DeFakto.bg DeFakto.bg
Не отговаря на европейското право онази национална правна уредба, която не допуска съдът служебно да проверява за неравноправния характер на договорни клаузи при принудителното изпълнение, започнало след влязло в сила съдебно решение. Това обяви Съдът на ЕС в отговор на преюдициално запитане на Районен съд Варшава – център. Решението уточнява и конкретните хипотези, при които съдилищата трябва да упражняват контрол за недопустими по договори с банки, търговци и други доставчици на услуги.
Последиците от решението на СЕС засягат и България, доколкото актовете на съда са задължителни в аналогични ситуации за всички държави членки.
Наред с това Съдът посочва, че правото на Съюза допуска установените неравноправни клаузи в общите условия на договорите, обявени за недопустими, да бъдат вписвани в национален регистър на недопустимите клаузи – последицата е, че обявените за неравноправи клаузи няма да пораждат правни последици не само за за участниците в конкретния съдебен спор, а и за всички потребители, продавачи или доставчици на услуги.
Преюдициалното запитване на полския съд е за тълкуване тълкуването на член 3, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, на член 47 от Хартата на основните права на Европейския и на принципите на правна сигурност, ефективност, пропорционалност и на силата на пресъдено нещо, както и на правото на изслушване.
Запитването е отправено в производство по принудително изпълнение между Getin Noble Bank S.A., TF, C2 и PI, четирима кредитори, и техния длъжник TL, във връзка с издадена срещу него заповед за плащане. Решението на Съда (голям състав) от 9 април 2024 г. FY срещу Profi Credit Polska S.A. w Bielsku Białej.
Историята
На 9 януари 2006 г. TL сключва договор за кредит с Getin Noble Bank за периода от 9 януари 2009 г. до 16 януари 2016 г. в полски злоти (PLN), индексиран в швейцарски франкове (CHF) и съответстващ на равностойността в полски злоти на 15645,27 CHF (около 16270 EUR). По този начин погасяването на всяко задължение трябва да се извърши в полски злоти след конвертирането на задължението, деноминирано в посочената индексираща валута, по обменния курс „продава“ на тази валута, приложим към датата, на която се извършва плащането на посочената банка.
На 13 май 2008 г. TL сключва друг договор за кредит със същата банка в полски злоти, индексиран в швейцарски франкове и съответстващ на равностойността в полски злоти на 36299,30 CHF (около 37740 EUR) за период от 120 месеца. И този договор за кредит възпроизвежда основно клаузите на първия договор.
През 2016 г. банката се позовава на неплащане на дълга от страна на TL, и разваля двата договора за кредит и предявява пред съда в рамките на електронно заповедно производство два иска срещу TL, с които иска да плати дължимите суми заедно с лихви и разноски. В подкрепа на исканията си банката се позовава на договорите за кредит, които е сключила с TL, без да ги прилага към тези два иска според разпоредбите в полския ГПК за електронните заповедни производства и техническите характеристики на системата за управление на тези производства, които не позволяват да се представят доказателства.
Съдът, който не е разполагал с правомощия и техническа възможност да изиска от банката договорите за кредит, издава две заповеди за плащане, които не са били оспорени от TL и са станали окончателни, преди издаването на изпълнителен лист. По тази причина е pапочнало производство по принудително изпълнение върху недвижимия имот на TL То е образувано от съдебен изпълнител под контрола на Районен съд Варшава-център, който е отправя и запитването до СЕС.
Съмненията на запитващия съд
На практика в рамките на производството по принудително изпълнение този съд е първата национална юрисдикция, пред която са били представени договорите за кредит. След като разглежда съдържанието им съдът се осъмнява в действителността на посочените договори заради неравноправния характер на съдържащите се в тях договорни клаузи за конвертиране.
Пред Съда на ЕС полският съд повдига въпроса за служебната проверка на евентуално неравноправния характер на клаузите в потребителски договори, въз основа на които е образувано производство по принудително изпълнение. Запитащият съд отбелязва, че длъжникът TL не е подал възражение срещу заповедите за плащане и вече не разполага с никакво правно средство, което да му позволи на практика да оспори задълженията, които произтичат от тези заповеди за плащане. Но дори и да е предявил иск, за неприложими неравноправните клаузи, според полския ГПК този иск не би могъл да доведе до отмяна на окончателната заповед за плащане, защото според член 365, параграф 1 от ГПК влязло в сила съдебно решение, включително такова, с което се постановява заповед за плащане в рамките на електронно заповедно производство, е задължително за всички съдилища.
И пита: дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че национална юрисдикция не може служебно да провери евентуално неравноправния характер на клаузи в потребителски договор и да приложи произтичащите от това последици, когато упражнява контрол върху производство по принудително изпълнение, основано на решение, с което се издава окончателна и ползваща се със сила на пресъдено нещо заповед за плащане. Освен това пита: ако съдът е установил неравноправна клауза в договора, може ли да я впише в националния регистър на недопустимите клаузи, които не се прилагат за всички, а не само за участниците в процеса.
Съображенията на СЕС
Най напред Съдът на ЕС с аргументи от съдебната практика посочва, че за спазването на Директива 93/13/ служебен контрол на съдилищата е необходим, а законодателство в подкрепа на едната страна по потребителските договори – не се вписва в правото на ЕС.
В решението си СЕС отбелязва, че според практиката на Съда националният съд е длъжен служебно да преценява съмненията за неравноправен характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13, когато са налице правни и фактически обстоятелства за това.
СЕС припомня, че ефективна защита на правата, предоставени с Директива 93/13 на потребителя, може да бъде гарантирана само при условие, че националният процесуалноправен режим позволява в рамките на заповедното производство или на това по принудително изпълнение да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор (решение от 17 май 2022 г., Impuls Leasing România, C‑725/19, EU:C:2022:396, т. 49).
Европейският съд обръща внимание, че според полско законодателство заповеди за плащане, като в случая, се издават от полски съдилища, след поискване от съответния кредитор в рамките на електронно заповедно производство, без тези съдилища да имат правна и техническа възможност да се запознаят с договорите, въз основа на които са издадени тези заповеди, и следователно да проверят служебно дали тези договори съдържат клаузи с неравноправен характер.
В случай че посочените заповеди за плащане не са оспорени от съответния длъжник в двуседмичен срок от връчването им, въз основа на тях се издава изпълнителен лист и те придобиват сила на пресъдено нещо, което има за последица това, че юрисдикцията, под контрола на която съответният съдебен изпълнител води производството по принудително изпълнение, не е оправомощена да извърши служебно тази проверка, установява съдът.
Съдът приема, че когато на етапа на производството за принудително изпълнение не се предвижда осъществяването на служебен контрол от съда за евентуални неравноправни клаузи в разглеждания договор, трябва да се счете, че такава национална правна уредба засяга ефективността на защитата, търсена с Директива 93/13.
„ Фактът, че TL е бил пасивен в хода на производствата пред полските съдилища, не освобождава запитващата юрисдикция от задължението ѝ да извърши тази служебна проверка, ако установи, че TL не е направил възражение срещу разглежданите в главното производство заповеди за плащане поради краткия срок тъй като това възражение е било единственият процесуален способ, с който той е разполагал, за да оспори неравноправния характер на клаузите на разглежданите в главното производство договори“.
Същото важи a fortiori (дори още повече), когато не е извършена служебна проверка на евентуално неравноправния характер на договорните клаузи, съдържащи се в съответния договор, както, изглежда, е в настоящия случай, отбелязва СЕС.
Съдът приема, че изискването за ефективна съдебна защита налага съдът по изпълнението да преценява, включително за първи път, евентуалния неравноправен характер на договорните клаузи, послужили за основание за издаването на заповед за изпълнение от съда по искане на взискател, срещу която длъжникът не е подал възражение (вж. в този смисъл решение от 17 май 2022 г., SPV Project 1503 и др., C‑693/19 и C‑831/19, EU:C:2022:395, т. 65 и 66).
Като отговоря на първия въпрос, СЕС преодолява и силата на пресъдено нещо и посочва, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че национална юрисдикция не може служебно да провери евентуално неравноправния характер на договорни клаузи и да приложи произтичащите от това последици, когато упражнява контрол върху производство по принудително изпълнение, основано на решение, с което се постановява ползваща се със сила на пресъдено нещо заповед за плащане:
- ако тази правна уредба не предвижда такава проверка на стадия на издаване на заповедта за плащане,
- или когато такава проверка е предвидена едва на етапа на подаване на възражение срещу съответната заповед за плащане, ако съществува немалък риск засегнатият потребител да не подаде изискваното възражение било поради твърде краткия срок, предвиден за тази цел, било с оглед на разходите, до които едно съдебно производство би довело с оглед на размера на оспорваното задължение, било защото националната правна уредба не предвижда задължение за предоставяне на цялата необходима информация на този потребител, за да може той да определи обхвата на правата си.
За неравноправните клаузи и вписването им в национален регистър като недопустими
На втория въпрос на полския съд дали ако установи служебно неравноправния характер на клаузите в договорите за кредит в случая, може да впише в националния регистър на обявените за недопустими клаузи в общи условия, които стават задължителни и за продавачи или доставчици на услуги, който не са били страна в делото, довело до това вписване.
Вписване в националния регистър означава, че неравноправните клаузи, използвани в голям брой договори, престават да пораждат правни последици по отношение на потребителите, страни по тези договори, посочва съдът и отбелязва свое постановено решение по дело C‑139/22, EU:C:2023:692, т. 41). Европейските съдии специално са отбелязали, че регистърът на неравноправни клаузи, попада в приложното поле на по-строгите разпоредби, които държавите членки могат да приемат или да запазят в сила според член 8 от Директива 93/13 и че той по принцип отговаря на интереса от защита на потребителите. Напомня, че предвид естеството и значението на обществения интерес към защитата на потребителите, които са в положението на по-слаба страна, член 7, параграф 1 от същата директива задължава държавите членки да предвидят подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и търговци.
Съдът обобщава, че съгласно член 3, параграф 1 от Директивата, договорна клауза, която не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на съответния потребител значителна неравнопоставеност за права и задължения на страните, при положение че по силата на член 6, параграф 1 от директива такава неравноправна клауза не е обвързваща за потребителя.
Освен това прилагането на механизма на регистъра за недопустимите клаузи предполага преценка от страна на компетентната национална юрисдикция на равностойността на спорната договорна клауза с обявена за недопустима, като съответният търговец има възможност да оспори тази равностойност пред национална юрисдикция. Следователно такъв национален режим не нарушава правото на защита на съответния продавач или доставчик, отбелязва съдът. (вж. по аналогия решение от 21 декември 2016 г., Biuro podróży Partner, C‑119/15, EU:C:2016:987 т. 43).
„Доколкото националният регистър на недопустимите клаузи се управлява прозрачно в интерес не само на потребителите, но и на търговците, и доколкото този регистър се актуализира при спазване на принципа на правна сигурност, създаването на такъв регистър е съвместимо с правото на Съюза, тъй като на практика това е единствената възможност да се постигне целта на директива в защита на потребителите“.
Финално обявява, че член 3, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална съдебна практика, съгласно която вписването на договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи има за последица тази клауза да се счита за неравноправна във всяко производство, в което участва потребител, включително спрямо продавач или доставчик, различен от този, срещу когото е водено производството по вписване на посочената клауза в този национален регистър, и когато формулировката на същата клауза не е идентична с тази на вписаната в регистъра клауза, но има същия смисъл и поражда същите последици за съответния потребителите .
Тенденция на СЕС в защита на потребителите
Национален регистър за вписване на нищожни договорни клаузи в България не е създаден, въпреки, че той е добра практика и единственото свързващо звено между органи като съда, Комисията за защита на потребителите и самите потребители за защита срещу недобросъвестни търговци.
С няколко свои и решения Съдът на ЕС задава тенденция, която трябва да бъде забелязана, за да се настрои законодателство ни по близо до интересите на потребителите. Типичен пример е хипотезата, при която длъжникът платил по една неравноправна клауза, правото му да иска връщане на недължимо платеното по българското право се погасява в 5-годишен срок от плащането.
Но на 25 април т.г. по дело C‑484/21 за възстановяване на суми, платени по обявена за нищожна клауза между испански потребители и кредитна институция, СЕС обяви, че в подобни случаи погасителната давност за връщане на недължимо платеното започва да тече от момента, в който със съдебно решение съответната клауза е обявена за неравноправна, а не от момента на извършеното плащане.
Тълкуването гласи, че разпоредбите на Директива 93/13/ „не допускат давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на разноски, платени от потребителя в момента на сключването на договор с продавач или доставчик въз основа на договорна клауза, неравноправността на която е установена с влязъл в сила съдебен акт, постановен след плащането на тези разноски, да започне да тече от датата на плащането, независимо от това дали този потребител е знаел, или разумно е можел да знае за неравноправността на същата клауза от момента на посоченото плащане или преди нищожността на тази клауза да бъде установена с посочения съдебен акт.
Обяснението е, че когато са платили на гражданите не е било известно, че плащат по неравноправна клауза и затова погасителната давност тече от момента на обявяването й за нищожна.
На практика сроковете на погасителната давност както по българското, така по испанското законодателство в подобни случаи са предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитните институции (и не само), нещо което е неприемливо за правото на Европейския съюз, следва от решението на европейските съдии.
Вероятно е темата за защита на потребителите да бъде подновена у нас по повод транспониране на новата Директива (ЕС) 2023/2225 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година относно договорите за потребителски кредити.
„Добре е навреме да се предприемат мерки по предварително обсъждане от всички компетентни държавни органи, свързани с темата, за да се приемат промени, с които ще бъдат отстранени нарушения на правото на ЕС“, е съветът на съдиите, запознати с тънкостите на европейското право и правораздаване. Те подчертават необратимост в практиката на Съда на ЕС в защитата на потребителите, които по принцип са по-слабата страна спрямо търговеца както на преговорните си възможности, така и на информираност, и затова се нуждаят от подкрепа.
