DeFakto.bg DeFakto.bg
Социологическото изследване „Гледни точки за регулация на лобизма в България“ е първият всеобхватен поглед върху представата на широката общественост и на експертната общност за същността на лобизма и възможните опции за неговата регулация. Оказва се, че българинът като цяло е много слабо информиран относно лобизма, отрицателна оценка и ниско доверие към институциите и е скептичен към ефекта от регулацията му. Въпреки това в изследването се откриват гнезда от мнения, които съдържат положителен потенциал за налагане на разбирането, че лобизмът е легитимна дейност в демократичния политически процес със значителни ползи за цялото общество. Това са изводите, които посочва БИПИ от проведеното изследване за лобизма.
Преобладаващата част от пълнолетните българи в страната смятат, че в България има лобистка дейност (62,3%) и тя е насочена най-вече към депутати и служители на Народното събрание (74,1%), поради което има нужда да бъде уредена на законодателно равнище (75,7%). Така могат да бъдат обобщени нагласите на българските граждани по темата за лобизма и нормативната регулация на лобистката дейност според данните от национално представително проучване на социологическа агенция „Глобал Метрикс“, проведено по поръчка на Българския институт за правни инициативи в периода 5-15 декември 2023 г. сред 1009 души.
Сред останалите, по-засегнати от лобистко влияние институции, са органите на централната изпълнителна власт – министър-председател, министри, зам.-министри и други служители на Министерския съвет (62%), органите на местната власт – кметове, общински съвети и общински съветници (50,1%) и органите на изпълнителната власт на местно ниво – териториални подразделения на държавни агенции и др. (46,1%).
Възлагането и изпълнението на обществени поръчки (63,8%) и строителството (54,5%) са сферите, разпознати от българските граждани като засегнати в най-висока степен от лобизъм, докато политиците (73,1%) и представителите на държавните институции (52,6%) са посочени най-често като лицата, извършващи лобистка дейност.
Антикорупционният характер на потенциалното регулиране на лобизма в представите на българските граждани се отчита през високите нива на съгласие, че въвеждането на нормативна рамка ще доведе до намаляване на корупцията (59,4%). Осигуряването на видимост на хората, опитващи се да влияят на вземането на решения (56,7%), и ограничаването на търговията с влияние (55,6%) са сред останалите по-значителни подобрения, за които би допринесло нормативното регулиране на лобистката дейност.
Паралелно с проучването сред широката общественост са проведени и серия от разговори с експерти и заинтересовани от проблематиката страни – юристи, журналисти, представители на неправителствения сектор и на бизнеса. Сред тях също се споделят нагласи в по-голяма степен в подкрепа на изготвянето и въвеждането на нормативна уредба на лобистката дейност, но скептицизмът е към това как тези отношения ще бъдат регулирани и до каква степен ще бъде осигурено качество на законодателния процес и гладко и ефективно приложение на новата нормативна уредба. Регулацията на лобизма се разпознава като част от по-общия процес по утвърждаване и гарантиране на върховенството на правото в страната. Изтъкват се обаче и редица ключови фактори и предизвикателства, съпътстващи процеса по създаването на законовата уредба. Експертите посочват, че от съществено значение ще бъде качеството на бъдещите законови текстове. В тази връзка е и нуждата от ясното дефиниране на понятията, с които бъдещата нормативна уредба ще си служи – лобистки дейности, заинтересовани страни и техните роли и функции – обект, посредник, субект, предмет на лобистката дейност.
Липсата на прецизност в изготвянето на текстовете би могла да доведе до съмнения в автентичността на предложената регулация и до легитимиране на неправомерни действия, налични и към настоящия момент. Отчита се възможността от създаване на свръхочаквания за ролята на законовото уреждане на лобизма в борбата с корупцията.
Създаването и поддържането на публичен регистър на лицата, упражняващи лобистка дейност, намира подкрепа сред над две трети от българските граждани, като близо половината от тях смятат, че институцията, която би следвало да го поддържа, е Комисията за противодействие на корупцията.
Потенциалната нормативна регулация на лобистката дейност не би затруднила достъпа до институциите. Около подобно мнение се обединяват малко под 60% от българските граждани. Въпреки това притеснения в тази посока са изразени по-ясно сред хората с по-голяма гражданска активност – участвалите в срещи с народни представители и политици и участниците в обществени консултации (дискусии, срещи, допитвания или публични заседания на представители на институции).
Изследването може да намерите тук: http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/Lobbying_Sociological_research.pdf
