DeFakto.bg DeFakto.bg
За съществено нарушение на правото на Съюза, СГС осъди Окръжен съд – София за отнемане на превозно средство, което не е било собственост на извършителя на престъпление. Случаят е показателен за някои остатъчни разбирания по приложението на норми от българското законодателство, които са отречени от европейското правосъдие, включително и от българския Конституционен съд.
Ha 4 aвгycт 2019 г. Coфийcĸият oĸpъжeн cъд oдoбpявa cпopaзyмeниe, c ĸoeтo тypcĸи шoфьop e пpизнaт зa винoвeн зa ĸoнтpaбaндa пo члeн 242,aл.2, пp.1 oт HK. Заедно с наложеното наказание съдът налага и отнемане в полза на държавата на полуремарке Марка „Тирсан“, което е собственост на дружество, в което е работил извършителят на престъплението.
Πpoблeмът e, чe въпpocнoтo тpaнcпopтнo cpeдcтвo нe e пpинaдлeжaлo нa ocъдeния шoфьop, a нa фиpмaтa зa ĸoятo paбoтeл.
Ищецът – турска фирма
След осъждането на виновния турски гражданин, дружеството „О.Л.Т.В.Т.“ ЕООД със седалище в Истанбул, завежда иск срещу ОС – София за нарушение на европейското право с отнемането на превозното му средство, без да му е дадена възможност да защити собствеността си пред съда. Претендира 70 000 лв обезщетение и законната лихва за причинени имуществени вреди. Твърди, че COC e дoпycнaл нapyшeниe нa члeн 1 oт Πpoтoĸoл 1 ĸъм EKЗΠЧOC и чл. 17 oт XOΠEC , ĸoeтo e дocтaтъчнo cъщecтвeнo, за да aнгaжиpa oтгoвopнocттa нa съда зa пpoизтeĸли вpeди. Турското дружество се позовава на решения на българския КС (№ 12 от 30.09.2021г. ) и на СЕС в Люксембург, както и на осъждане на България от Съда по човешките права в Страсбург. Посочва, че нормата на чл. 242 ал.8 от НК, въз основа на която е отнето МПС за престъпление по 242,aл.2 от НК, противоречи на правото на ЕС, което отхвърля априори конфискацията на собственост на трети добросъвестни лица.
Заведеният иск е по реда на чл.2в ЗОДОВ.
Ответникът – окръжен съд отговоря, че не виновен
В своя защита ОС – София посочва, че отнемането на превозното средство, което е послужило за осъществяване на контрабандата е предвидено в закона, наложено е правомерно, а собственикът „О.Л.Т.В.Т.“ ЕООД може да търси обезщетение от виновното лице.
Изтъква, че към момента на постановяване на съдебния акт разпоредбата на чл. 242 ал.8 от НК е била част от действащото право и съдът е бил длъжен да я приложи и не носи отговорност за причинени имуществени загуби. Посочва още, че съдът при постановяване на акта е действал в съзвучие с националната и международната практика.
ОС оспорва настъпването на твърдените имуществени вреди, смята, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между тях и поведението на съда. Намира, че тези вреди са в пряка връзка със специфичния предмет на дейност на дружеството и неговата екстериториалност, както и с факта, че не е осъществило достатъчен контрол над подбора на работниците и служителите си.
Софийски градски съд: Искът на дружеството е основателен
Друг е изводът на СГС, който е категоричен, че българските съдилища при съществяване на правораздавателната си дейност са длъжни да прилагат правото на ЕС, което има предимство над националните норми.
Градският съд посочва решение на СЕС от 14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 , в което е обявена за недопустима националната правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице.“ (§5258 от решението). В мотивите на решението изрично е записано, че отнемането на правото на собственост представлява конфискацията на имущество и може да засегне имуществената сфера на трето добросъвестното лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление.
„Това води до извода, че член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице“, отбелязва СЕС.
Съставът на СГС изброява решения и на българския КС, който по оспорени разпоредби на Наказателния кодекс, обяви, че отнемането на собственост от трети лица, които не са преки участници в престъпление, без да могат да се защитят, е противоконституционно. „Подобни разпоредби създават предпоставки за лишаване от собственост върху вещи със значителна стойност по отношение на лица, които с поведението си не са предизвикали вредните последици от престъпленията, извършени от други, е пряко нарушение на конституционно защитеното право на частна собственост по смисъла на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията и са в противоречие с принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Основния закон, приема КС.
В решение № 1 от 24 януари 2023 г. КС обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 от Наказателния кодекс в частта „и когато (МПС) не е собственост на дееца“. В мотивите си конституционните съдии препратиха към решение № 12 от 30 септември 2021 г. в което е казано, че след като отнемането на принадлежащо на трето лице превозно или преносно средство, послужило като средство на престъплението в хипотезите на чл. 234г, ал. 3, чл. 242, ал. 8 и чл. 281, ал. 3 НК, противоречи на Конституцията, на още по-силно основание отнемането на превозно или преносно средство, което не принадлежи на лице, участвало в престъплението, следва да се обяви за противоконституционно, цитира решението СГС.
За отнетото полуремарке – непропорционална и нетърпима намеса
В случая с отнетото от ОС – София полуремарке на турската фирма съдът е приложил норма, която предвижда задължение за съда да отнеме в полза на държавата стоката и превозното средство, послужило за незаконно пренасяне на стоки, независимо чия собственост е.
В одобреното споразумение в случая (НОХД № 545 / 2019г, ) не е установена евентуална съпричастност на собственика към престъпното деяние, а обратното – прието е, че подсъдимият е извършил престъплението с цел да извлече имотна облага за себе си. Въпреки това е постановено отнемане в полза на държавата на имущество, собственост на ищеца, който не е страна в наказателното производство, нито съпричастен към криминалната дейност на подсъдимия, констатира съдия Божана Желязкова.
В подкрепа на цитираните решения на СЕС и КС, приема, че предвидената мярка – задължителното отнемане на превозното средство, с което е извършено престъплението по чл. 242а НК, независимо чия собственост е, представлява непропорционална и нетърпима намеса, която накърнява правото на мирното ползване на собствеността, приема съдът.
Вярно е казва съдията, че в хипотезата на чл. 242а НК мярката отнемане на превозното средство е била задължителна за налагане и не е изисквала от съда да преценява дали отнеманото имуществото принадлежи на трето лице и дали това трето лице е добросъвестно и да му осигури достъп за защита на правото му на собственост срещу неправомерното отнемане на превозното му средство.
Но в рамките на своята компетентност всеки национален съд има задължението да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма.
Освен това всеки национален съд е длъжен да тълкува националните правни норми в съответствие с относимите норми от правото на ЕС. Изпълнението на тези изисквания не е поставено в преценката на националния съдия, а както бе посочено по-горе, представлява негово задължение, пише в мотивите.
Заключението е, че постановеното отнемане от ОС – София на основание чл. 242а НК в полза на държавата на превозно средство от трето за наказателния процес добросъвестно лице, представлява нарушение на правото на ЕС.
Самото нарушението е достатъчно съществено по смисъла на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, защото при разглеждане на делото Окръжният съд е бил длъжен да остави без приложение разпоредбите от вътрешното право, които противоречат на европейското, обобщава съдът.
Обезщетението
Съдът обаче не установява реална вреда, твърдяна от ищеца, след противоправното му отнемане на МПС. Отбелязва първо, че за периода на претенцията той не е бил собственик на веща , тъй като правото му е било отнето и не е имал възможността да се ползва от нея. На следващо място – защото обезвредата за загуба на правото на собственост компенсира всички собственически правомощия, които могат да се упражняват, в този смисъл ги поглъща. Освен това на обезщетение подлежат само реалните (действително претърпените и доказани) вреди, а не предполагаемите или хипотетични, сочи съдът, а по делото не са представени доказателства дали невъзможността за ползване на отнетата вещ е довела до претърпяна загуба или до пропусната полза, тъй като презумпция такова обезщетение му се дължи“.
Окончателно СГС присъжда на турското дружество обезщетение само за отнемането на превозното средство, според заключението на съдебната експертиза, оценена от съда като компетентна и обоснована. Според АТЕ действителната (средната пазарна) стойност на полуремаркето „Тирсан“е 23 970 лв. , определена към 04.09.2019 г., когато е влязло в сила споразумението на наказателния съд.
С тези съображения съдът отсъжда 23 970 лв. в полза на турското дружество и отхвърля останалата част от претенцията до 70 000 лв. за отнетото МПС. Обезщетението о е присъдено заедно със законната лихва до окончателното й изплащане.
Присъдени са 865.13 лв. за съдебни разноски. Решението подлежи на обжалване.
По навик?!
През януари 2024 г. ОС – София бе осъден да плати на турска фирма над 90 000 лв. за конфискация на товарна композиция в нарушение на правото на ЕС
В началото на 2020 г. Coфийcĸи oĸpъжeн cъд бe ocъдeн дa плaти oбeзщeтeниe oт нaд 1,5 млн. лв. зa несвместима с правото на ЕС ĸoнфиcĸaция нa нeдeĸлapиpaни cpeдcтвa.
Cъщaтa гoдинa пpeз aпpил BKC пoтвъpди дpyгo ocъждaнe нa COC зa ĸoнфиcĸaция cъщo oтpeчeнa oт пpaвoтo нa EC. Вече посочвахме, че ĸoгaтo зa cъдeбните peшeния ce paзплaщaт дaнъĸoплaтцитe, c пpaĸтиĸaтa пo ĸoнфиcĸaциитe тpябвa пoнe трябва дa ce внимaвa. За да не мислим, че става дума за съдебен рецидивизъм.
