАС са, че обявяването на недвижим имот от публична в частна държавна собственост по реда на чл. 6 ЗДС съставлява акт на управление на държавната собственост, който включва, както конституционно правомощие, така и задължение на Министерския съвет на Република България, предвидено в разпоредбата на чл. 106 КРБ. В конкретната хипотеза Министерският съвет е действал в рамките на предоставената му от Конституцията, като централен орган на изпълнителната власт оперативна самостоятелност по стопанисването и управлението на държавното имущество и при съобразяване с изискванията на чл. 6 ЗДС, като е постановил решение за преобразуване на държавната собственост от един вид в друг. Става дума за акт по оперативното управление на държавната собственост, който не засяга права и не регламентира задължения за жалбоподателя,  който не обосновава наличие на пряк и непосредствен интерес от оспорване на процесния акт на Министерския съвет, доколкото е безспорно установено, че имотът, описан в решението, е бил публична държавна собственост и същият не е с променен статута като групова недвижима културна ценност и не променя публичния достъп до паметника. В случая не е осъществено реално неблагоприятно засягане на права или законни интереси на жалбоподателя, като същите не са и застрашени.

3.Друга група български дела пред ВАС са с предмет искане за задължаване администрацията и длъжностните й лица да преустановят незаконни действия. Конкретно по адм.д. № 2126/2024 г. на III о. на ВАС – е било наредено да бъдат безусловно прекратени действията, извършвани от длъжностни лица от Областна администрация на Област-София-град по демонтиране и нарязване на бронзовите фигури на „Паметника на Съветската армия“, находящ се в Княжевска градина в гр. София, като това е станало по искане на Сдружение „Изправи се.БГ.“, физическо лице в качеството му на общински съветник в Столичен общински съвет, две физически лица в качеството им на граждани на Република България. А по адм.д. № 1854/2024 г. на III о. на ВАС – е наредено да бъдат прекратени безусловно действията по демонтаж на монумент „Паметник на Съветската армия“, извършващи се в Княжевска градина в гр. София, които не се извършват в изпълнение на представен административен акт или на закона. , като това е станало по искане на Политическа партия „Възраждане“.

С определения № 4455 от 10.04.2024 г. и № 4278 от 09.04.2024 г. два състава на ВАС оставят без разглеждане исканията.  Аргументите им са, че молителите не са адресати на административен акт или засягащо ги действия; нямат пряк и личен правен интерес да атакуват актове и действия, свързани с присъствието или преместването на паметници в градската среда. Всеки един от тях има правото да изразява мнение по тези въпроси, но доколкото няма засягане на техни субективни права, то и исканията им по чл. 250 АПК са недопустими.

4. От друга страна, по делото Italian Sons and Daughters of America v. City of Pittsburg and Mayor William Peduto, No. 1124 C.D. 2022, Judgment of 19 April 2024, сдружението „Италиански синове и дъщери на Америка“ атакуват решение на Комисията по изкуствата и на кмета на гр. Питсбърг, като са подали искане за издаване на съдебна заповед (indjunction) против кмета и града Питсбърг, забраняваща им да преместят статуята на Христофор Колумб без първо да спазят всички приложими „закони, правилници и наредби“, т.е. задължаваща ответниците да проведат надлежно административно производство. Общностният съд на Пенсилвания в 7-чл. състав приема, че както отделните членове на сдружението имат пряк и личен правен интерес (individual standing), така и сдружението има т.нар. организационен правен интерес (organizational standing) да иска от съда да задължи ответните административни органи да спазят всички приложими правни норми, вкл. вътрешни процедурни правила за премахване/преместване на статуята.  Както сочи съдът, статуя върху имот публична собственост и собственост на общината е израз на т.нар. government speech, като част от свободата на изразяване на публичната власт е да премахне паметника, ако прецени, но това не изключва задължението за провеждане на надлежно административно производство.

5. Тук не е мястото да се впускам в обяснения за американската концепция за government speech и за организационния правен интерес като форма на колективен интерес. За последното понятие от американското административно право съм писал другаде[1]. Няма как обаче да не отбележа дисонанса между разрешението, което американският съд е дал, от една страна, и разрешението на българския ВАС. Като е известно, американското, а и английското, административно право е развито по-късно и в по-рудиментарна форма от континентално – европейското административно право. То и досега не се е откъснало изцяло от произхода си в частноправните институти на common law. За разлика от него, българското административно правосъдие води началото си от френското административно правосъдие от обективен тип – recours objectif, което цели защитата на обективната законност, а не толкова на субективните права, както е в германския модел на recours subjectif. Във френския, респ. българския модел на административното правосъдие правният интерес от съдебна защита би трябвало да е най-лесно обосновим, а в случая, и в много други случаи, българският ВАС последователно прокарва една силно ограничена, осакатена концепция за правния интерес, който почти винаги се отрича или тълкува ограничително и се свежда от правото на оспорване на адресатите на акта. По този начин ВАС абдикира от своята т.нар. преторска роля[2] в развитието на административното право и в защитата на обективната законност и върви в посока обратна на световната и общоевропейската.

6. Конкретно по въпросите на промяната на предназначението на един имот/обект публична собственост от такава за публична полза в частна, френското административно право говори за акт на дезафектация, който се разглежда като административен акт[3]. В обширните монографии по Административни спорове (Contentieux administratif) на френските учени е предадена цялата френска теория и обобщена съдебната практика на френския Държавен съвет за правния интерес от съдебно оспорване на административни актове и други действия на администрацията, вкл. на граждани, общински съветници, нестопански организации и политически партии. Остава да се намери и желание за четене.

[1] Петров, В. Общият административен акт. С., 2017, с. 151-152.

[2] Вж. Теодоров, Т. 25 години административно правосъдие. сп. „Правна мисъл“, г. V (1939), № 4, достъпно и на сайта https://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2016/5/19/25-

[3] Вж. посоченото у Стайнов, П. Административно право, Обща част, 2 изд. 1942, с. 161-162.

[1] Алюзия към припева на Тодор Колев от песента му: „Как ще ги стигнем американците“.

[2] Междинен, апелативен съд на щата Пенсилвания, функциониращ като висша инстанция с общощатска местна подсъдност по редица въпроси, вкл. административното правосъдие.